Стихотворения на Юнус Емре: осем пълни текста н...
0% 34 мин оставащи

Стихотворения на Юнус Емре: осем пълни текста на турски и български

Осем негови стихотворения на турския от старите ръкописи, с помощ за произношението и наш български превод, както и любимите му думи, легендите за него и многобройните му гробове.

34 мин четене Обновено: 15.10.2026
Илюстрация: дервиш с кафяво наметало и филцова шапка, видян в гръб с тояга в ръка, гледа към речна долина в анадолската степ на разсъмване, със село и малка обител с купол
Илюстрация: странстващ дервиш над долината на Сакария — земята на легендите за Юнус Емре.

Юнус Емре умира около 1320 г., а религиозните му песни се пеят от Анадола до Балканите и до днес. Тук ще намерите осем негови стихотворения в пълен вид, на турския от най-старите ръкописи, с помощ за произношението на всеки стих и наш български превод. Следват думите, към които той непрестанно се връща, легендите за живота му и единадесетте места, всяко от които твърди, че гробът му е при него.

Накратко

Дервиш, който пише на прост турски език.

  • Кой е той: суфийски поет от Централен Анадол, починал през 1320–21 г. според единствената датирана бележка за живота му. Почти всичко останало е легенда.
  • Започнете с: ‘Işkun aldı benden beni („Само ти“) и стихотворението с думите „елате да се опознаем“.
  • Прочетете ги докрай: по-долу са осем стихотворения от критическото издание на Мустафа Татджъ, с помощ за произношението и наш български превод стих по стих.
  • Внимавайте: „Yaratılanı severiz, Yaratandan ötürü“ навсякъде се цитира като негов стих, но не е сред 417-те стихотворения в това издание.
  • Гробът му: единадесет места в Турция претендират за него. Най-старите източници сочат Саръкьой, днес Юнусемре, в Ескишехир.

Стихотворенията в пълен вид

Изберете стихотворение по тема. Всеки стих е представен на турски точно както е отпечатан в изданието, с помощ за произношението за български читатели и наш български превод. Скрийте слоевете, които не ви трябват, и натиснете „Слушай“, за да чуете турския текст, ако устройството ви разполага с турски глас.

Любов · стихотворение 381

‘Işkun aldı benden beni Само ти

Най-известното от любовните му стихотворения: всяка строфа се връща към един и същ стих, както в религиозна песен.

‘Işkun aldı benden beniъш-кун ал-дъ бен-ден бе-ниЛюбовта ти ме отне от самия мен:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Ben yanaram düni güniбен я-на-рам дю-ни гю-ниГоря и нощем, и денем:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Ne varlıga sevinüremне вар-лъ-га се-ви-ню-ремНе се радвам на имането,

Ne yokluga yirinüremне йок-лу-га йи-ри-ню-ремне скърбя за нямането;

‘Işkunıla avınuramъш-ку-нъ-ла а-въ-ну-рамв любовта ти намирам утеха:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

‘Işkun ‘âşıklar öldürürъш-кун а-шък-лар ол-дю-рюрЛюбовта ти убива влюбените,

‘Işk denizine taldururъшк де-ни-зи-не тал-ду-рурпотапя ги в морето на любовта

Tecellîyile toldururте-джел-ли-йи-ле тол-ду-рури ги изпълва, когато им се явяваш:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

‘Işkun zencîrini üzemъш-кун зен-джи-ри-ни у-земНека скъсам веригата на любовта ти,

Delü olam taga düşemде-лю о-лам та-га дю-шемда обезумея и да тръгна по планините;

Sensin dün ü gün endîşemсен-син дюн у гюн ен-ди-шемнощем и денем мисля само за теб:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Eger beni öldürelerе-гер бе-ни ол-дю-ре-лерАко ме убият

Külüm göge savuralarкю-люм гьо-ге са-ву-ра-лари разпръснат пепелта ми в небето,

Topragum anda çaguraтоп-ра-гум ан-да ча-гу-рапрахът ми там ще извика:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Sûfîlere sohbet gerekсу-фи-ле-ре сох-бет ге-рекНа суфиите им трябват сбирки,

Ahîlere âhret gerekа-хи-ле-ре ах-рет ге-рекна ахийските братя им трябва отвъдният свят,

Mecnûn'lara Leylâ gerekмедж-нун-ла-ра лей-ля ге-рекна всеки Меджнун му трябва неговата Лейла:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Ne Tamu'da yir eyledümне та-му-да йир ей-ле-дюмНе си направих дом в ада,

Ne Uçmak'da köşk bagladumне уч-мак-да кьошк баг-ла-думне си построих дворец в рая;

Senün içün çok agladumсе-нюн и-чюн чок аг-ла-думтолкова плаках за теб:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Cennet Cennet didükleriджен-нет джен-нет ди-дюк-ле-риРаят, за който все говорят

Bir ev ile bir kaç Hûrîбир ев и-ле бир кач ху-рие една къща и няколко хурии;

İsteyene virgil anıис-те-йе-не вир-гил а-нъдай го на онзи, който го иска:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Yûsuf eger hayâlüniю-суф е-гер ха-я-лю-ниАко Йосиф бе видял образа ти

Düşde göreydi bir giceдюш-де гьо-рей-ди бир ги-дженасън една нощ,

Terk ideyidi mülklerinтерк и-де-йи-ди мюлк-ле-ринщеше да остави царствата си:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Yûnus çagururlar adumю-нус ча-гу-рур-лар а-думЮнус ме наричат по име;

Gün geçdükçe artar odumгюн геч-дюк-че ар-тар о-думс всеки ден огънят ми расте.

İki cihânda maksûdumи-ки джи-хан-да мак-су-думВсичко, което искам в двата свята:

Bana seni gerek seniба-на се-ни ге-рек се-нити си ми нужен, само ти.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 381, с посочените в изданието преписи: F. 201b, T. 86b, NO. 186a, HB. 13a, YE. 90a, Ç. 82a, A. 28. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Приятелство · стихотворение 103

Hak cihâna toludur kimsene Hakk'ı bilmez Бог изпълва света

Стихотворението с думите „елате да се опознаем“ — стихът, който институтът „Юнус Емре“ избира за свое мото.

Hak cihâna toludur kimsene Hakk'ı bilmezхак джи-ха-на то-лу-дур ким-се-не хак-къ бил-мезБог изпълва света, ала никой не познава Бога.

Anı sen senden iste o senden ayru olmazа-нъ сен сен-ден ис-те о сен-ден ай-ру ол-мазТърси го в себе си: той никога не е отделен от теб.

