Мехмед VI Вахидедин: последният османски султан, неговото управление и изгнание

Мехмед VI Вахидедин (на съвременен турски Vahdettin) е последният султан на Османската империя. Провъзгласен е в Истанбул на 4 юли 1918 г.; на 1 ноември 1922 г. Великото национално събрание на Турция в Анкара премахва султаната, а на 17 ноември той напуска Истанбул на британски линеен кораб. Умира в изгнание в Санремо, Италия, през май 1926 г. и е погребан в Дамаск.

Кратък отговор

Последният султан, но не и последният халиф.

• Султан от 4 юли 1918 г. до 1 ноември 1922 г. На този ден Събранието в Анкара обявява истанбулското правителство за останало в миналото.
• Халиф до 18 ноември 1922 г. Ден след заминаването му Събранието избира за халиф братовчед му Абдулмеджид ефенди.
• В изгнание от 17 ноември 1922 г.: на HMS Malaya до Малта, после до Хиджаз, а след това до Санремо в Италия.
• Умира в Санремо в нощта на 15 срещу 16 май 1926 г.; погребан е в Дамаск.
• Предател или султан без възможност за действие? В Турция все още спорят за него. Представяме двете тези с документите им и не вземаме страна.

Документите са проверени на 17 октомври 2026 г.

Кой е той султански син на трона в края на война

Мехмед Вахидедин е роден през 1861 г. и е син на султан Абдулмеджид. Двама от братята му управляват преди него — Абдулхамид II и Мехмед V. Когато Мехмед V умира на 3 юли 1918 г., Вахидедин го наследява и на 4 юли е провъзгласен за султан в Истанбул като Мехмед VI.

При възкачването му

Империята е в четвъртата година на Първата световна война. Четири месеца след възкачването му, на 30 октомври 1918 г., османското правителство подписва Мудроското примирие.

Османските документи изписват името му Vahidüddin или Vahideddin; „Нутук“ („Реч“) на Мустафа Кемал от 1927 г. го изписва Vahideddin, английският превод от 1929 г. — Wahideddin, а британска хронология от 1920 г. — Vahid-ed-Din.

Двама с името Абдулмеджид

Баща му е султан Абдулмеджид. Абдулмеджид ефенди, когото Събранието избира за халиф през ноември 1922 г., е друг човек: братовчедът на Вахидедин, последният османски халиф.

Източници: Chronology of the War, т. III (Лондон, 1920); The Near East and India, 20 май 1926 г.; Current History, юли 1926 г.; The Sunday Oregonian, 19 ноември 1922 г., с. 5 (Асошиейтед прес).

Четири години на трона от 1918 до 1922 г.

Управлението му обхваща последните месеци на войната, окупацията на Истанбул и възхода на съперничещо правителство в Анкара. Това са датите, които го определят, всяка от документ от онова време.

1. 4 юли 1918Истанбул

   Брат му Мехмед V умира на 3 юли; Вахидедин е провъзгласен за султан като Мехмед VI. Chronology of the War, т. III (Лондон, 1920)

2. 30 октомври 1918Мудрос

   Рауф бей и британският адмирал Калторп подписват примирието, което слага край на участието на Османската империя във войната. Мустафа Кемал, „Нутук“ (Анкара, 1927; първо издание, на османотурски)

3. 19 май 1919Самсун

   Мустафа Кемал паша, изпратен в Анадола като армейски инспектор, слиза в Самсун. Мустафа Кемал, „Нутук“ (Анкара, 1927; първо издание, на османотурски)

4. 16 март 1920Истанбул

   Британски войски започват окупацията на Истанбул. Мустафа Кемал, „Нутук“ (Анкара, 1927; първо издание, на османотурски)

5. 23 април 1920Анкара

   Великото национално събрание провежда първото си заседание в Анкара. Протокол от първото заседание, 23 април 1920 г.

6. 10 август 1920Севър

   Делегатите на истанбулското правителство подписват Севърския мирен договор. Current History, септември 1920 г.

7. 1 ноември 1922Анкара

   Събранието обявява истанбулското правителство и султаната за останали в миналото. Решения на Събранието № 307 и 308, 1922

8. 17 ноември 1922Истанбул

   Мехмед VI отпътува на британски линеен кораб. Протокол от закритото заседание на 18 ноември 1922 г.

