Османското минало на България: дати и запазени сгради
България напуска Османската държава на три стъпки: 1878, 1885 и 1908 г. Датите и шест османски сгради, запазени до днес.
Съдържание
България напуска Османската държава на три стъпки: княжество под властта на султана през 1878 г., съединение с Източна Румелия през 1885 г. и независимост, обявена през 1908 г. и призната от Османската държава през 1909 г. Тогава България използва календара по стар стил, затова един ден може да има две дати. Календарните листчета ги съпоставят. От Родопите до Дунав са запазени шест османски сгради, строени от 20-те години на XV век до началото на XIX век.
Накратко · проверено на 24.10.2026
България напуска Османската държава на три стъпки: 1878, 1885 и 1908 г.
- 1878: Берлинският договор създава Княжество България, зависимо от османския султан.
- 1885: княжеството и Източна Румелия се съединяват.
- 1908: независимостта е обявена на 5 октомври (22 септември стар стил). Османската държава я признава на 19.04.1909.
- Две дати, един ден: България използва календара по стар стил до 1916 г., а листчетата показват всеки ден в три календара.
- Сградите: шест османски сгради, всяка с българското и турското си име и въпрос, който да зададете на място.
Проверено на 24.10.2026
Три стъпки към откъсването от Османската държава
Натиснете година, после граничен камък.
Берлинският договор, подписан на 13.07.1878, създава Княжество България, зависимо от османския султан, и провинция Източна Румелия.
- Държавата
- Княжество между Дунав и Балкана: „автономно и данъкоплатно княжество под сюзеренитета на Негово императорско величество султана“. Сюзеренитет означава върховна власт. То има християнско правителство и собствена милиция. Столицата е София.
- Князът
- Населението избира княза свободно. Високата порта, османското правителство, го утвърждава със съгласието на Великите сили. Той не може да е от управляваща династия на Великите сили.
Берлинският договор, чл. I, III; Belleten 2021
- Данък
- Размерът остава неуточнен. Великите сили го определят в края на първата година от новото устройство според средните приходи на територията.
- Армия
- Османската армия вече не е разположена в България, а старите крепости се разрушават.
Берлинският договор, чл. IX, XI
- Провинцията
- На юг от Балкана договорът обособява втора част — Източна Румелия. Тя остава „под пряката политическа и военна власт“ на султана. Има административна автономия и християнин генерал-губернатор, назначен от Високата порта със съгласието на Великите сили за пет години.
Берлинският договор, чл. XIII, XVII
- 03.03.1878
- Войната от 1877–1878 г. завършва два пъти. Първият мир, подписан в Сан Стефано, би създал България с площ 172 000 км². България и днес празнува този ден като свой национален празник.
- 13.07.1878
- Берлинският конгрес разделя българските земи на три: княжеството, Източна Румелия и Македония. Южна Тракия и цяла Македония остават под османска власт.
Агенция за българите в чужбина; Belleten 2021
- Собственост
- Собствениците мюсюлмани, които живеят извън княжеството, запазват имотите си в него.
- Вакъфи
- Турско-българска комисия трябва да уреди в срок от две години въпросите за държавната собственост и религиозните фондации — вакъфите.
- Комисарят
- Османската държава поддържа комисар в София. Първият, Пертев ефенди, е назначен през септември 1878 г.
Берлинският договор, чл. XII; Belleten 2021
На 18.09.1885 (6 септември стар стил) княжеството и Източна Румелия се съединяват.
- 14 септември
- Съединението започва с въстание в Панагюрище (2 септември стар стил).
- 17–18 септември
- То е осъществено в Пловдив с помощта на армията през нощта на 17 срещу 18 септември (5 срещу 6 септември стар стил).
- 18 септември
- За първи път българското знаме е издигнато над пловдивския конак — правителствената сграда — в знак, че княжеството и Източна Румелия са едно.
Агенция за българите в чужбина; Президентство на България
- Великите сили
- Те предупреждават Османската държава да не навлиза в Източна Румелия.
- Гърция, Сърбия, Румъния
- Те не успяват да сключат съюз срещу България.
- Русия
- Тя се обявява против съединението.
- Великобритания
- Тя защитава съединението.
Агенция за българите в чужбина
- Отговорът
- Султан Абдулхамид II не отговаря със сила. Той уволнява Нихад паша, своя комисар в София, но не предприема други мерки.