Dünyâyı inanursın rızka benümdür dirsinдюн-я-йъ и-на-нур-сън ръз-ка бе-нюм-дюр дир-синВярваш на света и казваш „този хляб е мой“.

Niçün yalan söylersin çün hîç didügün olmazни-чюн я-лан сьой-лер-син чюн хич ди-дю-гюн ол-мазЗащо лъжеш, щом нищо от казаното от теб не се сбъдва?

Âhret yavlak ırakdur togrulık key yarakdurах-рет яв-лак ъ-рак-дур тог-ру-лък кей я-рак-дурОтвъдният свят е много далеч; честността е запасът за пътя.

Ayrulık sarp firâkdur hîç giden girü gelmezай-ру-лък сарп фи-рак-дур хич ги-ден ги-рю гел-мезРаздялата е тежка: никой отишъл си не се връща.

Dünyâya gelen göçer bir bir şerbetin içerдюн-я-я ге-лен гьо-чер бир бир шер-бе-тин и-черКойто дойде на този свят, си отива; един по един всички изпиват питието му.

Bu bir köpridür geçer câhiller anı bilmezбу бир кьоп-ри-дюр ге-чер джа-хил-лер а-нъ бил-мезТова е мост, по който се минава: невежите не го знаят.

Gelün tanşuk idelüm işi kolay tutalumге-люн тан-шук и-де-люм и-ши ко-лай ту-та-лумЕлате да се опознаем, да си улесним делата.

Sevelüm sevilelüm dünyâ kimseye kalmazсе-ве-люм се-ви-ле-люм дюн-я ким-се-йе кал-мазДа обичаме и да бъдем обичани: светът не остава на никого.

Yûnus sözin anlarsan söz ma'nîsin dinlersenю-нус сьо-зин ан-лар-сан сьоз ма-ни-син дин-лер-сенАко разбираш думите на Юнус, ако слушаш за смисъла им,

Sana bir ‘amel gerek bunda kimsene kalmazса-на бир а-мел ге-рек бун-да ким-се-не кал-мазнужни са ти добри дела: никой не остава тук.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 103, с посочените в изданието преписи: F. 95b, T. 24b, NO. 192b, A. 9. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Знание · стихотворение 91

‘İlim ‘ilim bilmekdür ‘ilim kendin bilmekdür Да познаваш себе си

Четенето не струва нищо, ако не познаваш себе си; едно сърце струва повече от хиляда поклонения.

‘İlim ‘ilim bilmekdür ‘ilim kendin bilmekdürи-лим и-лим бил-мек-дюр и-лим кен-дин бил-мек-дюрЗнанието значи да знаеш; знанието значи да познаваш себе си.

Sen kendüni bilmezsin yâ niçe okumakdurсен кен-дю-ни бил-мез-син я ни-че о-ку-мак-дурАко не познаваш себе си, за какво ти е цялото това четене?

Okumakdan ma'nî ne kişi Hakk'ı bilmekdürо-ку-мак-дан ма-ни не ки-ши хак-къ бил-мек-дюрКакъв е смисълът на четенето? Да познаеш Бога.

Çün okudun bilmezsin hâ bir kurı emekdürчюн о-ку-дун бил-мез-син ха бир ку-ръ е-мек-дюрАко си чел и пак не знаеш, трудът ти е напразен.

Okıdum bildüm dime çok tâ‘at kıldum dimeо-къ-дум бил-дюм ди-ме чок та-ат къл-дум ди-меНе казвай „Чел съм, знам“; не казвай „Толкова съм се молил“.

Eri Hak bilmezisen ‘abes yire yilmekdürе-ри хак бил-ме-зи-сен а-бес йи-ре йил-мек-дюрАко не разпознаваш истинските Божии приятели, напразно тичаш.

Dört kitâbun ma'nîsi bellüdür bir elifdeдьорт ки-та-бун ма-ни-си бел-лю-дюр бир е-лиф-деСмисълът на четирите свещени книги е ясен в една буква — елиф.

Sen elif dirsün hoca ma‘nîsi ne dimekdürсен е-лиф дир-сюн хо-джа ма-ни-си не ди-мек-дюрКазваш „елиф“, учителю: какво означава тя?

Yûnus Emre dir hoca gerekse var bin haccaю-нус ем-ре дир хо-джа ге-рек-се вар бин хадж-джаЮнус Емре казва, учителю: иди на хиляда поклонения, ако щеш;

Hepisinden eyüce bir gönüle girmekdürхе-пи-син-ден е-ю-дже бир гьо-ню-ле гир-мек-дюрпо-добре от всички тях е да намериш път към едно сърце.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 91, с посочените в изданието преписи: Rt. 15a. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Сърцето · стихотворение 166

Bir kez gönül yıkdunısa bu kıldugun namâz degül Едно разбито сърце

Молитвата не значи нищо, ако си разбил нечие сърце. Едно добро дело се брои за хиляда.

Bir kez gönül yıkdunısa bu kıldugun namâz degülбир кез гьо-нюл йък-ду-нъ-са бу къл-ду-гун на-маз де-гюлАко дори веднъж си разбил нечие сърце, тази твоя молитва не е молитва;

Yitmiş iki millet dahı elin yüzin yumaz degülйит-миш и-ки мил-лет да-хъ е-лин ю-зин ю-маз де-гюлдори всичките седемдесет и два народа не биха измили ръцете и лицето ти.

Erenler gelüp geçdiler dünyâyı koyup göçdilerе-рен-лер ге-люп геч-ди-лер дюн-я-йъ ко-юп гьоч-ди-лерСветците дойдоха и си отидоха; оставиха света и продължиха нататък.

Havâya agup uçdılar bular hümâdur kaz degülха-ва-я а-гуп уч-дъ-лар бу-лар хю-ма-дур каз де-гюлИздигнаха се във въздуха и полетяха: те са птицата на щастието, а не гъски.

Cân odur kim Hak'a ire ayak odur yola gireджан о-дур ким ха-ка и-ре а-як о-дур йо-ла ги-реДуша е тази, която достига Бога; крак е този, който поема по пътя.

Er oldur alçakda tura yüksekden bakan göz degülер ол-дур ал-чак-да ту-ра юк-сек-ден ба-кан гьоз де-гюлИстинският човек е смирен, а не око, което гледа отвисоко.

Münkir ile müdde'îyi sayma buçuga koyanıмюн-кир и-ле мюд-де-и-йи сай-ма бу-чу-га ко-я-нъНе смятай отрицателите и самозванците дори за половин човек,

Git ahûra tak buları her kim (ki) 'âşık-bâz degülгит а-ху-ра так бу-ла-ръ хер ким ки а-шък баз де-гюлиди и ги вържи в обора — всички, които не са влюбени.

