Стихотворения на Назъм Хикмет: 10 ключови творби, какво означават и къде да ги прочетете
Десет ключови стихотворения на Назъм Хикмет — от Seni Düşünmek до „Ореховото дърво“: на турски с наш превод, къде ги е написал и най-добрите издания на английски.
Съдържание
Назъм Хикмет (1902–1963) пише някои от най-известните любовни стихотворения на съвременен турски в затворническа килия, а едно от най-обичаните стихотворения за родния дом — в изгнание. Ето десет творби, с които да започнете: осем от тях изцяло с наш превод, къде ги е написал и кои книги на английски си струва да купите.
Накратко
Първо десет стихотворения, после епопеята.
- Започнете с: Seni Düşünmek, Yaşamaya Dair („За живота“) и Ceviz Ağacı („Ореховото дърво“).
- На английски: Poems of Nazim Hikmet, в превод на Randy Blasing и Mutlu Konuk (Persea Books).
- Животът му в един ред: роден в Солун през 1902 г., в затвора от 1938 до 1950 г., в изгнание от 1951 г., починал в Москва през 1963 г.
- Внимавайте: много „цитати от Назъм Хикмет“ в интернет са преработени. Проверете в печатна книга.
- Цели стихотворения: осем от тях са дадени изцяло по-долу, на турски с наш превод стих по стих.
Стихотворенията, изцяло
Отворете стихотворение, за да го прочетете цялото. Всяка строфа показва първо турския текст така, както поетът го е подредил на страницата, а после нашия превод, стих по стих. Държахме се близо до турския, вместо да търсим рима, за да можете да следите едното с другото.
1930Kerem Gibi Като Керем
Hava kurşun gibi ağır!!Bağırbağırbağırbağırıyorum.Koşunkurşunerit--meğeçağırıyorum…Въздухът е тежък като олово!!Викамвикамвикамаз викам.Тичайтеоловода сто--пим,зова ви…
O diyor ki bana:– Sen kendi sesinle kül olursun ey!Keremgibiyanayana…„Deeeertçok,hemdertyok“Yürek--lerinkulak--larısağır…Hava kurşun gibi ağır…Той ми казва:— Ще станеш на пепел от собствения си глас, ей!катоКерем,горейкии горейки…„Мъъъъкамного,а другар в мъкатаняма“На сър--цатауши--теса глухи…Въздухът е тежък като олово…
Ben diyorum ki ona:– Kül olayımKeremgibiyanayana.Ben yanmasamsen yanmasanbiz yanmasak,nasılçıkarkaran--lıklaraydın--lığa…Аз му казвам:— Нека стана на пепелкатоКерем,горейкии горейки.Ако аз не горя,ако ти не гориш,ако ние не горим,какще излязаттъмни--нитекъм свет--лината…
Hava toprak gibi gebe.Hava kurşun gibi ağır.Bağırbağırbağırbağırıyorum.Koşunkurşunerit--meğeçağırıyorum…Въздухът е бременен като земята.Въздухът е тежък като олово.Викамвикамвикамаз викам.Тичайтеоловода сто--пим,зова ви…
1932Mavi Gözlü Dev, Minnacık Kadın ve Hanımelleri Синеокият великан, мъничката жена и орловият нокът
O mavi gözlü bir devdi.Minnacık bir kadın sevdi.Kadının hayali minnacık bir evdi,bahçesinde ebrulihanımeliaçan bir ev.Той беше синеок великан.Обикна една мъничка жена.Мечтата на жената беше мъничка къща,къща, в чиято градина пъстърорлов нокътцъфти.
Bir dev gibi seviyordu dev.Ve elleri öyle büyük işler içinhazırlanmıştı ki devin,yapamazdı yapısını,çalamazdı kapısınıbahçesinde ebrulihanımeliaçan evin.Обичаше като великан великанът.А ръцете му за толкова големи делабяха създадени, ръцете на великана,че не можеше да вдигне къщата,не можеше да почука на врататана къщата, в чиято градина пъстърорлов нокътцъфти.
