Кютахия: история, стари къщи, Айзаной и Думлупънар
Град в Западна Турция: гермиянското минало, дървени къщи, музеи, Айзаной, бойното поле от 1922 г., как да стигнете и какво да хапнете.
Съдържание
Кютахия е град и провинция в Западна Турция, в равнина под крепостен хълм. В стария град има дървени къщи, музей на керамични плочки и Голяма джамия, а в провинцията се намират римският град Айзаной и бойното поле при Думлупънар (Dumlupınar) от 1922 г. По шосе градът е на 311 км от Анкара, 360 км от Истанбул и 334 км от Измир.
Накратко · проверено на 26.10.2026
Град с дървени къщи и музеи на керамични плочки, с римски обект и бойно поле в провинцията.
- Какво да видите в града: крепостта, Голямата джамия, Музея на чини (çini), тоест керамични плочки, Археологическия музей и къщата на Кошут — музей в стара дървена къща.
- В провинцията: Айзаной, римски град с храм в окръг Чавдархисар (Çavdarhisar), и паметниците при Думлупънар, посветени на битката от 1922 г.
- Музейни такси: Музеят на чини и къщата на Кошут са безплатни. В Музея на Кютахия и в Айзаной турските граждани влизат с Мюзекарт (MüzeKart), а чуждестранните посетители плащат 3 евро.
- Айзаной не е обект на Световното наследство. Вписан е в Предварителния списък на Турция през 2012 г.
Рисунка · части на къщата по имената на дирекцията, проверено на 26.10.2026
Къщата в Кютахия, част по част
Старите къщи в Кютахия имат общ план: каменен приземен етаж, дървена конструкция над него и стаи, които се отварят към една обща зала (хаят). Превключете между изгледа откъм улицата и разреза, натиснете номер и прочетете за частта. Добавете частите, които искате да откриете, в списъка за разходка; „Копирай“ ви дава списъка и два въпроса на турски, които да зададете.
- Taşlık каменен приземен етаж Приземният етаж е зидан. В него са били конюшнята, складът за земеделски сечива, избата, навесът за въглища и огнището. Прозорците са малко и малки.
- Sokak kapısı улична врата В къщата обикновено се влиза през улична врата, водеща към градината. Тези врати са единствената украса на уличната фасада: две крила, укрепени с дървени пояси и ковани пирони. Втора врата води към задната градина.
- Çatkı ve kerpiç dolgu дървена рамка с кирпич Над каменния етаж има дървена рамка с пълнеж от кирпич и мазилка. Мазилката е боядисана в бяло, бледожълто, охра или индиго; гредите, дограмата и решетките запазват цвета на дървото.
- Çıkma еркер на дървени подпори Дирекцията нарича еркера върху дървени подпори (паянда) най-важна черта на стила. Горните етажи излизат над улицата, а при триетажните къщи еркерите стъпаловидно наддават един над друг. Еркерът се нарича и джумба.
- Kafes дървена решетка Решетка от тънки дървени летви запълва прозорец или еркер. В къщите от XIX и началото на XX век украсата се измества навън — към дограмата, стрехите, решетките и подпорите на еркерите.
- Saçak стрехи Покривът е четирискатен или двускатен, с извити керемиди. Стрехите са силно издадени, а комините се издигат малко над билото под собствени покривчета. През XIX и началото на XX век стрехите са украсени.
- Çeşme улична чешма Почти всяка улица има чешма, затова дълго време къщите нямаха водопровод. Чешмата е до съседска врата или в градинския зид откъм улицата; някои дворове имат кладенец.
- Hayat хаят В Кютахия общото пространство се нарича хаят. Покрито е, а в по-старите къщи страните му са отворени; две са затворени срещу студен вятър и дъжд. Всички стаи се отварят към него. От едната страна има огнище за кафе, от другата — място за измиване преди молитва.
- Köşk повдигнат кът в хаята Там, където всички врати водят към хаята, подът е повдигнат за кът за сядане и почивка, наречен секи или кьошк. На горен етаж може да има и издаден извън къщата кьошк — джиханнюма, място с изглед към града.
- Baş oda главна стая Главната стая има места за сядане покрай всички стени и огнище. Таванът, кожухът на огнището, вратите на долапите и вратите са с резба от много части. При гости тук се слага трапезата за мъжете; семейството се храни в дневната.