Togrı yola gitdünise er etegin tutdunısaтог-ръ йо-ла гит-дю-ни-се ер е-те-гин тут-ду-нъ-саАко си вървял по правия път и си се хванал за полата на добър човек,

Bir hayır da itdünise birine bindür az degülбир ха-йър да ит-дю-ни-се би-ри-не бин-дюр аз де-гюли дори едно добро дело си сторил, то се брои за хиляда, не за малко.

Yûnus bu sözleri çatar sanki balı yaga katarю-нус бу сьоз-ле-ри ча-тар сан-ки ба-лъ я-га ка-тарЮнус ниже тези думи, сякаш смесва мед с масло;

Halka metâ‘ların satar yüki güherdüz tuz degülхал-ка ме-та-ла-рън са-тар ю-ки гю-хер-дюз туз де-гюлпродава стоката си на хората, а товарът му е скъпоценни камъни, не сол.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 166, с посочените в изданието преписи: YE. 54a, A. 12. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Думи · стихотворение 102

Keleci bilen kişinün yüzini ag ide bir söz Една дума

Седем двустишия за силата на една дума: да спре война, да коства глава, да превърне отровата в мед.

Keleci bilen kişinün yüzini ag ide bir sözке-ле-джи би-лен ки-ши-нюн ю-зи-ни аг и-де бир сьозЕдна дума може да озари лицето на красноречивия;

Sözi bişürüp diyenün işini sag ide bir sözсьо-зи би-шю-рюп ди-йе-нюн и-ши-ни саг и-де бир сьозедна дума може да оправи делата на онзи, който я оставя да узрее, преди да я изрече.

Söz ola kese savaşı söz ola bitüre başıсьоз о-ла ке-се са-ва-шъ сьоз о-ла би-тю-ре ба-шъЕдна дума може да спре война, една дума може да коства глава;

Söz ola agulu aşı balıla yag ide bir sözсьоз о-ла а-гу-лу а-шъ ба-лъ-ла яг и-де бир сьозедна дума може да превърне отровната храна в мед и масло.

Kelecilerün bişürgil yaramazunı şeşürgilке-ле-джи-ле-рюн би-шюр-гил я-ра-ма-зу-нъ ше-шюр-гилОставяй думите си да узреят, развързвай и изхвърляй ненужните;

Sözün usıla düşürgil dimegil çag ide bir sözсьо-зюн у-съ-ла дю-шюр-гил ди-ме-гил чаг и-де бир сьозпремисляй думите си разумно и не изричай дума в неподходящ момент.

Gel ahî iy şehriyâri sözümüzi dinle bâriгел а-хи ий шех-ри-я-ри сьо-зю-мю-зи дин-ле ба-риЕла, братко, княже мой, поне чуй думите ни:

Hezâr gevher ü dînârı kara toprag ide bir sözхе-зар гев-хер у ди-на-ръ ка-ра топ-раг и-де бир сьозедна дума може да превърне хиляда скъпоценни камъка и жълтици в черна пръст.

Kişi bile söz demini dimeye sözün keminiки-ши би-ле сьоз де-ми-ни ди-ме-йе сьо-зюн ке-ми-ниНека човек знае кога да говори и да не изрича зла дума;

Bu cihân Cehennem'ini sekiz uçmag ide bir sözбу джи-хан дже-хен-не-ми-ни се-киз уч-маг и-де бир сьозедна дума може да превърне ада на този свят в осемте рая.

Yüri yüri yolunıla gâfil olma bilünileю-ри ю-ри йо-лу-нъ-ла гя-фил ол-ма би-лю-ни-леВърви, следвай пътя си и бди над телесните си желания;

Key sakın key dilünile cânına dâg ide bir sözкей са-кън кей ди-лю-ни-ле джа-нъ-на даг и-де бир сьози пази, най-вече пази езика си: една дума може да остави белег на душата ти.

Yûnus imdi söz yatından söyle sözi gâyetindenю-нус им-ди сьоз я-тън-дан сьой-ле сьо-зи гя-йе-тин-денЮнус, говори сега както трябва и довеждай думите си докрай;

Key sakın o şeh katından seni ırag ide bir sözкей са-кън о шех ка-тън-дан се-ни ъ-раг и-де бир сьозмного внимавай: една дума може да те отдалечи от присъствието на онзи Цар.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 102, с посочените в изданието преписи: F. 94b, T. 24a, YE. 42b, DAY. 75. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Копнеж · стихотворение 270

Taşdun yine deli gönül sular gibi çaglar mısın Лудо сърце

Пътник далеч от дома говори със сърцето си, със сълзите си, със снежните планини и с облаците.

Taşdun yine deli gönül sular gibi çaglar mısınташ-дун йи-не де-ли гьо-нюл су-лар ги-би чаг-лар мъ-сънПак преля, лудо сърце: ще забучиш ли като реките?

Akdun yine kanlu yaşum yollarumı baglar mısınак-дун йи-не кан-лу я-шум йол-ла-ру-мъ баг-лар мъ-сънПак течете, мои кървави сълзи: ще преградите ли пътищата ми?

N'idem elüm irmez yâre bulınmaz derdüme çâreни-дем е-люм ир-мез я-ре бу-лън-маз дер-дю-ме ча-реКакво да сторя? Ръката ми не достига любимия, няма лек за болката ми;

Oldum ilümden âvâre beni bunda egler misinол-дум и-люм-ден а-ва-ре бе-ни бун-да ег-лер ми-синСтанах скитник далеч от родината: ще ме задържиш ли тук?

Yavu kıldım ben yoldaşı onulmaz bagrumun başıя-ву къл-дъм бен йол-да-шъ о-нул-маз баг-ру-мун ба-шъИзгубих другаря си, раната в сърцето ми не зараства;

Gözlerümün kanlu yaşı ırmag olup çaglar mısınгьоз-ле-рю-мюн кан-лу я-шъ ър-маг о-луп чаг-лар мъ-сънкървави сълзи на очите ми, ще станете ли река и ще забучите ли?

Ben toprak oldum yoluna sen aşuru gözedürsinбен топ-рак ол-дум йо-лу-на сен а-шу-ру гьо-зе-дюр-синСтанах прах по пътя ти, а ти гледаш отдалече;

Şu karşuma gögüs gerüp taş bagırlu taglar mısınшу кар-шу-ма гьо-гюс ге-рюп таш ба-гър-лу таг-лар мъ-сънпланини с каменни сърца, ще застанете ли насреща ми с изпъчени гърди?