O mavi gözlü bir devdi.Minnacık bir kadın sevdi.Mini minnacıktı kadın.Rahata acıktı kadınyoruldu devin büyük yolunda.Ve elveda! deyip mavi gözlü deve,girdi zengin bir cücenin kolundabahçesinde ebrulihanımeliaçan eve.Той беше синеок великан.Обикна една мъничка жена.Мъничка-мъничка беше жената.Огладня за удобство жената,умори се по големия път на великана.И като каза „Сбогом!“ на синеокия великан,влезе под ръка с едно богато джуджев къщата, в чиято градина пъстърорлов нокътцъфти.
Şimdi anlıyor ki mavi gözlü dev,dev gibi sevgilere mezar bile olamaz:bahçesinde ebrulihanımeliaçan ev…Сега разбира синеокият великан,че за великанска любов дори гроб не може да бъдекъщата, в чиято градина пъстърорлов нокътцъфти…
Затворът в Бурса, 1945Seni Düşünmek Да мисля за теб
Seni düşünmek güzel şey,ümitli şey,dünyanın en güzel sesindenen güzel şarkıyı dinlemek gibi birşey…Fakat artık ümit yetmiyor bana,ben artık şarkı dinlemek değil,şarkı söylemek istiyorum…Да мисля за теб е хубаво нещо,нещо с надежда,нещо като да слушаш от най-хубавия глас на светанай-хубавата песен…Но вече не ми стига надеждата,аз вече не искам да слушам песни,искам да пея песни…
Затворът в Бурса, 1947–48Yaşamaya Dair За живота
1
Yaşamak şakaya gelmez,büyük bir ciddiyetle yaşayacaksınbir sincap gibi mesela,yani, yaşamanın dışında ve ötesinde hiçbir şey beklemeden,yani bütün işin gücün yaşamak olacak.Да живееш не е шега,ще живееш с голяма сериозност,като катерица например,тоест без да очакваш нищо извън и отвъд живота,тоест цялата ти работа ще бъде да живееш.
Yaşamayı ciddiye alacaksın,yani o derecede, öylesine ki,mesela, kolların bağlı arkadan, sırtın duvarda,yahut kocaman gözlüklerin,beyaz gömleğinle bir laboratuvardainsanlar için ölebileceksin,hem de yüzünü bile görmediğin insanlar için,hem de hiç kimse seni buna zorlamamışken,hem de en güzel en gerçek şeyinyaşamak olduğunu bildiğin halde.Ще приемаш живота сериозно,тоест дотолкова, до такава степен,че например с ръце, вързани отзад, с гръб към стената,или с големите си очила,с бялата си престилка в лабораторияда можеш да умреш за хората,и то за хора, чието лице дори не си виждал,и то без никой да те е принуждавал,и то макар да знаеш, че най-хубавото, най-истинското нещое да живееш.
Yani, öylesine ciddiye alacaksın ki yaşamayı,yetmişinde bile, mesela, zeytin dikeceksin,hem de öyle çocuklara falan kalır diye değil,ölmekten korktuğun halde ölüme inanmadığın için,yaşamak yanı ağır bastığından.Тоест ще приемаш живота толкова сериозно,че и на седемдесет например ще садиш маслини,и то не за да останат на децата или нещо такова,а защото, макар да се боиш да умреш, не вярваш в смъртта,защото животът натежава.
2
Diyelim ki, ağır ameliyatlık hastayız,yani, beyaz masadan,bir daha kalkmamak ihtimali de var.Duymamak mümkün değilse de biraz erken gitmenin kederinibiz yine de güleceğiz anlatılan Bektaşi fıkrasına,hava yağmurlu mu, diye bakacağız pencereden,yahut da sabırsızlıkla bekleyeceğizen son ajans haberlerini.Да кажем, че сме тежко болни и ни чака операция,тоест има вероятност от бялата масада не станем вече.Макар да не можем да не усетим мъката, че си отиваме малко рано,ние пак ще се смеем на разказания бекташийски виц,ще поглеждаме през прозореца дали вали,или нетърпеливо ще чакамепоследните новини.