9. 18 ноември 1922Анкара

   Събранието избира братовчед му Абдулмеджид ефенди за халиф. Протокол от закритото заседание на 18 ноември 1922 г.

10. 24 юли 1923Лозана

    Исмет паша подписва Лозанския мирен договор от името на Турция, упълномощен от Събранието в Анкара. Current History, септември 1923 г.

11. 29 октомври 1923Анкара

    Формата на управление на Турция става република. Закон № 364 от 29 октомври 1923 г.

12. 3 март 1924Анкара

    Халифатът е премахнат, а династията е изпратена в чужбина. Закон № 431 от 3 март 1924 г.

Две правителства

От април 1920 г. има два центъра на властта: султанът и неговото правителство в окупирания Истанбул и Великото национално събрание в Анкара, водено от Мустафа Кемал паша. Истанбулското правителство подписва Севърския мирен договор през август 1920 г. Мирният договор, който остава в сила, е подписан в Лозана през юли 1923 г. от Исмет паша, упълномощен от Събранието в Анкара.

1 ноември 1922 Събранието премахва султаната

В сряда, 1 ноември 1922 г., Великото национално събрание гласува с вдигане на ръка декларация от два члена, подготвена от три негови комисии. Председателят обявява, че е приета единодушно; депутатът от Лазистан Зия Хуршид бей възразява: „Аз съм против. Следователно е приета не единодушно, а с мнозинство.“

Друго решение, № 307, обявява, че Османската империя е престанала да съществува и че новото турско правителство е заело мястото ѝ. Източници: Решения на Събранието № 307 и 308, 1922; Протокол от заседанието на 1 ноември 1922 г..

17 ноември 1922 британският линеен кораб

Шестнадесет дни по-късно той напуска. Същата нощ Рефет паша, който контролира Истанбул от името на правителството в Анкара, изпраща телеграма: “Vahidüddin Efendi bu gece saraydan gaybubet eylemiştir”, „Вахидедин е изчезнал от двореца тази нощ.“

Той е напуснал рано в петък, 17 ноември, с десетгодишния си син и малка свита и е стигнал до HMS Malaya с катера на британския адмирал. Генерал сър Чарлз Харингтън, командващ британските сили в Турция, пише същия ден, че султанът се е поставил под британска закрила. В изявлението му се казва, че султанът, виждайки живота и свободата си в опасност, е поискал закрила като халиф на всички мюсюлмани и да бъде изведен от Истанбул.

Рефет паша заявява пред Асошиейтед прес, че като е преминал под християнска закрила, той е загубил халифата. На борда, според Current History, султанът заявява, че не абдикира.

На 18 ноември Събранието заседава при закрити врата. То изслушва телеграмите и британското писмо, а министърът на религиозното право Вехби ефенди заявява, че човек, който днес заема поста на халиф, като е потърсил убежище под закрилата на чужд враг, на практика се е отказал от халифата. След това Събранието избира Абдулмеджид ефенди за халиф „с голямо мнозинство“.

Източници: Протокол от закритото заседание на 18 ноември 1922 г.; The Sunday Oregonian, 19 ноември 1922 г., с. 5 (Асошиейтед прес); Current History, януари 1923 г.; Мустафа Кемал, „Нутук“ (Анкара, 1927; първо издание, на османотурски).

Последният султан не е последният халиф: този пост съществува до 3 март 1924 г.

Малта, Хиджаз, Санремо три години и половина в чужбина

„Малая“ достига Малта на 20 ноември. Той остава там шест седмици, след което отплава за Хиджаз, в западната част на Арабия, като гост на крал Хюсеин. Докато е там, през април 1923 г., изпраща прокламация до мюсюлманския свят с молба да не зачита решението на Събранието от 1 ноември 1922 г.

През май 1923 г. напуска Хиджаз завинаги. След три дни в Александрия като гост на краля на Египет Фуад отплава за Генуа и се установява в Санремо на Италианската Ривиера, във вила „Нобел“. Живее в Санремо до края на живота си.