- Çarkıfelek таванна розета Летви, заковани върху таванните дъски, образуват фигури с розета в средата и по една нейна четвърт от всяка страна. Средната розета е чаркъфелек. В някои главни стаи в центъра е вградена керамична чиния.
- Yüklük, kavukluk, şerbetlik вградени долапи и ниши Няма спални, затова всяка сутрин завивките и постелите се прибират в юклюка — долапа за постели. В кавуклука стои кавукът, мъжка шапка, а в шербетлика — шербетът, сладък плодов сироп; в главната стая те са богато украсени.
- Gusülhane долап за къпане Къщата няма баня. Хората ходеха в кварталния хамам поне веднъж седмично; в стаята ниска двукрила врата води към долап за къпане с цинков под, без водопровод. Водата се затопля и се носи с кофи.
Добавете част с нейния бутон, за да я видите тук.
- Taşlık каменен приземен етаж
- Çıkma еркер на дървени подпори
- Saçak стрехи
Macar Sokak'taki Kossuth Müzesi nerede?Къде е Музеят на Кошут на улица Маджар?
Çıkmalı eski evler hangi sokaklarda?По кои улици са старите къщи с еркери?
Нищо от натиснатото не се съхранява и не се изпраща. За да видите такава къща отвътре, министерството включва в списъците си къщата музей на Кошут: безплатна, затворена в понеделник (muze.gov.tr, 26.10.2026). Стари къщи има в кварталите Султанбагъ, Куршунлу, Гази Кемал и Пирлер (глава 3).
Къде се намира: град под крепостен хълм
Кютахия е име на провинция (il) и на нейния главен град. Старото ядро е под два хълма — Хисар (Hisar), с крепостта, и Хъдърлък (Hıdırlık); между тях тече поток, който разделя града от юг на север. Градът се простира от подножието на хълма Хисар, висок около 1 000 м, по равнината на север (TDV İslâm Ansiklopedisi). Провинцията граничи със седем други.
Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия · обща информация
949 м над морето, 13 окръга, седем съседи.
Провинцията обхваща 12 043 км² във вътрешната западна част на Егейския регион, където се срещат районите на Горна Сакария и Южна Мармара. TDV посочва 11 977 км². Граничи с Бурса, Биледжик, Ескишехир, Афионкарахисар, Ушак, Маниса и Балъкесир; статията за Ескишехир представя най-близкия голям съсед.
12-те окръга освен централния са Алтънташ, Асланапа, Чавдархисар, Доманич, Думлупънар, Емет, Гедиз, Хисарджък, Пазарлар, Симав, Шапхане и Тавшанлъ.
Думи, които ще срещнете
- Ил
- провинция: Кютахия е такава, а главният ѝ град носи същото име.
- Илче
- окръг (ilçe): част от провинция. В Кютахия има 12 освен централния.
- Меркез
- център (merkez): централният окръг, в който се намира градът.
- Беледие
- община (belediye): избраното градско управление.
- Валилик
- областно управление (valilik): държавната администрация в провинцията, начело с валия (vali), тоест областен управител.
- Махале
- квартал (mahalle): старият град се описва чрез кварталите си, като Султанбагъ (Sultanbağı), Куршунлу (Kurşunlu), Гази Кемал (Gazi Kemal) и Пирлер (Pirler).
Страници на дирекцията и TDV · проверено на 26.10.2026 · обща информация · TDV İslâm Ansiklopedisi
Кратка история: от Котиайон до 1922 г.
Името Кютахия идва от Котиайон (Kotiaeion), древното име на града (TDV İslâm Ansiklopedisi). Културният портал на Турция (Türkiye Kültür Portalı) на министерството на културата и туризма определя историята на района на около 7 000 години. Датите по-долу следват TDV там, където източниците се разминават.
- Преди 1078 г.Районът е управляван от фригийци, лидийци и перси, а след тях — от Александър Велики и наследниците му; Рим го завладява през 133 г. пр.н.е. При Византия е епископско седалище, а крепостните стени са византийски градеж от V век.
- 1078–1233Анатолийският селджукски султанат, основан през 1078 г., завладява Кютахия. Турците я владеят отново от 1233 г., когато селджукският султан Алаеддин Кейкубад (Alâeddin Keykubad) я отвоюва от Никейската империя, държава наследник на Византия. Банята Йонджалъ хамам (Yoncalı Hamam) има надпис от 1234 г.