- Защо
- Провинцията носи малко приходи и е постоянна грижа, а той иска да държи България далеч от Русия.
Belleten 2021
Независимостта е обявена на 05.10.1908 (22 септември стар стил). Османската държава я признава с Цариградския протокол от 19.04.1909.
- Обявяване
- Княз Фердинанд обявява независимостта във Велико Търново, на хълма Царевец, с писмо до Абдулхамид II. Той приема титлата цар.
Belleten 2021; Областна администрация Велико Търново
- 19.04.1909
- Цариградският протокол: Османската държава признава независимостта на България.
- Допълнителен протокол
- Мюсюлманите в България получават малцинствени права, а правата им в образованието и религията са гарантирани.
- Междувременно
- Османският протест, отговорите на Великите сили, парите и преговорите в Санкт Петербург.
Belleten 2021
Карта: бреговете и Дунав са от Natural Earth (обществено достояние); границите от 1878 г. са очертани по картата на Едуард Хертслет от 1878 г. Там, където тя не очертава граница (южната част на Източна Румелия, Македония), цветът избледнява. Площ и население през 1878 г.: Агенция за българите в чужбина, проверено на 23.10.2026.
Проверено на 22.10.2026
Един ден, три календара
Изберете събитие. Трите листчета показват един и същ ден според датировката на всеки календар. Отбелязаното листче показва датата, която България чества всяка година. Стар стил е юлианският календар, използван в България до 1916 г. Руми (Rûmî) е слънчевият календар на Османската държава: денят и месецът са като по стар стил, а годината му, която започва през март, е с 584 по-малка (с 585 през януари и февруари). Всяко събитие завършва с ред за копиране.
1878 · Сан Стефано
Санстефански предварителен мирен договор
Предварителен мирен договор между Руската и Османската империи е подписан в Сан Стефано (Ayastefanos, днес Йешилкьой в Истанбул). На турски войната от 1877–1878 г. се нарича „93 Harbi“ по годината 1293 от румския (Руми) календар.
Стар стил
19
февруари
1878
Нов стил
3
март
1878
България отбелязва този ден
Руми
19
Şubat
1293
България празнува националния си празник на 3 март — датата на договора по нов стил. По стар стил, който тогава все още се използва в страната, денят е 19 февруари.
Един и същ ден в три календара
19.02.1878 (стар стил) = 03.03.1878 (нов стил) = 19 Şubat 1293 (Руми)
1878 · Берлин
Берлински договор
Берлинският договор създава Княжество България, зависимо от османския султан, между Дунав и Балкана, а на юг от Балкана — провинция Източна Румелия.
Стар стил
1
юли
1878
Нов стил
13
юли
1878
Руми
1
Temmuz
1294
Договорът е с дата 13.07.1878; по стар стил, използван в България, това е 1 юли.
Един и същ ден в три календара
01.07.1878 (стар стил) = 13.07.1878 (нов стил) = 1 Temmuz 1294 (Руми)
1879 · Търново
Приета е Търновската конституция
Народното събрание във Велико Търново приема конституцията на Княжество България.
Стар стил
16
април
1879
България отбелязва този ден
Нов стил
28
април
1879
Руми
16
Nisan
1295
България отбелязва приемането на конституцията на 16 април — датата по стар стил. По днешния календар гласуването е на 28 април.
Един и същ ден в три календара
16.04.1879 (стар стил) = 28.04.1879 (нов стил) = 16 Nisan 1295 (Руми)
1885 · Съединение
Княжеството и Източна Румелия се съединяват
Княжество България и Източна Румелия се съединяват. В България събитието се нарича Съединение (съединяването); турската историография говори за анексия.
Стар стил
6
септември
1885
България отбелязва този ден
Нов стил
18
септември
1885
Руми
6
Eylül
1301
България отбелязва съединението на 6 септември — датата по стар стил. По днешния календар денят е 18 септември.
Един и същ ден в три календара
06.09.1885 (стар стил) = 18.09.1885 (нов стил) = 6 Eylül 1301 (Руми)
1908 · Независимост
Обявена е независимостта
Независимостта е обявена във Велико Търново, на хълма Царевец. Османската държава я признава с Цариградския протокол от 19.04.1909 (последното листче).