Diyelim ki, dövüşülmeye değer bir şeyler için,diyelim ki, cephedeyiz.Daha orda ilk hücumda, daha o günyüzükoyun kapaklanıp ölmek de mümkün.Tuhaf bir hınçla bileceğiz bunu,fakat yine de çıldırasıya merak edeceğizbelki yıllarca sürecek olan savaşın sonunu.Да кажем, че за нещо, за което си струва да се бием,да кажем, че сме на фронта.Още там, при първата атака, още същия денможе да паднем по очи и да умрем.Ще го знаем със странна злоба,но пак до полуда ще искаме да знаемкрая на войната, която може да продължи с години.
Diyelim ki hapisteyiz,yaşımız da elliye yakın,daha da on sekiz sene olsun açılmasına demir kapının.Yine de dışarıyla birlikte yaşayacağız,insanları, hayvanları, kavgası ve rüzgarıylayani, duvarın ardındaki dışarıyla.Да кажем, че сме в затвора,и сме почти на петдесет,и има още осемнайсет години, докато се отвори желязната врата.Пак ще живеем заедно с външния свят,с хората, животните, борбата и вятъра му,тоест с външния свят зад стената.
Yani, nasıl ve nerede olursak olalımhiç ölünmeyecekmiş gibi yaşanacak…Тоест, както и където и да сме,ще се живее така, сякаш никой не умира…
3
Bu dünya soğuyacak,yıldızların arasında bir yıldız,hem de en ufacıklarından,mavi kadifede bir yaldız zerresi yani,yani bu koskocaman dünyamız.Този свят ще изстине,звезда сред звездите,и то от най-мъничките,златна прашинка върху синьо кадифе, тоест,тоест този наш огромен свят.
Bu dünya soğuyacak günün birinde,hatta bir buz yığınıyahut ölü bir bulut gibi de değil,boş bir ceviz gibi yuvarlanacakzifiri karanlıkta uçsuz bucaksız.Този свят ще изстине някой ден,и дори не като ледена купчинаили мъртъв облак,а като празен орех ще се търкаляв непрогледния мрак, безкраен.
Şimdiden çekilecek acısı bunun,duyulacak mahzunluğu şimdiden.Böylesine sevilecek bu dünya„Yaşadım“ diyebilmen için…Още отсега ще се понася болката от това,още отсега ще се чувства тъгата му.Толкова силно ще се обича този свят,за да можеш да кажеш „Живях“…
1956Kız Çocuğu Момиченце
Kapıları çalan benimkapıları birer birer.Gözünüze görünememgöze görünmez ölüler.Аз съм тази, която чука по вратите,по вратите, една по една.Очите ви не могат да ме видят,мъртвите не се виждат с очи.
Hiroşima’da ölelioluyor bir on yıl kadar.Yedi yaşında bir kızım,büyümez ölü çocuklar.Откакто съм умряла в Хирошима,станаха някъде десет години.Аз съм седемгодишно момиче,мъртвите деца не растат.
Saçlarım tutuştu önce,gözlerim yandı kavruldu.Bir avuç kül oluverdim,külüm havaya savruldu.Първо пламнаха косите ми,очите ми изгоряха, овъглиха се.Станах шепа пепел,пепелта ми се разпиля във въздуха.
Benim sizden kendim içinhiçbir şey istediğim yok.Şeker bile yiyemez kikağıt gibi yanan çocuk.Аз от вас за себе синищо не искам.Нали не може да яде дори бонбонидете, изгоряло като хартия.
Çalıyorum kapınızı,teyze, amca, bir imza ver.Çocuklar öldürülmesinşeker de yiyebilsinler.Чукам на вашата врата,лельо, чичо, дай подпис.Да не убиват децатаи да могат да ядат и бонбони.