Harâmî gibi yoluma arkurı inen karlu tagха-ра-ми ги-би йо-лу-ма ар-ку-ръ и-нен кар-лу тагСнежна планино, легнала напряко на пътя ми като разбойник,

Ben yârümden ayru düşdüm sen yolumı baglar mısınбен я-рюм-ден ай-ру дюш-дюм сен йо-лу-мъ баг-лар мъ-сънразделен съм с любимия: ще преградиш ли пътя ми?

Karlu taglarun başında salkım salkım olan bulutкар-лу таг-ла-рун ба-шън-да сал-към сал-към о-лан бу-лутОблаци, надвиснали на гроздове над снежните върхове,

Saçun çözüp benüm içün yaşın yaşın aglar mısınса-чун чьо-зюп бе-нюм и-чюн я-шън я-шън аг-лар мъ-сънще разпуснете ли косите си и ще заплачете ли за мен с потоци сълзи?

Esridi Yûnus'un cânı yoldayım illerüm kanıес-ри-ди ю-ну-сун джа-нъ йол-да-йъм ил-ле-рюм ка-нъДушата на Юнус е в екстаз: на път съм, къде е родината ми?

Yûnus düşde gördi seni sayru mısın saglar mısınю-нус дюш-де гьор-ди се-ни сай-ру мъ-сън саг-лар мъ-сънЮнус те видя насън: болен ли си, здрав ли си?

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 270, с посочените в изданието преписи: RY. (Mecmûa) 46a. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Смърт · стихотворение 74

Sabâhın sinlere vardum gördüm cümle ölmiş yatur На гробовете призори

Той върви сред гробовете призори и гледа мъртвите: и нашият ред ще дойде.

Sabâhın sinlere vardum gördüm cümle ölmiş yaturса-ба-хън син-ле-ре вар-дум гьор-дюм джюм-ле ол-миш я-турПризори отидох на гробовете и видях всички да лежат мъртви;

Her biri bî-çâre olup ‘ömrin yavı kılmış yaturхер би-ри би ча-ре о-луп ом-рин я-въ къл-мъш я-турвсеки лежи безпомощен, изгубил живота си.

Vardum bunlarun katına bakdum ecel heybetineвар-дум бун-ла-рун ка-тъ-на бак-дум е-джел хей-бе-ти-неОтидох сред тях и видях страшния лик на смъртта:

Niçe yigit murâdına irememiş ölmiş yaturни-че йи-гит му-ра-дъ-на и-ре-ме-миш ол-миш я-турколко млади мъже лежат мъртви, без да са постигнали желаното.

Yimiş kurd kuş bunı keler niçelerün bagrın delerйи-миш курд куш бу-нъ ке-лер ни-че-ле-рюн баг-рън де-лерЧервеи, птици и гущери са ги яли; пробиват гърдите на мнозина;

Şol ufacık nâ-resteler gül gibice solmış yaturшол у-фа-джък на рес-те-лер гюл ги-би-дже сол-мъш я-турмалките деца лежат увехнали като рози.

Topraga düşmiş tenleri Hakk'a ulaşmış cânlarıтоп-ра-га дюш-миш тен-ле-ри хак-ка у-лаш-мъш джан-ла-ръТелата им са паднали в пръстта, душите им са стигнали до Бога;

Görmez misin sen bunları nevbet bize gelmiş yaturгьор-мез ми-син сен бун-ла-ръ нев-бет би-зе гел-миш я-турне ги ли виждаш? Лежат там: нашият ред е дошъл.

Esilmiş incü dişleri dökilmiş saru saçlarıе-сил-миш ин-джю диш-ле-ри дьо-кил-миш са-ру сач-ла-ръЗъбите им като бисери са изпаднали, русите им коси са окапали;

Bitmiş kamu teşvişleri Hak varlıgın almış yaturбит-миш ка-му теш-виш-ле-ри хак вар-лъ-гън ал-мъш я-турвсичките им тревоги са свършили: Бог е отнел съществуването им.

Gitmiş gözünün karası hîç işi yokdur turasıгит-миш гьо-зю-нюн ка-ра-съ хич и-ши йок-дур ту-ра-съЧерното на очите им е изчезнало, няма вече за какво да останат;

Kefen bizinün pâresi sünüge sarılmış yaturке-фен би-зи-нюн па-ре-си сю-ню-ге са-ръл-мъш я-турпарче от савана им лежи увито около костите.

Yûnus ‘âkilisen bunda mülke sûret bezemegilю-нус а-ки-ли-сен бун-да мюл-ке су-рет бе-зе-ме-гилЮнус, ако си мъдър, не украсявай тук имота си:

Mülke sûret bezeyenler kara toprak olmış yaturмюл-ке су-рет бе-зе-йен-лер ка-ра топ-рак ол-мъш я-туронези, които украсяваха имота си, лежат тук, превърнати в черна пръст.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 74, с посочените в изданието преписи: RY. 16b, YE. 39a, B. 54a, A. 4. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Загадка · стихотворение 407

Çıkdum erik talına anda yidüm üzümi Качих се на слива

Прочутото му стихотворение на нелепиците: риба на топола, муха, която поваля орел. Суфийски учители са писали цели книги за смисъла му.

Çıkdum erik talına anda yidüm üzümiчък-дум е-рик та-лъ-на ан-да йи-дюм у-зю-миКачих се на слива и горе ядох грозде;

Bostân ıssı kakıyup dir ne yirsün kozumıбос-тан ъс-съ ка-къ-юп дир не йир-сюн ко-зу-мъстопанинът на градината се ядоса: „Защо ми ядеш орехите?“

Kerpîç koydum kazgana poyrazıla kaynatdumкер-пич кой-дум каз-га-на пой-ра-зъ-ла кай-нат-думСложих кирпичи в казан и ги сварих със северния вятър;

Nedür diyü sorana bandum virdüm öziniне-дюр ди-ю со-ра-на бан-дум вир-дюм о-зи-нина всеки, който питаше какво е това, гребвах и давах от бульона.

İplik virdüm Çulhâya sarup yumak itmemişип-лик вир-дюм чул-ха-я са-руп ю-мак ит-ме-мишДадох прежда на тъкача; той дори не я е навил на кълбо,

Becid becid ısmarlar gelsün alsun beziniбе-джид бе-джид ъс-мар-лар гел-сюн ал-сун бе-зи-ниа все праща да ми кажат: „Ела си вземи платното.“

Bir serçenün kanadın kırk kanluya yükletdümбир сер-че-нюн ка-на-дън кърк кан-лу-я юк-лет-дюмНатоварих крило на врабче на четиридесет коли;

Çifti dahı çekmedi kaldı şöyle yazılıчиф-ти да-хъ чек-ме-ди кал-дъ шьой-ле я-зъ-лъдори два вола не можаха да го изтеглят и то остана в полето.