Стар стил
22
септември
1908
България отбелязва този ден
Нов стил
5
октомври
1908
Руми
22
Eylül
1324
България отбелязва независимостта на 22 септември — датата по стар стил. По днешния календар денят е 05.10.1908 — датата, която използва турската историография.
Един и същ ден в три календара
22.09.1908 (стар стил) = 05.10.1908 (нов стил) = 22 Eylül 1324 (Руми)
1909 · Признаване
Цариградски протокол
Цариградският протокол: Османската държава признава независимостта на България.
Стар стил
6
април
1909
Нов стил
19
април
1909
Руми
6
Nisan
1325
Протоколът е с дата 19.04.1909; по стар стил, използван в България, това е 6 април.
Един и същ ден в три календара
06.04.1909 (стар стил) = 19.04.1909 (нов стил) = 6 Nisan 1325 (Руми)
Как се съпоставят листчетата: старият стил изостава от днешния календар с 12 дни от 01.03.1800 и с 13 дни от 01.03.1900. Датата по румския (Руми) календар запазва деня и месеца по стар стил; годината е тази по стар стил минус 584 (минус 585 през януари и февруари). Затова войната от 1877–1878 г. на турски е „93 Harbi“: 03.03.1878 е 19 Şubat 1293.
1878: решенията от Берлин
Войната от 1877–1878 г. завършва два пъти. Предварителният мир, подписан в Сан Стефано (Аястефанос, днес Йешилкьой в Истанбул) на 03.03.1878, би създал много по-голяма България. Берлинският конгрес променя плана. Договорът от 13.07.1878 разделя българските земи на три.
Първата конституция на княжеството е изработена от Учредително събрание, което се събира във Велико Търново през февруари 1879 г. и гласува текста на 28.04.1879 (16 април стар стил). Тринадесет от членовете му са турци: един е избран, един е видинският мюфтия, който участва като духовник, а единадесет са назначени от руския генерал-губернатор Дондуков.
Източници: Берлинският договор; Belleten 2021; Belleten 2000; Агенция за българите в чужбина (3 март); Агенция за българите в чужбина (независимост); Областна администрация Велико Търново.
1885: съединението
Седем години по-късно границата между двете части изчезва. Съединението е осъществено в Пловдив през нощта на 17 срещу 18.09.1885 (5 срещу 6 септември стар стил).
Как Османската държава приема съединението
- 05.11.1885 (24 октомври стар стил)В Цариград се открива посланическа конференция.
- 14.11.1885 (2 ноември стар стил)Сърбия обявява война на България и преминава границата. Конференцията прекъсва.
- 03.03.1886В Букурещ е подписан мир между България и Сърбия.
- ИзходътБългарският княз е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години. Съединението се запазва на практика, а на хартия Берлинският договор не е нарушен.
- 06.04.1886С указ Абдулхамид II приема, че Източна Румелия е българска територия.
Източници: Агенция за българите в чужбина (съединение); Президентство на България; Belleten 2021.
1908–1909: обявяване и признаване
Датирани листчета
Независимостта, листче по листче
Датите са по днешния календар. Датите по стар стил са отбелязани. Източници: Belleten 2021; Агенция за българите в чужбина.
- ян.1908
В София встъпва в длъжност правителството на Александър Малинов, което се стреми към независимост.
- 23юли 1908
Османската държава възстановява конституцията си.
- 13септ. 1908
Османският външен министър Тевфик паша дава вечеря за чуждестранните представители в Истанбул. Българският дипломатически агент Иван Гешов не е поканен: България, заявява османският посланик в Санкт Петербург, не е независима, а е част от Османската държава.
- После
Българският външен министър отговаря с меморандум, с който отзовава Гешов и прекъсва политическите отношения.
- 5окт. 1908
22 септември стар стил
В 11.00 ч. княз Фердинанд обявява независимостта във Велико Търново, на хълма Царевец, с писмо до Абдулхамид II. Той приема титлата цар.
Фердинанд при обявяването на независимостта, 1908 г. Снимка: Димитър Русейски, 1908; обществено достояние, страница на файла. - Веднага
Османската държава изпраща протестна телеграма до Фердинанд. Тя иска държавите, подписали Берлинския договор, да обсъдят въпроса и се опитва да сключи съюз с Румъния, Гърция и Сърбия срещу България.