Балчик, 1957Ceviz Ağacı Орехът
Başım köpük köpük bulut, içim dışım deniz,Ben bir ceviz ağacıyım Gülhane Parkı’nda,Budak budak, şerham şerham ihtiyar bir ceviz.Ne sen bunun farkındasın, ne polis farkında.Главата ми е облак в пяна, отвътре и отвън съм море,аз съм орехово дърво в парка Гюлхане,стар орех, целият в чепове, целият в белези.Нито ти го забелязваш, нито полицията.
Ben bir ceviz ağacıyım Gülhane Parkı’nda.Yapraklarım suda balık gibi kıvıl kıvıl.Yapraklarım ipek mendil gibi tiril tiril,Koparıver, gözlerinin, gülüm, yaşını sil.Yapraklarım ellerimdir, tam yüz bin elim var.Yüz bin elle dokunurum sana, İstanbul’a.Yapraklarım gözlerimdir, şaşarak bakarım.Yüz bin gözle seyrederim seni, İstanbul’u.Yüz bin yürek gibi çarpar, çarpar yapraklarım.Аз съм орехово дърво в парка Гюлхане.Листата ми трептят като риби във водата.Листата ми са тънки като копринена кърпичка,откъсни си, розо моя, избърши сълзите от очите си.Листата ми са моите ръце, имам цели сто хиляди ръце.Със сто хиляди ръце докосвам теб и Истанбул.Листата ми са моите очи, гледам и се чудя.Със сто хиляди очи гледам теб и Истанбул.Като сто хиляди сърца бият, бият листата ми.
Ben bir ceviz ağacıyım Gülhane Parkı’nda.Ne sen bunun farkındasın, ne polis farkında.Аз съм орехово дърво в парка Гюлхане.Нито ти го забелязваш, нито полицията.
Източен Берлин, 1961Otobiyografi Автобиография
1902’de doğdumdoğduğum şehre dönmedim bir dahageriye dönmeyi sevmemüç yaşımda Halep’te paşa torunluğu ettimon dokuzumda Moskova’da komünist Üniversite öğrenciliğikırk dokuzumda yine Moskova’da Tseka-Parti konukluğuve on dördümden beri şairlik ederimроден съм през 1902 годинав града, където съм роден, не се върнах вечене обичам да се връщамна три години в Алепо бях внук на пашана деветнайсет в Москва — студент в Комунистическия университетна четирийсет и девет пак в Москва — гост на ЦК на партиятаи от четиринайсетгодишен съм поет
kimi insan otların kimi insan balıkların çeşidini bilirben ayrılıklarınkimi insan ezbere sayar yıldızların adınıben hasretlerinнякои хора знаят видовете треви, други — видовете рибиаз — видовете разделинякои хора изреждат наизуст имената на звездитеаз — на копнежите
hapislerde de yattım büyük otellerde deaçlık çektim açlık grevi de içinde ve tatmadığım yemek yok gibidirлежал съм в затвори, а и в големи хотелигладувал съм, и гладна стачка съм правил, и почти няма ястие, което да не съм опитвал
otuzumda asılmamı istedilerkırk sekizimde Barış madalyasının bana verilmesiniverdiler deotuz altımda yarım yılda geçtim dört metre kare betonuelli dokuzumda on sekiz saatta uçtum Pırağ’dan Havana’yaна трийсет искаха да ме обесятна четирийсет и осем — да ми дадат медала на Мираи ми го дадохана трийсет и шест за половин година изминах четири квадратни метра бетонна петдесет и девет за осемнайсет часа прелетях от Прага до Хавана
