Съдържание
Юнус Емре, известен турски поет, живял през XIII и XIV в., е широко признат за една от най-изтъкнатите суфистки фигури. Поезията му, написана на турски език, придобива значителна популярност, за разлика от преобладаващата през тази епоха практика да се пишат стихове на персийски или арабски език.
Поезията на Юнус Емре, написана по същия начин, по който са били написани и устните му разговори с хората в Централен и Западен Анадол, продължава да се цени високо дори и след 700 години от кончината му.
Важно въведение
Дълбоко се възхищавам на Юнус Емре и неговата поезия. В нея има неописуемо качество, което я отличава и ме кара да се възхищавам.
Като жител на Ескишехир, града, в който е живял Юнус Емре, и страстен любител на Турция, Ескишехир и самия Юнус Емре, обмислях идеята да преведа на български език някои от неговите дълбоки стихотворения. Целта ми е да споделя мъдростта на Юнус Емре с по-широка аудитория, като дам възможност и на други хора да оценят неговите непреходни учения.
Използвах книгата на Министерството на културата и туризма на Ескишехир за поезията на Юнус Емре, за да я преведа на български, като използвах обширните си познания по турски език. По време на целия процес се фокусирах не само върху запазването на същността и значението на всяко стихотворение, но и върху използването на език, който е лесно разбираем за читателите, а не просто върху буквалния превод.
Направих и няколко рисунки, вдъхновени от стиховете на Юнус. Надявам се да ви хареса.
Първо стихотворение
Присъствието на Аллах пълни света широк,
Но истинската Му същност, от мнозинството се крие.
Търси вътре в себе си, може да намериш улика,
Защото истината в теб винаги е верна.
Светът отвъд остава невидим,
На Земята, нека нашите дела са чисти.
Изгнанието носи болка, тежък камък,
Веднъж изчезнал, никой не е летял обратно.
Така че да бъдем приятели и да подсладим живота,
Нека улесняваме тежестите на другия, когато се срещнем.
Бъдете любовници, бъдете скъпи, хвалете слънцето,
Защото тази Земя е за всички, не само за един.
Юнус говори ясно, за всички да чуват,
думите му отекват в сърцето, доближават:
Живейте добре и честно, докато сте на тази сфера,
Защото никой не остава, година след година.
Юнус Емре Поезия (Второ стихотворение)
Ако лицето си сложа на земята, В небесата се появява полумесеца. Зима и лято, към пролет се стягат, Всеки ден за мен е празничен ден.
Нека облаците не смеят да скриват, Блескът на луната, нейната светлина. От земята до небесата сияйно пръска, Звездите с лунна светлина, игриво тънкат.
От самотната камера на сърцето, светлината се разгръща, Изплаква тъмнината, смело сияе. Как може тази камара, така ярка и голяма, Да държи сенки, когато има светлина?
Моята луна е тук, на този земен план, Защо да търсиш в широкото небе, когато тя царува тук? Милост вали върху мен, погледът ми не е отклонен, От тази земя, благословията на Бога събирам.
Юнас имаше много, които в Бога вярваха, Юнус също, с любов, главата си навежда с гордост. Защото в светлината на Боговата любов, той процъфтява, Насочен от светлината, оживява духа си.
Трето стихотворение
Знанието е повече от онова, което виждаш,
Верно мъдростта е самопознанието, тва е така.
Ако не разбираш душата си в дълбините,
Тогава каква е стойността на спечеленото знание?
Целта на четенето не е просто да се преследва,
Тя е да открива истината, не просто името.
Ако четеш, но не търсиш дължимата истина,
Тогава целта на четенето е изгубена за теб.
Не твърди, „чета и разбирам“,
Или „в действията на послушание твърдо стоя“.
Ако истинската същност не успееш да различиш,
Тогава времето ти на тази земя е безвъзвратно.
Четири книги могат да съдържат голяма истина,
В една буква са скрити хиляди.
Но ако този хиляди не успееш да видиш,
Каква е стойността на четенето, кажи ми?
Двадесет и девет букви, от край до край те простирают,
Още всъщността остава нехващана за човека.
„Учителю, това ли е хиляда?“ питаш с радост,
Но какво е истинското значение, можеш ли да видиш?
Юнус Емре ти казва ясно и силно,
„Отиди на поклонничество хиляда пъти, ако така си се клел.“
Но ако попиташ кое е най-доброто в търсенето на моето сърце,
Поклонничеството до сърцето надминава останалото.
Четвърто стихотворение
Слушайте внимателно, приятели драги, Любовта свети, никога далече. Сърце, недокоснато от обичта, Е студено и безживотно, липсващо благодат.
Какво цъфти в твърди и студени сърца? Въпреки че думите са меки, скоро започва настърбяване. От нежни шепоти до викове,
Една искра е достатъчна за да свърши със споровете.
В любовта, душите горят със страст, Като восък се топят, меки и сладки. Но сърцата от камък, хладни и мрачни, Пропускат топлината, която всички искат.
Тези, които разбират Божествената мъдрост, Са като океани, дълбоки и бързи. Посветените и мъдреците в тази дълбочина трябва да се втурнат, За да издирят съкровища, ги водят напред.
Към мъдрите често търсим, За бисери от мисли, в глубока мисъл. Само един с майсторство познава истинския им цвят, Стойността на стари и нови бисери.
Мухамед, с мъдрост и връзка, Разбра Божествената обич. Божията благодат е навсякъде, ясно да се вижда, Сърцата трябва да са отворени и свободни.