- Отговори
Великите сили дават съвети, а не подкрепа:
- Гърция ще следва Великите сили
- Русия иска мирно уреждане
- Великобритания протестира срещу България, но предлага Османската държава да разгледа внимателно въпроса
- Сърбия предлага подкрепа на Османската държава, ако България струпа войски на границата
България отговаря на заплахите за търговска война, митнически затруднения, санкции и дори въоръжено нападение, като мобилизира армията си.
- Пари
Русия предлага изход на Османската държава: да опрости дълга от 125 милиона франка от войната от 1877–1878 г., ако Османската държава признае независимостта.
БългарияОсманската държаваРусия125милиона франкаБългария дава на Османската държава 125 милиона франка военно обезщетение.
Дългът на Османската държава към Русия от 1877–1878 г. е намален със същата сума.
Българска делегация начело с Андрей Ляпчев урежда подробностите в Цариград.
- 7март 1909
Османският външен министър Рифат паша заминава за Санкт Петербург и договаря протокол с руския външен министър Александър Изволски.
- 19апр. 1909
Следва Цариградският протокол, с който Османската държава признава независимостта на България. Допълнителен протокол дава на мюсюлманите в България малцинствени права и гарантира правата им в образованието и религията.
Източници: Belleten 2021; Агенция за българите в чужбина (независимост); Министерство на туризма на България.
След 1909 г.
Кой кого изпраща
С признаването идват посолствата
- юни1909От Истанбул до София
Османската държава назначава Мустафа Асъм бей за извънреден пратеник в София. Той пристига на 3 септември и връчва акредитивните си писма на Фердинанд на 14 септември.
- СледпротоколОт София до Истанбул
България назначава Михаил Сарафов за свой посланик в Истанбул.
- 27юли 1909В София
Българското правителство създава комисия по вакъфите — религиозните фондации — само от българи. Признаването на независимостта е било обвързано със създаването ѝ.
- 27окт. 1909В София
Докладът на комисията отхвърля искания за връщане на 42 вакъфа по причини като липса на документи.
- 27дек. 1909Двете страни
Консулска спогодба превръща османските търговски представителства в България в консулства, а това в Пловдив — в генерално консулство.
- март1910От София до Истанбул
Фердинанд и съпругата му посещават Истанбул.
- 8дек. 1910В София
Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди, софийският мюфтия, е избран за главен мюфтия на България с 25 гласа. Видинският мюфтия Сюлейман Рюшди получава 9.
- 1911Двете страни
Двете държави подписват договор за търговия и корабоплаване.
Източници: Belleten 2021.
Мюсюлмани и турски депутати, 1880–1910
Мюсюлмани, дял от населението
Преброяване от 1880 г. (княжество) и 1884 г. (Източна Румелия): 802 597 мюсюлмани
Преброяване от 1910 г.: 602 085 мюсюлмани
Турски депутати в Народното събрание по година на избиране
- 151880
- 131882
- 221884
- 251887
- 151890
- 91893
- 8–91894
- 101908
Източници: Belleten 2000.
Едни и същи събития, две названия
Турция и България наричат някои общи събития по различен начин.
| Събитие | В Турция | В България |
|---|---|---|
| Войната от 1877–1878 г. | 1877-1878 Osmanlı-Rus Savaşı (93 Harbi): 93 е годината 1293 от румския (Руми) календар, през която се води войната | „Руско-турска освободителна война (1877–1878)“ |
| 03.03.1878 | Ayastefanos Antlaşması, подписан на 03.03.1878 | Санстефанският предварителен мирен договор, подписан на 03.03.1878 |
| 1885 | Княжеството „анексира Източна Румелия“ | Съединение, съединението на княжеството и Източна Румелия |
| Независимост | Обявена на 05.10.1908 в 11.00 ч. в писмо от княз Фердинанд до Абдулхамид II | Обявена на 05.10.1908 (22 септември стар стил) във Велико Търново, на хълма Царевец |
| 1913 | На 29.06.1913 България обявява война на Гърция и Сърбия; Османската държава, виждайки затрудненията на българските войски, превзема Одрин | „Във Втората балканска (Междусъюзническа) война (1913) … победена от Румъния, Турция и бившите си съюзници“ |
Източници: Министерство на националното образование (Турция); Министерство на външните работи (България); Агенция за българите в чужбина (3 март); Агенция за българите в чужбина (съединение); Президентство на България; Belleten 2021; Агенция за българите в чужбина (независимост).