Lenin’i görmedim nöbet tuttum tabutunun başında 924’de961’de ziyaret ettiğim anıtkabri kitaplarıdırЛенин не съм виждал, стоях на пост до ковчега му през двайсет и четвъртапрез шейсет и първа мавзолеят, който посетих, са книгите му
partimden koparmağa yeltendiler benisökmediyıkılan putların altında da ezilmedimопитаха се да ме откъснат от партиятане станане бях смазан и под рухналите идоли
951’de bir denizde genç bir arkadaşla yürüdüm üstüne ölümün52’de çatlak bir yürekle dört ay sırtüstü bekledim ölümüпрез петдесет и първа в морето с млад другар вървях срещу смърттапрез петдесет и втора с пукнато сърце четири месеца лежах по гръб и чаках смъртта
sevdiğim kadınları deli gibi kıskandımşu kadarcık haset etmedim Şarlo’ya bilealdattım kadınlarımıkonuşmadım arkasından dostlarımınревнувах като луд жените, които обичахне завидях ни на косъм дори на Чарли Чаплинизневерявах на жените сине говорих зад гърба на приятелите си
içtim ama akşamcı olmadımhep alnımın teriyle çıkardım ekmek paramı ne mutlu banaпих, но не станах от онези, дето пият всяка вечервинаги с пота на челото си изкарвах хляба си, какво щастие
başkasının hesabına utandım yalan söyledimyalan söyledim başkasını üzmemek içinama durup dururken de yalan söyledimсрамувах се заради другите, лъгахлъгах, за да не огорча другияно лъгах и ей така
bindim tirene uçağa otomobileçoğunluk binemiyoroperaya gittimçoğunluk gidemiyor adını bile duymamış operanınçoğunluğun gittiği kimi yerlere de ben gitmedim 21’den bericamiye kiliseye tapınağa havraya büyücüyeama kahve falıma baktırdığım olduкачвах се на влак, самолет, автомобилповечето хора не могатходих на операповечето не могат, не са чували дори думата операа на някои места, където ходят повечето, аз не съм ходил от двайсет и първаджамия, църква, храм, синагога, магьосникно ми се е случвало да ми гледат на кафе
yazılarım otuz kırk dilde basılırTürkiye’mde Türkçemle yasakписанията ми се печатат на трийсет-четирийсет езикав моята Турция, на моя турски са забранени
kansere yakalanmadım dahayakalanmam da şart değilbaşbakan filân olacağım yokmeraklısı da değilim bu işinbir de harbe girmedimsığınaklara da inmedim gece yarılarıyollara da düşmedim pike yapan uçakların altındaama sevdalandım altmışıma yakınsözün kısası yoldaşlarbugün Berlin’de kederden gebermekte olsam dainsanca yaşadım diyebilirimve daha ne kadar yaşarımbaşımdan neler geçer dahakim bilir.още не съм хванал раки не е задължително да го хванаминистър-председател или нещо такова няма да станаи не ме блазни тая работаи на война не съм били в убежища не съм слизал посред нощи по пътищата не съм бягал под пикиращи самолетино се влюбих към шейсеттенакратко, другаримакар днес в Берлин да пукам от мъкамога да кажа, че живях като човека колко още ще живеякакво още ще ми се случикой знае.