Мъдри души във бяло черни приказки пишат, С думи на пергамент, история разказват. Но светите ми стихове, така чисти и истински, Гравирани са в сърцата, обновени с любов.
Пето стихотворение
В гробовете открих нации живи, Мощни и велики, блестяха, светливи. Смели души, непознати истории, Сред тях живееха стари и млади хори.
Министри, учители, герои от миналото, Всеки е отишъл, никой не се е върнал обратно. Дните им са прегърнати в безкрайна нощ, С останалите заробени от смъртта, споделят съдбата кротка.
Права беше пътят, никога не са клатили, С писала, пишеха, независимо от случая. Гласовете им като солови звучаха, В гробовета почиват те сега – мъдрец и крал.
Сълзи се леяха, по-високи и по-ниски, За тези лидери, чиято крайност донесе скръб. Във всеки гроб лък е счупен, За смелите мъже смъртта беше знак.
Конете повдигаха облаци от прах, Барабанистите вървяха за техния знак. Мощта им накара земята и морето да се наведат, Но сега , в пещерата на смъртта, те почиват.
Шесто стихотворение
Ние влезохме в сферата на знанието,
Тайните на тялото, вече ги открихме.
Със небето във вихър, земята в склад,
Под седемдесет хиляди завеси, истината се разкри,
Всичко в тялото, открихме, той носи.
Ден и нощ, уникални пътешествия на планетите,
Светите думи гравирани на древни колесници.
Пътеката на Мойсей, славата на храма,
Тромпетът на Исрафил разказва историята,
Всичка тази мъдрост, открита в тялото.
Тората, Псалмите или Коранът разказва,
Каквото тези книги разказват без колебание,
На най-дълбоките им истини, не търсят прикритие,
Открити в тялото, признаваме.
Всички се съгласяват, Йона има голяма сила,
Търсете истина, тя е на яве.
Не е нужно да гледате измерването високо,
Защото в тялото, всичко лежи.
Седмо стихотворение
Да говорим безкрайно за Аллах, божествен,
Да наблюдаваме делата на моя Господ, като знак.
Да пътуваме неотлъчно през линията на живота,
Да наблюдаваме делата на моя Господ, като знак.
Точно когато мислиш, че е прекалено тежко,
Внезапно, завесата започва да се разпуска.
Помощта идва в перфектния момент,
Да наблюдаваме делата на моя Господ, просветляващи.
Какво направи Юнус, питаш се, какъв можеше да е неговият план?
Откри насоката път, здраво държа ръката на ментора.
Наблюдавайки работата на Аллах, по Неговата команда,
Да видим какво прави моят Господ, ще бъде великолепно.
Осмо стихотворение
Към тишината, глухият да ослуша ухо.
За душата, разкриването е толкова скъпо.
Разбрахме без да е нужно да чуваме,
Без да разбираме, създанието не се страхуваше.
Така богатството на търсача се превръща в ясна недостатъчност.
Обгърнахме любовта и се превърнахме в влюбени,
Бяхме надарени с любов, станахме обичани, виждаш.
Във всеки момент, ако се насочиш към забрава,
Кой има време в скучаенето да изчезне?
Бог раздели хората на 72 езика, породи основни страхове.
Но скромният Йона пълни земята и пълни огромното небе,
Под всяка камъка се крие Мойсей, той не лъже.
Девето стихотворение
Нашият закон не уподобява останалите,
В цялата земя, няма равен на нашата вера, той е непоколебим.
Нашите принципи от седемдесет и две фракции се разделят,
В безброй символи, намираме насоки и стремеж,
Те сплетат света тук и света оттатък.
Не се нуждаем от земни води, които да ни очистят,
Не се нуждаем от кимане на ръце, крака или глава,
В уважението обаче, ние начинаем.
В Кааба, мечети или при отдаването на молитва,
Всеки човек носи болка от собственото си страдание.
Кой е кой, кои знаци са истински,
Но отговор – никой не мае отговор.
Утре ще разкрием тези, които са отстъпили от вярата.
Юнус, подмлади душата си, пази приятели в сърдечния си залив,
Познай тази сила, Чуй шепотите на любовта.
Десето стихотворение
От истината изтича тази напитка, и
Ние я консумираме, викаме „Аллаху-Акбар“.
Във великата мощ на океана ние гребем,
В сила, провъзгласяваме „Аллаху-Акбар“.
Отвъд хълмовете и дъбовите гори,
Прекрачихме лозята и градините, където се пробудихме,
На нашето пътуване благословено със здраве във всяка спица,
Всичко моли, вика „Аллаху-Акбар“.
От суша влажно ни се стори,
Пропъчнаха крила, като птици формата ни придоби,
В брак потънахме, нашата любов се задължи,
Към небесата, провъзгласяваме „Аллаху-Акбар“.
Нови земи сме изучили,
Във всички сърца, нашата същност сме внесли,
Засаждайки смисли, които Табук ни показа,
В нашите пътища, стои „Аллаху-Акбар“.
Ела, да запалим така желания мир,
Да не бъдем чужди, а да се приближим,
Да обучим коня без страх да го гоним,
В триумф, изпей „Аллаху-Акбар“.
Намесихме равнината като река,
Целия морски простор ние пропътувахме с радост, без напразно,
За да бъдем тогава обилни като дъжда,
Заляни, нашата песен отпява „Аллаху-Акбар“.
Слуги при вратата на Табитук,
Юнус бедния, вече не е груб,
Най-накрая е сварен до ядро,
В завършек, почти „Аллаху-Акбар“.