Bir sinek bir kartalı kaldurup urdı yireбир си-нек бир кар-та-лъ кал-ду-руп ур-дъ йи-реЕдна муха вдигна орел и го хвърли на земята;

Yalan degül gerçekdür ben de gördüm tozınıя-лан де-гюл гер-чек-дюр бен де гьор-дюм то-зъ-нъне е лъжа, истина е: сам видях прахта.

Balık kavaga çıkmış zift turşısın yimegeба-лък ка-ва-га чък-мъш зифт тур-шъ-сън йи-ме-геРиба се качила на топола да яде катранена туршия;

Leylek koduk togurmış bak a şunun söziniлей-лек ко-дук то-гур-мъш бак а шу-нун сьо-зи-нищъркел родил магаренце: само чуйте това!

Bir küt ile güreşdüm elsüz ayagum aldıбир кют и-ле гю-реш-дюм ел-сюз а-я-гум ал-дъБорих се с човек без ръце и крака: безръкият ми хвана краката;

Güreşüp basamadum göyündürdi özümiгю-ре-шюп ба-са-ма-дум гьо-юн-дюр-ди о-зю-миборих се и не можах да го поваля; той ме накара да горя отвътре.

Kâf Tagı'ndan bir taşı şöyle atdılar banaкяф та-гън-дан бир та-шъ шьой-ле ат-дъ-лар ба-наОт планината Каф хвърлиха камък по мен;

Öylelik yire düşdi bozayazdı yüzümiой-ле-лик йи-ре дюш-ди бо-за-яз-дъ ю-зю-митолкова силно падна на земята, че едва не ми обезобрази лицето.

Gözsüze fısıldadum sagır sözüm işitmişгьоз-сю-зе фъ-съл-да-дум са-гър сьо-зюм и-шит-мишПрошепнах на слепец, а глух чу думите ми;

Dilsüz çagırup söyler dilümdeki sözümiдил-сюз ча-гъ-руп сьой-лер ди-люм-де-ки сьо-зю-мичовек без език извиква думите, които са на езика ми.

Bir öküz bogazladum kakıldum sere kodumбир о-кюз бо-газ-ла-дум ка-къл-дум се-ре ко-думЗаклах вол, изсуших месото и го разстлах;

Öküz ıssı geldi eydür bogazladun kazumıо-кюз ъс-съ гел-ди ей-дюр бо-газ-ла-дун ка-зу-мъстопанинът на вола дойде и каза: „Ти си заклал гъската ми!“

Ugrulık yapdum ana bühtân eyledi banaуг-ру-лък яп-дум а-на бюх-тан ей-ле-ди ба-наОткраднах от него, а той ме оклевети;

Bir çerçi geldi eydür kanı aldun gözgümiбир чер-чи гел-ди ей-дюр ка-нъ ал-дун гьоз-гю-миамбулантен търговец дойде и каза: „Къде е огледалото, което ми взе?“

Tosbagaya ugradum gözsüzsepek yoldaşıтос-ба-га-я уг-ра-дум гьоз-сюз-се-пек йол-да-шъСрещнах костенурка, спътницата на къртицата;

Sordum sefer kancaru Kayserî'ye ‘azimiсор-дум се-фер кан-джа-ру кай-се-ри-йе а-зи-мипопитах накъде пътува: беше тръгнала за Кайсери.

Yûnus bir söz söylemiş hîç bir söze benzemezю-нус бир сьоз сьой-ле-миш хич бир сьо-зе бен-зе-мезЮнус изрекъл дума, която не прилича на никоя друга:

Münâfıklar elinden örter ma‘nî yüziniмю-на-фък-лар е-лин-ден ор-тер ма-ни ю-зи-нитя крие лицето на смисъла си от лицемерите.

Турски текст: критическият текст на Мустафа Татджъ, стихотворение 407, с посочените в изданието преписи: NO. 184, Ç. 87a, a. 26, 44, YE. 105, Ниязи-и Мъсри, Али Неврекяни, Шейхзаде Мухйиддин, Исмаил Х. Бурсави, Ибрахим Хас. Помощ за произношението и превод: Turkpidya.

Правописът е този на изданието, взет от ръкописите: ‘ışk там, където днешният турски пише aşk, и дълги гласни, отбелязани с â, î, û. Помощта за произношението следва тези букви, така че ‘Işkun се чете „ъш-кун“. Нашият български превод е близо до турския текст, без рими, за да можете да следите единия чрез другия.

Думите, към които той непрестанно се връща

Десет думи преминават през стихотворенията му: любов, сърце, душа, Приятелят и останалите. Докоснете зърно от броеницата, за да видите какво е значела всяка дума за него, в колко от 417-те стихотворения в изданието на Татджъ се среща и къде се появява в осемте стихотворения по-горе.

  1. ‘ışkлюбов
  2. gönülсърце
  3. cânдуша
  4. dostприятел
  5. HakБог
  6. ÇalabБог
  7. dervîşдервиш
  8. sözдума
  9. dünyâсвят
  10. öl-смърт

‘ışkднес aşk

Кажете: ашк

Любов; за него преди всичко любов към Бога.

В 212 от 417-те стихотворения

gönül

Кажете: гьо-нюл

Сърцето, където се намира Бог.

В 214 от 417-те стихотворения

cânднес can

Кажете: джан

Душа, живот; също и „скъп човек“.

В 236 от 417-те стихотворения

dost

Кажете: дост

Приятел; често Приятелят — Бог.

В 167 от 417-те стихотворения

  • Dosta gidenün yolı gönül içinden geçer

    Пътят на онзи, който отива при Приятеля, минава през сърцето.

    Стихотворение 338 в изданието

Hak

Кажете: хак

Бог, „Истинният“.

В 192 от 417-те стихотворения

Çalabднес Çalap

Кажете: ча-лап

Стара турска дума за Бог.

В 37 от 417-те стихотворения

  • Gönül Çalab'un tahtı gönüle Çalap bahdı

    Сърцето е Божият престол; Бог поглежда в сърцето.

    Стихотворение 299 в изданието

dervîşднес derviş

Кажете: дер-виш

Дервиш — човек, поел по суфийския път.

В 49 от 417-те стихотворения

  • Dervîşlik didükleri hırkayıla tâc degül

    Това, което наричат дервишство, не е наметалото и шапката;

    Стихотворение 162 в изданието
  • Gönlin dervîş eyleyen hırkaya muhtâc degül

    който е направил сърцето си дервиш, не се нуждае от наметало.

    Стихотворение 162 в изданието

söz

Кажете: сьоз

Дума, реч.