1962Vatan Haini Предател на родината
„Nâzım Hikmet vatan hainliğine devam ediyor hâlâ.Amerikan emperyalizminin yarı sömürgesiyiz, dedi Hikmet.Nâzım Hikmet vatan hainliğine devam ediyor hâlâ.“Bir Ankara gazetesinde çıktı bunlar, üç sütun üstüne, kapkara haykıran puntolarla,bir Ankara gazetesinde, fotoğrafı yanında Amiral Vilyamson’un66 santimetre karede gülüyor, ağzı kulaklarında, Amerikan amiraliAmerika, bütçemize 120 milyon lira hibe etti, 120 milyon lira.„Amerikan emperyalizminin yarı sömürgesiyiz, dedi HikmetNâzım Hikmet vatan hainliğine devam ediyor hâlâ.“„Назъм Хикмет все още продължава да предава родината си.Ние сме полуколония на американския империализъм, каза Хикмет.Назъм Хикмет все още продължава да предава родината си.“Това излезе в един анкарски вестник, на три колони, с черни крещящи букви,в един анкарски вестник, а до него снимката на адмирал Уилямсън,на 66 квадратни сантиметра се смее, устата до ушите, американският адмирал,Америка подари на бюджета ни 120 милиона лири, 120 милиона лири.„Ние сме полуколония на американския империализъм, каза Хикмет,Назъм Хикмет все още продължава да предава родината си.“
Evet, vatan hainiyim, siz vatanperverseniz, siz yurtseverseniz, ben yurthainiyim, ben vatan hainiyim.Vatan çiftliklerinizse,kasalarınızın ve çek defterlerinizin içindekilerse vatan,vatan, şose boylarında gebermekse açlıktan,vatan, soğukta it gibi titremek ve sıtmadan kıvranmaksa yazın,fabrikalarınızda al kanımızı içmekse vatan,vatan tırnaklarıysa ağalarınızın,vatan, mızraklı ilmühalse, vatan, polis copuysa,ödeneklerinizse, maaşlarınızsa vatan,vatan, Amerikan üsleri, Amerikan bombası, Amerikan donanması topuysa,vatan, kurtulmamaksa kokmuş karanlığımızdan,ben vatan hainiyim.Yazın üç sütun üstüne kapkara haykıran puntolarla :Nâzım Hikmet vatan hainliğine devam ediyor hâlâ.Да, аз съм предател на родината, ако вие сте патриоти, ако вие сте родолюбци, аз съм предателна отечеството, аз съм предател на родината.Ако родината са вашите чифлици,ако родината е това, което е в касите и чековите ви книжки,ако родината е да пукнеш от глад покрай шосетата,ако родината е да трепериш като куче от студ и да се гърчиш от малария лятото,ако родината е да пиете алената ни кръв във фабриките си,ако родината са ноктите на вашите аги,ако родината е катехизис с копия, ако родината е полицейската палка,ако родината са вашите надбавки, вашите заплати,ако родината са американски бази, американска бомба, оръдията на американския флот,ако родината е никога да не се избавим от вмирисания ни мрак,аз съм предател на родината.Пишете на три колони с черни крещящи букви:Назъм Хикмет все още продължава да предава родината си.
Къде ги е написал
През живота си той прекосява едно и също море отново и отново. Проследете пътя му на картата — от града, в който е роден, до града, в който умира.
- 1902 · СолунРоден е на 15 януари 1902 г. в Солун — тогава османски град, днес в Гърция. Никога не се връща там.
- 1915–1921 · Истанбул и АнадолаУчи във военноморското училище на Хейбелиада, един от Принцовите острови, докато влошеното му здраве не слага край на кариерата му във флота. През 1921 г. преминава в Анадола, за да се включи в националноосвободителната борба, и преподава в училище в Болу.
- 1922–1924 · МоскваУчи в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока и се запознава с новия свободен стих на революционна Русия. Връща се с почерк, какъвто никой преди него не е имал в турската поезия.
- 1928–1938 · ИстанбулПрез 1928 г. се връща тайно в Турция с фалшив паспорт и е арестуван на границата. Книгите му продължават да излизат, като първата е 835 Satır през 1929 г. Продължават и съдебните процеси.
- 1938–1950 · Истанбул, Чанкъръ, БурсаПрез 1938 г. военни съдилища му налагат дълги присъди. Преместен е от Истанбул в Чанкъръ, а после в затвора в Бурса, където пише най-хубавите си любовни стихотворения и епопеята си.
- 1951 · Черно мореГодина след освобождаването си напуска Истанбул с моторна лодка на 17 юни 1951 г. и стига до Москва през Румъния.
- 1957 · Балчик, БългарияНа българския черноморски бряг, с поглед към родината, датира „Ореховото дърво“ на 1 юли 1957 г.
- 1963 · МоскваУмира от инфаркт в Москва на 3 юни 1963 г., на 61 години, и е погребан в Новодевическото гробище.
