Съдържание
Замисляли ли сте се някога защо днес Централна Азия е почти изцяло ислямска? Това не е случайно. Историята за това как турците приемат исляма не е просто поредица от дати – това е разказ за мащабна културна и геополитическа промяна, която преначертава картата на света.
От шаманското наследство на степите до минаретата на Багдад: анализираме пътя на една воинска култура, която не само приема една от най големите световни религии, но и в продължение на векове я защитава като „Мечът на исляма“.
Защо тази промяна промени историята
Ислямът в турската култура не е нов „внос“. Корените му достигат дълбоко в X век. През 932 г. сл. Хр. Сатук Бугра Хан обявява исляма за официална държавна религия на Караханидското ханство. Това е решаващият поврат: за първи път ислямът не е просто избор на отделни личности, а държавен интерес на една турска империя.
Но историята започва по рано. Много преди турците да управляват Османски Йерусалим, именно търговските пътища на Пътя на коприната събират араби и турци. Това е обмен на стоки, идеи и – неизбежно – вярвания.
Първата среща: Повече от съседи
Мюсюлманите и турците се познават дълго преди масовата конверсия. Турските наемници в армиите на Абасидите са били високо ценени заради своите умения в конната езда и дисциплината си. Тази военна симбиоза създава първата основа на доверие. Те не просто са живеели едни до други; те са се сражавали и търгували заедно.
Повратната точка: Битката при Талас (751 г. сл. Хр.)
Ако трябва да посочим един единствен ден, който е предрешил съдбата на Централна Азия, това е денят на битката при Талас през 751 г. Тук един срещу друг се изправят не просто армии, а светогледи.
Турските племена карлуки се съюзяват с Абасидския халифат срещу китайската династия Танг. Победата на мюсюлманско турския алианс окончателно спира китайската експанзия на запад. Това отваря вратите за исляма в Централна Азия и подсигурява Пътя на коприната за мюсюлманските търговци. Без Талас историята на днешна Турция би била съвсем различна.
Пионери на вярата: Сатук Бугра Хан и Низак Тархан
Докато Сатук Бугра Хан (управлявал ок. 920–955 г.) се смята за първия владетел, направил исляма държавна религия (официално през 932 г.), по рано е имало и други видни личности, приели вярата. Исторически източници посочват Низак Тархан, турски княз от Бадгис, който приема исляма още в началото на VIII век (ок. 704–709 г.). Тези индивидуални решения проправят пътя за масовото приемане на исляма от племената карлуки, чигили и ягма.
Експанзията на Селджукската империя
Със селджуците ислямът става мобилен. Под предводителството на Тугрул бей (починал 1063 г.) огузките турци завладяват Персия и влизат в Багдад през 1055 г., поставяйки Абасидския халифат под своя закрила.
Тази експанзия достига своя връх при султан Меликшах (починал 1092 г.). По това време империята се простира от Йемен на юг до планините Хиндукуш в Афганистан на изток. Тази огромна територия позволява културен синтез, който по късно става основа и за изкуството на Анадолския килим и архитектурата, които познаваме днес.
В какво са вярвали турците преди исляма?
За да разберем защо турците са приели исляма, трябва да разберем от какво са се отказали – или по точно, какво са трансформирали.
Тенгризъм: Вярата в Синьото небе
Тенгризмът е бил същината на турското самосъзнание. Гьок Танръ (Тенгри) е бил създателят на вселената. Той е давал на владетелите „Кут“ (божественото позволение за управление). Интересно е, че тук вече са съществували силни паралели с исляма: това е била вяра в един единствен, всемогъщ Творец.
Основни концепции на тенгризма:
- Вяра в задгробния живот: Добрите отивали в „Uçmağ“ (Рая), а лошите – в „Tamu“ (Ада).
- Кургани и балбали: Мъртвите били погребвани в могили (кургани). Около тези гробове се поставяли каменни статуи (балбали). Те символизирали победените врагове, които трябва да служат на покойника в отвъдното.
- Природни духове (Йер Су): Планините, реките и горите се смятали за одухотворени. Понятието „Идук“ обозначавало свещени места като гората Йотукен.
Мостът между два свята: Сравнение между исляма и тенгризма
Много историци твърдят, че турците са приели исляма толкова охотно, защото той не е противоречал на съществуващата им вяра, а я е допълвал. Приликите са били поразителни.
Анимизъм и тотемизъм: Наследството на природата
Наред с тенгризма са съществували и по стари пластове на вярвания, които са оцелели в народните вярвания на турците дори след ислямизацията:
- Култ към предците: Духовете на предците са пазели семейството. Това прилича на по късната ислямска практика за посещение на гробници на светци (тюрбе).
- Тотемизъм: Вълкът (Бозкурт) се е смятал за свещено животно и прародител на турците. Орелът също е играел централна роля. Тези символи остават военни знаци дори под мюсюлмански знамена.
Заключение: Една нова идентичност
Приемането на исляма от страна на турците не е скъсване с миналото, а еволюция. Приемайки исляма, те не само подсигуряват мястото си в цивилизования свят на Средновековието, но и се издигат до негови лидери. От селджуците до османците, този синтез между турския воински дух и ислямската цивилизация се превръща в движеща сила на историята. Когато днес погледнете Рамазан календар в Турция 2024, вие виждате живия резултат от този хилядолетен процес.