В 133 от 417-те стихотворения

dünyâднес dünya

Кажете: дюн-я

Този свят, който отминава.

В 102 от 417-те стихотворения

öl-днес ölüm

Кажете: о-люм

Умирам; смърт.

В 96 от 417-те стихотворения

Собственото му име също е сред тези думи. В 411 от 417-те стихотворения „Юнус“ се появява в последната строфа — мястото, където поетите от неговата традиция се подписват. В осемте стихотворения по-горе той се подписва, като говори: на себе си („Юнус, ако си мъдър…“), на учител или за собствените си думи.

Живот, разказан в легенди

Почти всичко, което се разказва за живота му, идва от легенди, записани около два века след смъртта му. Ето ги подред, заедно с двете дати, които дават документите.

Илюстрация: дервиш, видян в гръб, носи сноп прави дърва, вързани с въже, нагоре по степна пътека към малка каменна обител с купол, покрай купчина криви клони
Илюстрация: само прави дърва за обителта — от легендата за четиридесетте му години при Тапдук Емре.
  1. Земеделец от СаръкьойЛегендите започват с книга за друг светец — Vilâyetnâme за Хаджи Бекташ, за чийто автор се смята Узун Фирдевси (починал през 1512 г.). В нея Юнус е беден земеделец от Саръкьой, село край Сиврихисар.
  2. Жито или благословияБеден, той отива пеша до обителта на Хаджи Бекташ в Карахьоюк, днешния Хаджибекташ, да поиска жито. Вместо това светецът му предлага нефес — духовна благословия. Юнус настоява за жито и го получава, но на половината път към дома се връща: житото свършва, благословията — не. Твърде късно, казва Хаджи Бекташ. Този ключ вече е у Тапдук Емре.
  3. Четиридесет години прави дърваТака Юнус започва да служи на Тапдук Емре. Четиридесет години носи дърва за обителта и подбира само прави клони, защото нищо криво няма място в дома на светците.
  4. „Юнус, говори!“На голяма дервишка сбирка Тапдук три пъти извиква „Юнус, говори!“ на един певец, друг Юнус, който не го чува. После се обръща към нашия Юнус: дошло е времето, ти говори. И Юнус започва да говори в стихове.
  5. 1307: книга с наставленияДългата му поема с наставления към дервишите, Risâletü’n-Nushiyye, съдържа около 600 двустишия и сама посочва датата си: „Târih dahı yedi yüz yedi idi“ — годината била седемстотин и седма. Това е 707 г. по мюсюлманския календар, 1307 г. по нашия.
  6. Смърт през 720 г.Бележка в ръкописен сборник в истанбулската библиотека „Баязид“ посочва, че е починал през 720 г. по мюсюлманския календар, 1320–21 г. Това е единственото датирано сведение за живота му.

Още два документа усложняват картината. Старите автори не са единодушни къде и кога е живял: Меджди и Ашък Челеби го поставят в околностите на Болу, а Ташкьопрюзаде — при султан Баязид I, около 70 години след смъртта му. А поземлен регистър от Коня от 1518 г. споменава Юнус Емре, който купил земя в Ларенде, днешния Караман, и я оставил на сина си Исмаил. Не се знае дали този човек е бил поетът.

Датата на смъртта му обаче остава в сила. Когато историкът Аднан Ерзи публикува бележката от библиотека „Баязид“ през 1950 г., повечето учени, сред които Фуад Кьопрюлю, приемат 1320 г. Рождената дата в бележката зависи от прочита: Ерзи разчита 648 г. и живот от 72 години (роден през 1250–51 г.); енциклопедията на TDV посочва 638 г. и 82 години (роден през 1240–41 г.).

Единадесет гроба, един поет

Поне единадесет места в Турция твърдят, че Юнус Емре е погребан при тях, а в Азербайджан има светилище, посветено на него. Подобни гробове най-често бележат местата, където са го обичали и помнят, а не където лежи. Изберете място на картата или ги разгледайте едно по едно.

В синьо: Сакария с вливащата се в нея Порсук. Картографски данни: Natural Earth; места: © сътрудници на OpenStreetMap.
  1. Sarıköy Саръкьой — днес село Юнусемре, Михалъччък, Ескишехир

    ГробЖивотът муЛегенда

    Селото от легендите. Vilâyetnâme представя Юнус като земеделец тук и поставя гроба му наблизо, а старите автори са съгласни: през XVI век Лямии го поставя на река Кютахия, тоест Порсук, близо до вливането ѝ в Сакария — точно където е селото. Гробът е отворен на 6 май 1946 г., защото железопътната линия Анкара–Ескишехир трябвало да мине през него; от 1970 г. останките са в нова гробница паметник. Кьопрюлю, Гьолпънарлъ и Тимурташ приемат този гроб за негов.

  2. Emremsultan Емремсултан — село край Наллъхан, Анкара

    Животът муЛегендаГроб

    Смята се, че тук, край Сакария, е била обителта на Тапдук Емре. Тук учените поставят и годините, през които Юнус е бил негов дервиш — четиридесетте години от легендата за дървата. В селото има и гроб, за който се твърди, че е негов.

  3. Bolu Болу — град сред хълмовете на Северозападен Анадол

    Животът му

    Двама автори от XVI век го поставят в този край. Меджди казва, че Юнус живеел край Болу, а наставникът му Тапдук — край Сакария. Биографът на поети Ашък Челеби го нарича човек от Болу.

  4. Hacıbektaş Хаджибекташ — Карахьоюк в легендата, Невшехир

    Легенда

    В легендата Юнус идва пеша тук, в обителта на Хаджи Бекташ, да поиска жито, а вместо него му предлагат благословия. Тогава селото се наричало Сулуджакарахьоюк; днес е град Хаджибекташ.

  5. Konya Коня — градът на Мевляна Руми

    Легенда

    Мевляна Джеляледдин Руми преподава тук и тук умира през 1273 г. Според разказ, предаван от векове, Юнус го срещнал и казал, че дългата му поема Mesnevî била твърде дълга: той самият би казал „Облякох се в плът и кости и се появих като Юнус“. В едно негово стихотворение, № 178, има подобен стих. Срещата е легенда, а не документирано събитие.

  6. Karaman Караман — Ларенде в старите документи

    ГробЖивотът му

    Поземлен регистър от Коня от 1518 г. съобщава, че Юнус Емре купил тук земя, наречена Йердже, от Ибрахим бей от Караманидите и че тя преминала у децата му. Не е известно дали този Юнус е поетът. В Караман има и гроб, за който се твърди, че е негов.