Дванадесет години зад решетките: любов от килията
През 1938 г. два военни съда го осъждат на 15, а след това на още 20 години за подбуждане на курсанти към бунт; впоследствие общата присъда е намалена на 28 години и 4 месеца. През 1940 г. е преместен от Истанбул в Чанкъръ, а през декември същата година — в затвора в Бурса. Именно там са написани повечето стихотворения, които хората цитират днес.
Пише на съпругата си Пирайе и за нея; женят се през 1935 г. Seni Düşünmek е датирано на 30 септември 1945 г. Следва Yaşamaya Dair през 1947–48 г.: животът е сериозно нещо, казва то, дори ако сте в затвора и наближавате петдесетте. През май 1949 г. идва стихотворението със съвети за всеки, когото чака дълга присъда.
Затворът му дава време и той го използва за стихотворения за това как да не го пропиляваме.
От 1949 г. писатели и творци в чужбина водят кампания за освобождаването му. На 8 април 1950 г. започва гладна стачка. Излиза на 15 юли 1950 г. по силата на обща амнистия, след повече от дванадесет години. През ноември същата година Световният съвет на мира му присъжда наградата си за мир; Пабло Неруда я приема от негово име.
Ореховото дърво и други митове
Ceviz Ağacı започва с образа на главата му като облак от пяна и морето вътре и отвън, а после той се превръща в орехово дърво в парка Гюлхане, до двореца Топкапъ, което никой не забелязва. Това е най-обичаното му стихотворение за родината и онова, около което се разказват най-много истории. Докоснете карта, за да ги проверите.
„Написал е „Ореховото дърво“, докато се е криел от полицията в парка Гюлхане.“
Не. Стихотворението е датирано на 1 юли 1957 г., Балчик, България — шест години след началото на изгнанието му. Гюлхане е мястото, където си представя, че е, а не мястото, където е седял. teyit.org проследява историята за укриването и не открива нищо, което да я подкрепя.
„Роден е в Истанбул.“
Роден е в Солун, тогава османски град, на 15 януари 1902 г. В „Автобиография“ казва, че никога не се е върнал в града, където е роден.
„Погребан е в Турция.“
Гробът му е в Новодевическото гробище в Москва, където умира през 1963 г. Гробът все още е там.
Истинският парк Гюлхане така или иначе си струва разходката: спуска се от двореца Топкапъ към водата, а старите му дървета хвърлят сянка над алеите.
1951: лодката и паспортът
Отново свободен, той заминава на 17 юни 1951 г. Малка моторна лодка го отвежда от Босфора в Черно море; оттам пътува през Румъния до Москва. Оставя сина си Мехмет, роден през март същата година, и майката на момчето, Мюневвер.
През последните дванадесет години от живота си живее в Москва и пътува много, като продължава да пише за Турция: Ceviz Ağacı в България, Otobiyografi в Източен Берлин и Vatan Haini в отговор на вестник, който го нарича предател.
Гражданство
1951 → 2009
На 25 юли 1951 г. Министерският съвет го лишава от турско гражданство. Решение на правителството от 5 януари 2009 г., публикувано в държавния вестник на Турция на 10 януари, му го връща — 46 години след смъртта му.
Дългите творби — за по-късно
След като кратките стихотворения ви увлекат, идва ред на големите творби. Две са написани в затвора, включително най-дългата му творба.
Memleketimden İnsan Manzaraları
Човешки пейзажи от моята страна: пътуване с влак през Турция през военните години, разказано чрез стотици обикновени хора. Написано в затвора.
Kuvâyi Milliye
Националните сили: Войната за независимост през погледа на обикновените хора — разказана от селяни, каруцари и войници, а не от генерали. Също написана в затвора.
Şeyh Bedreddin Destanı
Епопея за шейх Бедреддин (1936): бунтовник от XV век, неговите последователи и поражението им. Последната му книга, отпечатана в Турция приживе.