Какво е запазено днес
Шест османски сгради са запазени от Родопите до Дунав. Изберете сграда от пътепоказателя: картичката ѝ показва българското и турското име и въпрос, който да зададете на място (Къде е …? е същият въпрос като „… nerede?“ на турски).
Проверено на 22.10.2026
Шест османски сгради, един пътепоказател
Изберете рамо на пътепоказателя, за да завъртите картичката към съответната сграда.
Джумая · Пловдив
Джумая джамия
Cuma Camii
Пловдив · Filibe
- Построена
- На мястото на пловдивската църква „Св. Петка Търновска“, скоро след като Османската армия превзема града през 1364 г. и той става Filibe. При султан Мурад II (1421–1451) старата сграда е разрушена и е издигната днешната джамия. Надписът на преддверието гласи 827 по календара хиджри, 1423 г.
- Какво е
- Главното мюсюлманско място за молитва в Пловдив: зала с размери 33 на 27 метра под девет купола с оловно покритие, с два реда тухли след всеки ред дялан камък и минаре в североизточния ъгъл на фасадата. Нарича се още Hüdavendigâr Camii.
Източник: Министерство на туризма на България; Belleten 1986 (Миятев)
Визитка с името: покажете или копирайте
Джумая джамия, Пловдив
Cuma Camii, Filibe
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Джумая джамия?
Cuma Camii nerede?
Томбул · Шумен
Томбул джамия
Şerif Halil Paşa Camii
Шумен · Şumnu
- Защита
- Архитектурен паметник от национално значение, вписан заедно с минарето, медресето (религиозно училище), началното училище, шадравана, дворовете и моста до джамията.
- Построена
- Османският надпис над преддверието гласи 1157 по календара хиджри, 1744 г. Турското име е Şerif Halil Paşa Camii.
- Реставрация
- TİKA, турската агенция за сътрудничество, поема реставрацията на джамията и нейния комплекс; работата тече през февруари 2017 г.
Източник: Министерство на културата (България); Belleten 1986 (Миятев); TİKA
Визитка с името: покажете или копирайте
Томбул джамия, Шумен
Şerif Halil Paşa Camii, Şumnu
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Томбул джамия?
Şerif Halil Paşa Camii nerede?
Баня баши · София
Баня баши джамия
Banyabaşı Camii
София · Sofya
- Какво е
- Джамия в София, една от джамиите в България, реставрирани от TİKA, турската агенция за сътрудничество, както и джамиите „Султан Баязид“ в Айтос и „Мирза Саид паша“ в Русе.
- Името
- Banyabaşı означава „до баните“ на турски.
Източник: TİKA
Визитка с името: покажете или копирайте
Баня баши джамия, София
Banyabaşı Camii, Sofya
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Баня баши джамия?
Banyabaşı Camii nerede?
Мостът на Мустафа паша · Свиленград
Мостът на Мустафа паша
Mustafa Paşa Köprüsü
Свиленград · Svilengrad
- Построена
- 1528/29 г. (935 по календара хиджри). Бенедето Рамберти, секретар на венецианския посланик при султан Сюлейман Великолепни, го прекосява през 1534 г. и преброява двадесет арки; германецът Ханс Дерншвам го прекосява на 18.08.1553.
- Какво е
- Пътен мост над Марица (Meriç) с 20 заострени арки, от които средните четири са видимо по-големи, широк 6 метра и дълъг от 299 до 300 метра. Част е от комплекс на благотворителна фондация с кервансарай, джамия, пазар и баня. На османски турски се нарича Cisr-i Mustafa Paşa.
- Спасен
- През 1960 г., докато коритото на Марица край Свиленград се коригира, някои специалисти предлагат мостът да бъде съборен. Министерството на просветата и културата, Българската академия на науките и обществеността се противопоставят. През 1963 г. водното управление отново повдига идеята. Мостът е запазен; снимката е направена през 2017 г.
Източник: Министерство на туризма на България; Belleten 1964 (Ейидже)
Визитка с името: покажете или копирайте
Мостът на Мустафа паша, Свиленград
Mustafa Paşa Köprüsü, Svilengrad
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Мостът на Мустафа паша?