  7. Bursa Бурса — ранна османска столица

    Гроб

    В Бурса има гроб, за който се твърди, че е негов. Там живял и друг поет, който подписвал стиховете си с името Юнус — Ашък Юнус, починал в началото на XV век. Преписвачите смесвали двамата и редакторите още разграничават стихотворенията им.

  8. Ortaköy Ортакьой — Зияреттепе, Аксарай

    Гроб

    Гробница на хълма Зияреттепе носи неговото име.

  9. Kula Кула — село Емресултан, Маниса

    Гроб

    В село Емресултан в околия Кула има гроб, за който се твърди, че е негов. Маркерът показва Кула.

  10. Dutçu Дутчу — изписва се и Дюзджю, село в Ерзурум

    Гроб

    Гробница под открито небе в селото носи неговото име, далеч на изток от местата в легендите. Маркерът показва Ерзурум.

  11. Keçiborlu Кечиборлу — Ъспарта

    Гроб

    В Кечиборлу има гроб, за който се твърди, че е негов.

  12. Sandıklı Сандъклъ — Афьонкарахисар

    Гроб

    Тази гробница е макам: място, което пази паметта му, без непременно да съдържа тялото му.

  13. Ünye Юние — на черноморския бряг

    Гроб

    В Юние има гроб, за който се твърди, че е негов.

  14. Sivas Сивас — Централен Анадол

    Гроб

    В Сивас има гроб, за който се твърди, че е негов.

  15. Qax Ках — Гах, в Азербайджан

    Светилище

    Това е макам — светилище в негова памет, а не гроб. Мустафа Татджъ предполага, че Юнус може да е пътувал по тези места, между Анадола, Тебриз и Нахичеван.

Илюстрация: малко степно село с ниски къщи, джамия и тополи, край което на преден план извива еднопътна железопътна линия, а отзад криволичи река
Илюстрация: Саръкьой днес — село Юнусемре, с железопътната линия, която минава край него.

Доводите за Саръкьой са най-силни. Легендите го поставят там, авторите от XVI век насам са съгласни, а трима от учените, които са го изследвали най-задълбочено — Фуад Кьопрюлю, Абдюлбаки Гьолпънарлъ и Фарук Кадри Тимурташ — приемат това място. Гробът е отворен на 6 май 1946 г., защото новата железопътна линия Анкара–Ескишехир трябвало да мине през него. Останките са преместени във временен гроб, а през 1970 г. — в гробницата паметник, която стои в селото и днес.

Единствената датирана бележка

720 = 1320–21

Бележка в ръкопис в библиотека „Баязид“ е единственото датирано сведение за живота му. Тя посочва смъртта му през 720 г. по мюсюлманския календар. Повечето дати, които ще срещнете, се опират на нея, но пак се различават: ЮНЕСКО дава годините му като 1241–1321, страницата на централната банка за банкнотата посочва 1238–1320, а енциклопедията на TDV — от 1240–41 до 1320 г.

Как стихотворенията са оцелели

Юнус не е оставил книга, написана собственоръчно. Стихотворенията му се разпространявали устно: дервишите ги учели наизуст и ги пеели, а от XIV век странстващи дервиши ги пренасяли на запад с османските завоевания, към Балканите.

Илюстрация: стара ръкописна книга лежи отворена на ниска дървена поставка с форма на X в светлината на лампа, а написаното е представено само с редове от точки и вълнообразни линии
Илюстрация: ръкопис върху поставка за четене. Знаците по страниците не са истинска писменост.

Запазените преписи са от ранно време. Най-старите преписи на неговия Divan може да са още от XIV век: преписът на Ритер (XIV век), на Раиф Йелкенджи (XIV или XV век), преписът „Фатих“ (вероятно XV век), преписът „Яхя Ефенди“ (XVI век) и преписът „Нуруосмание“, датиран от 1540 г. Религиозните му песни се срещат и в поетични тетрадки, една от тях от 1480 г., написана с гръцки букви, както и в латинска книга за турците от Дьорд, унгарец, държан в плен по времето на Мурад II, която записва две песни, подписани с името Юнус.

Изгорените му стихотворения четат ангелите; удавените — рибите; останалите — ние.

Така завършва една популярна легенда. Според нея Юнус създал 3 000 стихотворения, а ревнител на вярата на име Молла Касъм ги съдил според религиозния закон. Изгорил хиляда и хвърлил хиляда във водата, после се спрял на двустишие, в което бил назован — „ще дойде един Молла Касъм да те разпитва“ — и се разкаял. Двустишието не е в изданието, което използваме.

Преписването водело до грешки: стихотворения се разделяли на две, строфи разменяли местата си, а в текстовете се промъквали стихотворения от други поети, които също се подписвали като Юнус. Затова всяко издание трябва да подбира. Бурхан Топрак отпечатва 355 стихотворения през 1933–34 г., а после решава, че само 115 могат да са на Юнус Емре. Критическото издание на Мустафа Татджъ (1990 г., преработено през 2008 г.) сравнява ръкописите стих по стих, разграничава го от Ашък Юнус и включва 417 стихотворения: 138 в аруз — дългите и кратките срички на персийския и арабския стих, а останалите в хедже — турското сричкоброене.

Три твърдения, проверени

Някои неща, които се говорят за него, са верни, други — наполовина, а трети са само разкази. Докоснете карта, за да проверите три твърдения, които ще срещате често.

Твърдение 1

„ЮНЕСКО обявява 1991 г. за Международна година на Юнус Емре.“

Фактите

Не с тези думи. През 1989 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО отбелязва, че през 1991 г. се навършват 750 години от рождението му, и приканва държавите членки да ги честват заедно (резолюция 15.232). В резолюцията се говори за възпоменателно честване, а не за година на негово име.

Твърдение 2

„Всяко стихотворение, подписано с името Юнус, е на Юнус Емре.“

Фактите

Не. И други поети използват това име, най-вече Ашък Юнус от Бурса, починал в началото на XV век, а преписвачите смесвали стихотворенията им. Бурхан Топрак отпечатва 355 стихотворения през 1933–34 г., после решава, че само 115 могат да са на Юнус Емре. Изданието на Татджъ включва 417.

Твърдение 3

„Той не е можел да чете и пише.“

Фактите

Това казва биографът Ашък Челеби през XVI век. Ученият Абдюлбаки Гьолпънарлъ отбелязва, че Юнус знаел достатъчно персийски, за да превежда Саади и Руми, а стихотворенията му споменават четирите свещени книги и буквата елиф, както стихотворение 91 по-горе.