Междувременно Турция се променя около трона, който той е напуснал: на 29 октомври 1923 г. е провъзгласена републиката, а на 3 март 1924 г. халифатът е премахнат и цялата династия е изпратена в чужбина. През май 1926 г. той все още пише, че никога няма да се откаже от халифата.

Източници: Hong Kong Telegraph, 21 ноември 1922 г. (Ройтерс); The Illustrated London News, 2 декември 1922 г.; Hong Kong Telegraph, 6 януари 1923 г. (Ройтерс); Los Angeles Times, 5 март 1923 г.; The Near East, 1923 г. (10, 24 и 31 май); The Irish Times, 7 май 1923 г.; China Mail, 20 юли 1923 г.; Current History, юни 1923 г.; Xenia Evening Gazette, 17 май 1926 г..

Смърт в Санремо и гроб в Дамаск

Умира в Санремо в нощта на 15 срещу 16 май 1926 г. Асошиейтед прес и Ройтерс съобщават, че е починал късно в събота, 15 май; надгробният му камък, както и американското месечно списание Current History, посочва 16 май 1926 г.

Тялото му не отпътува веднага. На 11 юни Ройтерс съобщава от Санремо, че отпътуването му за Дамаск, насрочено за 16 юни, е отложено, защото той е починал с дълг от 200 000 лири, и че къщата му е запечатана. На 25 юни тялото пристига в Бейрут със зет му Йомер Фарук; след молитви в Голямата джамия специален влак трябва да го откара до Дамаск.

Какво пише на камъка

Надгробният камък се намира в гробището на текето Сюлеймание (Tekkiye Süleymaniye) в Дамаск. Редовете на османотурски гласят „султан, син на султан, султан Мехмед Вахидедин хан Шести“ и посочват раждането му през 1861 г. (1277 г. по хиджра) и смъртта му на 16 май 1926 г.

Източници: Victoria Daily Times, 17 май 1926 г.; The Bombay Chronicle, 18 май 1926 г. (Ройтерс); The Near East and India, 20 май 1926 г.; North China Herald, 19 юни 1926 г. (Reuters, San Remo, 11 юни); The New York Times, 26 юни 1926 г. (Еврейска телеграфна агенция).

Изгнанието на семейството по закон 1924, 1952, 1974

Законът от 3 март 1924 г. изпраща всички членове на Османската династия в чужбина. През 1952 г. ограниченията са облекчени за всички освен за мъжете от султанския род, а през 1974 г. са отменени и за тях, близо петдесет години след смъртта на Мехмед VI.

Предател или султан без възможност за действие? две тълкувания

В Турция все още се спори за действията му. Едното тълкуване, изложено от Събранието през 1922 г. и от Мустафа Кемал през 1927 г., гласи, че той е застанал на страната на окупаторите и е изоставил поста си. Другото, което излага самият той, гласи, че никога не е абдикирал и е напуснал само за да спаси живота си. Ето всяка теза с думите на документите, на които се опира. Не отсъждаме между тях.

Често задавани въпроси

Източници и ограничения

Тази страница използва само документи от онова време: протоколите и законите на Събранието, „Нутук“ на Мустафа Кемал от 1927 г. и вестници и списания от 1918–1926 г. Тя не съди Мехмед VI. Когато документите се разминават, го посочваме: той умира на 15 или 16 май 1926 г. и се качва на „Аякс“ в Малта на 1 или 5 януари 1923 г. (следваме датираната телеграма на Ройтерс). Не посочваме ден на погребението, защото нито едно от съобщенията, които успяхме да прочетем, не го назовава, а линиите на картата са начертани от нас. Цитатите са в наш превод: от турските текстове на протоколите и решенията на Събранието и от първото издание на „Нутук“ (Анкара, 1927), а от английски – от вестници и списания. Всички източници са проверени на 17 октомври 2026 г.

Изображения: снимките са от онова време и са обществено достояние, с изключение на снимката на гроба (CC BY-SA 4.0); всеки надпис посочва фотографа или агенцията и дава връзка към страницата на файла. Сушата на картата е по данни от Natural Earth (обществено достояние). Нито едно изображение на тази страница не е рисувано или генерирано.