Mustafa Paşa Köprüsü nerede?
Дяволският мост · Ардино
Дяволският мост
Şeytan Köprüsü
Ардино · Ardino
- Построена
- 1515–1518 г., от майстор Димитър от Неделино, върху останките на римски мост по стария път през прохода Маказа.
- Какво е
- Каменен мост с три арки над Арда в пролом на около 10 километра северозападно от Ардино, на 420 метра надморска височина, дълъг 56 метра и широк 3,5 метра. Централната му арка е висока от 11,5 до 12 метра. Обявен е за паметник на културата през 1984 г. Другото му българско име, Шейтан кюприя, идва от турското Şeytan Köprüsü.
Източник: Министерство на туризма на България
Визитка с името: покажете или копирайте
Дяволският мост, Ардино
Şeytan Köprüsü, Ardino
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Дяволският мост?
Şeytan Köprüsü nerede?
Пазвантоглу · Видин
Джамията на Осман Пазвантоглу
Pazvantoğlu Camii
Видин · Vidin
- Кой
- Около 1800 г. Видин е градът на Осман Пазвантоглу: повечето запазени османски сгради там носят неговото име.
- Построена
- Ансамбълът датира от края на XVIII до началото на XIX век.
- Какво е
- От ансамбъла са запазени само джамията и библиотеката; имало е и медресе (религиозно училище) и завие (малка религиозна обител). Джамията е квадратна каменна сграда с едно помещение под купол с оловно покритие. Библиотеката е съхранявала около 2 664 книги.
Източник: Министерство на туризма на България; Belleten 1986 (Миятев)
Визитка с името: покажете или копирайте
Джамията на Осман Пазвантоглу, Видин
Pazvantoğlu Camii, Vidin
Попитайте на място: „Къде е …?“
Къде е Джамията на Осман Пазвантоглу?
Pazvantoğlu Camii nerede?
Дати, врязани в камъка
Върху много от тези сгради годината на построяването им е врязана в камък. Всяка година е дадена според надписа, по календара хиджри и по днешния календар, като се започва от най-старата.
| Датата на камъка | Град | Сграда |
|---|---|---|
| 797/1394 | Хасково | Старата джамия: грубо изписани арабски редове над преддверието |
| 827/1423 | Пловдив | Джамията Джумая: надпис на преддверието, от времето на Мурад II |
| 839/1435 | Велико Търново | Хисар джамия на Царевец (в руини още през 80-те години на XX век): арабски надпис от времето на Мурад II |
| 1002/1593 | Шумен | Чешма с най-стария известен надпис в Шумен, който споменава ханджията Хаджи Мустафа |
| 1157/1744 | Шумен | Джамията Томбул (Şerif Halil Paşa Camii): надпис над преддверието |
| 1221/1812 | Пловдив | Часовниковата кула на Сахат тепе: „построена през 1221/1812“ |
| 1271 · 26.10.1854 | Шумен | Чешма: турски стих с дата 1271 и български ред с дата 26.10.1854 |
| 1285 · 17.03.1868 | Пловдив | Народното централно училище: османска плоча с туграта на султана и българска плоча, според която е построено по негови фермани с помощта на българските граждани на Пловдив |
| 1287/1870 | Велико Търново | Старият военен склад, по-късно съдебен архив на града: османски надпис от шест реда |
Часовниковата кула в Пловдив носи годината 1812, а Министерството на туризма на България датира кулата от XVI век.
Източници: Belleten 1986; Министерство на туризма на България.
Календарите за минута
- Стар стил: юлианският календар. България преминава към нов стил — григорианския календар — през 1916 г. Старият стил изостава от новия с 12 дни от 01.03.1800 и с 13 дни от 01.03.1900.
- Руми: слънчевият календар на Османската държава, използван за финансите ѝ. Годините му изостават с 584 от тези по нов стил и започват през март. Войната от 1877–1878 г. се пада през 1293 г. по Руми, откъдето идва „93 Harbi“.
- Нов стил: днешният календар, използван в Турция от 01.01.1926.
Затова български и османски документ от един и същ ден могат да носят различни дати.
Кратки отговори
Кога България напуска Османската държава?