Как го помнят днес

Седемстотин години по-късно името му е на институт, на банкнота и в две годишнини на ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО, 1991

750 години от рождението му

Генералната конференция на ЮНЕСКО приканва държавите членки да отбележат годишнината заедно и иска да бъдат публикувани докладите от симпозиума през 1991 г. (резолюция 15.232, 1989 г.).

Резолюция 15.232 на ЮНЕСКО

ЮНЕСКО, 2021

700 години от смъртта му

Включен в списъка с годишнини на ЮНЕСКО за 2020–2021 г. като „поет и суфийски философ (1241–1321)“, по предложение на Турция заедно с Азербайджан, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Узбекистан.

Изпълнителен съвет на ЮНЕСКО, 206-а сесия

Турция, 2021

Годината на Юнус Емре и турския език

Президентски циркуляр от 29 януари 2021 г., публикуван в Resmî Gazete на следващия ден, обявява 2021 г. за Година на Юнус Емре и турския език.

Genelge 2021/1

От 2007 г.

Институтът „Юнус Емре“

Създадени със закон 5653 от май 2007 г., фондацията „Юнус Емре“ и нейният институт управляват културни центрове в чужбина и преподават турски език. Мотото им „Gelin tanış olalım“ повтаря думите от стихотворение 103: „Елате да се опознаем.“

Закон 5653; yee.org.tr

От 2009 г.

Банкнотата от 200 лири

Банкнотата от 200 лири от серията, която е в обращение от 1 януари 2009 г., изобразява Юнус Емре. Страницата на централната банка посочва годините му като 1238–1320.

Централна банка на Република Турция

Ескишехир, 2013

Година на Юнус Емре в родината му

Министерството на културата и туризма и областната управа на Ескишехир, областта на Саръкьой, обявяват 2013 г. за Година на Юнус Емре с конкурс за пиеса и роман.

TDV İslâm Ansiklopedisi

За поет от XX век, който също пише за любовта на прост турски език, вижте нашия пътеводител към стихотворенията на Назъм Хикмет.

Въпроси от читателите

Кога е живял Юнус Емре?

Според единствената датирана бележка за живота му той умира през 720 г. по мюсюлманския календар, тоест през 1320 или 1321 г. Раждането му е по-несигурно: около 1240 или около 1250 г., според прочита на бележката. Някои стари автори го поставят век или повече по-късно; датираната бележка, публикувана през 1950 г., изяснява това.

Къде е роден?

Никой източник не дава окончателен отговор. Легендите го представят като земеделец от Саръкьой край Сиврихисар; двама автори от XVI век го поставят край Болу. Учените са единодушни, че е живял някъде край река Сакария в Централен Анадол и е прекарал дервишките си години в обителта на Тапдук Емре край Наллъхан.

Той ли е написал „Yaratılanı severiz, Yaratandan ötürü“?

Проверихме всичките 417 стихотворения в изданието на Татджъ и не открихме подобен стих. Той се цитира навсякъде под неговото име („обичаме сътвореното заради Твореца“), но не идва от неговия Divan във вида, в който го дават ръкописите.

С кои стихотворения да започна?

Започнете с ‘Işkun aldı benden beni („Само ти“) — любовното стихотворение, в което всяка строфа завършва с „ти си ми нужен, само ти“, и със стихотворение 103, в което е стихът „елате да се опознаем“. И двете са дадени изцяло по-горе.

На какъв език е писал?

На турския от Анадола през XIII и XIV век, когато голяма част от книжовната поезия в Анадола се пише на персийски, както тази на Руми. Днешният турски читател разбира голяма част от нея, но трябва да свикне със стари форми: ‘ışk вместо aşk (любов), gelün вместо gelin (елате), idelüm вместо edelim (нека направим).

Къде да прочета всичките му стихотворения на турски?

В критическото издание на Divan от Мустафа Татджъ, което включва 417 стихотворения и посочва ръкописите за всяко от тях; Министерството на културата и туризма го публикува и като електронна книга. По-ранните издания на Абдюлбаки Гьолпънарлъ и Фарук Кадри Тимурташ (326 стихотворения в последното му издание) се различават от него на места.

Източници

Турските стихотворения следват критическия текст на Мустафа Татджъ точно както е отпечатан в изданието, включително правописа; при всяко са посочени ръкописите, на които се основава. Българските преводи и помощта за произношението са наши, изготвени стих по стих с речника на изданието. Честотата на думите е по наше преброяване в 417-те стихотворения от изданието. Когато източниците се разминават за датите или гроба му, даваме и двете версии и посочваме кой какво твърди. Този пътеводител не разглежда музиката на религиозните му песни, нито дългата му наставническа поема Risâletü’n-Nushiyye, освен датата ѝ.

  1. Юнус Емре, от Мустафа Татджъ — TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 43 (2013), проверено на 15 октомври 2026 г.
  2. Yunus Emre Divanı, критически текст от Мустафа Татджъ (страница на електронната книга, архивно копие) — Библиотека за електронни книги на Министерството на културата и туризма, проверено на 15 октомври 2026 г.
  3. Аднан Ерзи за датираната бележка за живота на Юнус Емре, Belleten XIV/53 (1950) — Türk Tarih Kurumu, проверено на 15 октомври 2026 г.
  4. Хаджи Бекташ Вели — TDV İslâm Ansiklopedisi, проверено на 15 октомври 2026 г.
  5. Документи на Генералната конференция, 25-а сесия (1989), резолюции: 15.232 — Уебархив на ЮНЕСКО, проверено на 15 октомври 2026 г.
  6. Годишнини за 2020–2021 г., препоръчани на 206-ата сесия на Изпълнителния съвет (архивно копие) — ЮНЕСКО, проверено на 15 октомври 2026 г.
  7. Genelge 2021/1: 2021 Yılının Yunus Emre ve Türkçe Yılı Olarak Kutlanması — Resmî Gazete № 31380, 30 януари 2021 г., проверено на 15 октомври 2026 г.
  8. Закон 5653 за фондацията „Юнус Емре“ (2007) — mevzuat.gov.tr, проверено на 15 октомври 2026 г.
  9. За института „Юнус Емре“ — Институт „Юнус Емре“, проверено на 15 октомври 2026 г.
  10. Личности върху банкнотите в турски лири от емисионна група E9 — Централна банка на Република Турция, проверено на 15 октомври 2026 г.
  11. Очертания на държавите и реки (карта) — Natural Earth, проверено на 15 октомври 2026 г.
  12. Местоположение на селищата (карта) — Сътрудници на OpenStreetMap, проверено на 15 октомври 2026 г.

Илюстрациите са нарисувани за този пътеводител. Те не изобразяват Юнус Емре или реален човек, а знаците в изображението на ръкописа не са истинска писменост.

Подобни статии