Прочетете го на английски
Randy Blasing и Mutlu Konuk превеждат и двете издания на Persea. Започнете с избраните стихотворения, а после с епопеята по-горе в превод на същия екип (с предговор от Edward Hirsch); добавете биография, когато поискате да научите историята зад тях.
Poems of Nazim Hikmet
В превод на Randy Blasing и Mutlu Konuk, с предговор от Carolyn Forché. Преработеното и допълнено второ издание е най-добрата еднотомна подборка на английски.
Nâzım Hikmet: The Life and Times of Turkey’s World Poet
Биография от Mutlu Konuk Blasing, една от преводачките му (2013).
Romantic Communist
Romantic Communist: The Life and Work of Nazım Hikmet от Saime Göksu и Edward Timms (1999). Изразът е заглавието на книгата, а не стар прякор.
За по-стара турска поезия на разбираем език вижте нашия пътеводител за стихотворенията на Юнус Емре.
Въпроси, които читателите задават
Кое е най-известното стихотворение на Назъм Хикмет?
Няма един-единствен отговор. В Турция Ceviz Ağacı („Ореховото дърво“), Seni Düşünmek и Yaşamaya Dair („За живота“) са сред най-цитираните.
Защо е бил в затвора?
През 1938 г. военни съдилища го осъждат за подбуждане на курсанти от армията и флота към бунт. Основното доказателство е, че курсантите четат стихотворенията му. Излежава повече от дванадесет години, от 1938 до 1950 г., и е освободен с амнистия след гладна стачка и кампания на писатели в чужбина.
Бил ли е още турски гражданин при смъртта си?
Не. Правителството го лишава от гражданство на 25 юли 1951 г., седмици след заминаването му. Решение на правителството от 5 януари 2009 г., публикувано в държавния вестник на Турция на 10 януари 2009 г., му го връща — 46 години след смъртта му.
Къде е погребан?
В Новодевическото гробище в Москва. Умира в Москва на 3 юни 1963 г., на 61 години.
Коя е Пирайе?
Съпругата му от 1935 г. и жената, към която са отправени много от любовните му стихотворения, писани в затвора, включително Seni Düşünmek. Другите му партньорки са Нюзхет, Лена Юрченко, Мюневвер — майката на сина му Мехмет (роден през 1951 г.), и Вера Тулякова през последните му години.
Мога ли да прочета стихотворенията изцяло на турски?
Да. Осем от десетте са дадени изцяло на тази страница, всяко с наш превод стих по стих. Много версии онлайн съдържат грешки, затова сверявайте другите с печатен сборник.
Източници
Датите на стихотворенията следват датите, отпечатани под тях в събраните му съчинения. Когато източниците се разминават за датата на стихотворение, не го включваме. Преводите на стихотворенията на български са наши, стих по стих от турския оригинал. Изключихме твърдения, които не успяхме да потвърдим, включително историята за укриването в Гюлхане и няколко цитата, които се разпространяват онлайн под негово име.
- Nâzım Hikmet: биография — Фондация за култура и изкуство „Nâzım Hikmet“, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Nâzım Hikmet — Турската Уикипедия с цитираните в нея дати от съдилищата, затворите и държавния вестник, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Nâzım Hikmet şiirleri listesi (списък на стихотворенията с дати) — Турската Уикипедия, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Nazım Hikmet ve Ceviz Ağacı şiiri iddiası — Проверка на фактите от teyit.org, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Poems of Nazim Hikmet, прев. Randy Blasing и Mutlu Konuk — Persea Books, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Human Landscapes from My Country — Persea Books, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Mutlu Konuk Blasing — Academy of American Poets, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Romantic Communist: The Life and Work of Nazım Hikmet — Hurst Publishers, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
- Nazim Hikmet — Academy of American Poets, проверено на 9–10 октомври 2026 г.
Илюстрациите са нарисувани за този пътеводител. Те не изобразяват Назъм Хикмет или друг реален човек.