На три стъпки: княжество под властта на султана през 1878 г., съединение с Източна Румелия през 1885 г. и независимост, обявена през 1908 г. Османската държава признава независимостта на 19.04.1909.
Защо един и същ ден има две дати?
До 1916 г. България използва календара по стар стил (юлианския), който към 1908 г. изостава с 13 дни от григорианския календар. Независимостта е на 5 октомври по нов стил и на 22 септември по стар стил. България отбелязва годишнината на датата по стар стил; турската историография използва датата по нов стил.
Какво означава „93 Harbi“?
Това е турското име на войната от 1877–1878 г. Числото 93 е годината 1293 от румския (Руми) календар, през която се води войната.
Какво е Източна Румелия?
Провинция на юг от Балкана, създадена с Берлинския договор. Султанът запазва политическата и военната власт над нея; управлява я християнин генерал-губернатор, назначен от Високата порта за пет години. Тя се съединява с княжеството през 1885 г.
Кои османски сгради можете да видите в България?
Джумая джамия в Пловдив, Томбул джамия в Шумен, Баня баши джамия в София, Мостът на Мустафа паша в Свиленград, Дяволският мост край Ардино и джамията и библиотеката на Пазвантоглу във Видин. Датираните надписи върху османски сгради в България обхващат периода от 1394 до 1870 г.
Как да попитам за някоя от тях на място?
Всяка картичка на пътепоказателя съдържа въпрос, който започва с Къде е, със същия въпрос на турски („… nerede?“), и визитка с името, която да покажете. Копирайте въпроса или името от картичката.
Източници
Покажи проверените страници
- Берлинският договор, 13.07.1878 — английски текст в American Journal of International Law, Supplement, том 2 (1908), проверено на 24.10.2026
- Bulgaristan’da Prenslik Döneminde Türklerin Sosyal ve Siyasal Kurumlaşma Çalışmaları — Belleten, Турско историческо дружество, 2000, проверено на 24.10.2026
- The Independence Process of Bulgaria and the First Ambassador of the Ottoman Empire to Sofia, Mustafa Asım Bey — Belleten, Турско историческо дружество, 2021, проверено на 23.10.2026
- Bulgaristan’daki Osmanlı Anıtları — Belleten, Турско историческо дружество, 1986, проверено на 22.10.2026
- Svilengrad’da Mustafa Paşa Köprüsü (Cisr-i Mustafa Paşa) — Belleten, Турско историческо дружество, 1964, проверено на 22.10.2026
- Tarih 11, 3. Ünite özeti — Министерство на националното образование (Турция), проверено на 22.10.2026
- Tarih 9, Tarih ve Zaman — Министерство на националното образование (Турция), проверено на 22.10.2026
- Türkiye Balkanlar’daki Osmanlı yadigâri eserlere sahip çıkıyor — TİKA, проверено на 22.10.2026
- 113 години от 22 септември 1908 г. — Агенция за българите в чужбина, проверено на 24.10.2026
- 136 години от Съединението и неговата защита — Агенция за българите в чужбина, проверено на 23.10.2026
- 3 март – национален празник на България — Агенция за българите в чужбина, проверено на 22.10.2026
- Слово по случай 139-ата годишнина от Съединението — Президентство на България, проверено на 24.10.2026
- Честване на 147 години Търновска конституция — Областна администрация Велико Търново, проверено на 24.10.2026
- Отбелязваме 114 години от обявяването на Независимостта на България — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- History — Министерство на външните работи (България), проверено на 22.10.2026
- Въведен е Григорианският календар — Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките, проверено на 22.10.2026
- Архитектурно-исторически комплекс “Стария Пловдив” — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- Джумая джамия — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- Мостът на Мустафа паша – Свиленград — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- Дяволския мост – Ардино — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- Джамията на Осман Пазвантоглу — Министерство на туризма на България, проверено на 22.10.2026
- Списък на паметниците на културата, област Шумен — Министерство на културата (България), проверено на 22.10.2026
- Natural Earth, 1:10 млн., контури на сушата и реките — обществено достояние, проверено на 24.10.2026
- Map of Bulgaria shewing the boundaries as proposed by the Treaty of San Stefano and fixed by the Treaty of Berlin — Едуард Хертслет, 1878, Национална библиотека на Франция, обществено достояние, проверено на 24.10.2026