- Около 1300 г.Гермияногулларъ (Germiyanoğulları, „синовете на Гермиян“), тюркменска династия, правят Кютахия столица на своя бейлик (beylik), тоест малка държава, управлявана от бей (bey), турски владетел. Умур бин Савджъ поръчва изграждането на медресето Ваджидие (Vâcidiye) през 1314 г.
- 1381 г.Сюлейман Шах (Süleyman Şah) от Гермиян омъжва дъщеря си за Баязид (Bayezid), син на османския султан Мурад I (Murad I). Кютахия, Симав, Егригьоз (Eğrigöz) и Тавшанлъ преминават към османците като нейна зестра (çeyiz), а Баязид отива в Кютахия като управител.
- 1390–1429През 1390 г. Баязид, вече султан, завладява всички земи на Гермиян. След османското поражение при Анкара през 1402 г. Якуб II (Yakub II) се връща в Кютахия. Той няма син и през 1428 г. съобщава на Мурад II (Murad II), че земите му ще преминат към него; след смъртта му през 1429 г. Кютахия става османски санджак (sancak), тоест окръг под властта на управител.
- 1451 г.Кютахия става седалище на анадолския бейлербейлик (beylerbeylik), тоест провинцията на генералния управител на Анадола.
- 1833–1867Договорът от Кютахия (1833) спира настъплението на Ибрахим паша (İbrahim Paşa), син на управителя на Египет, достигнал града. Кютахия е център на провинция Хюдавендигяр (Hüdavendigâr) от 1841 г., получава община през 1857 г. и отстъпва провинциалното седалище на Бурса през 1867 г.
- 1850–1851След революциите от 1848 г. унгарски водачи намират убежище в Османската държава. Лайош Кошут живее като гост в Кютахия от 1850 до 1851 г.
- Юли 1921 г.Гръцката армия влиза в Кютахия и я държи повече от година.
- 30 август 1922 г.Голямото настъпление започва на 26 август, а Кютахия е освободена на 30 август в 18:00 ч. (глава 6).
Културен портал за Кютахия и TDV İslâm Ansiklopedisi · проверено на 26.10.2026 · Културен портал · TDV
Лайош Кошут в Кютахия
- Кой
- Един от водачите на унгарската борба за независимост, 1802–1894 г.
- Кога
- Живее като гост в Кютахия от 1850 до 1851 г. със семейството си и други бежанци.
- Къде
- В дървена къща на улица Маджар (Macar Sokak), сега музей (глава 4). Според дирекцията там подготвя проект за конституция на Унгария.
Дирекция по култура и туризъм Кютахия · проверено на 26.10.2026 · страница на музея
Старият град: крепост, джамии, пазари и къщи
Улиците в старите квартали се разширяват по посока на Голямата джамия (Ulu Cami), която дирекцията нарича главния център. Останалата част от стария град се състои от големи и квартални джамии, ханове, покрити пазари, бани, чешми и гробници. Девет места от страниците на дирекцията:
Крепостта на Кютахия
Обитавана е от древността. Стените са византийски градеж от V век, поправян и разширяван от селджуките, Гермиян и османците. Крепостта има три части — горна, вътрешна и долна, с близко разположени кули: 72 според преброяването на пътешественика Евлия Челеби (Evliya Çelebi).
Улу джами
Започната е при Баязид I през 1381–1384 г. и завършена през 1410 г.; нарича се и джамия Йълдъръм Беязът (Yıldırım Beyazıt). Размерите ѝ са 45 × 25 м, а големите колони са донесени от Айзаной. Архитектът Мимар Синан я ремонтира през XVI век, а голям ремонт през 1893 г. ѝ дава купола.
Медресе Ваджидие
Построено е през 1314 г. от гермиянския бей Умур бин Савджъ от дялан камък, с вход в селджукски стил и девет малки стаи около централна част с купол. В него се помещава Археологическият музей (глава 4).
Мевлевихане, джамия Дьоненлер
Построено през XIV век като зала за церемонии на ордена на мевлевиите, тоест ордена на поета Мевляна, известен с въртящия си танц; това е първото текке в Кютахия. Днес е джамия, известна като Дьоненлер джами (Dönenler Camii, „джамията на въртящите се“), а дервишките килии са запазени.
Големият и Малкият безистен
Два покрити пазара, построени през XV век от Гедик Ахмед паша (Gedik Ahmed Paşa); и двата са реставрирани през 2008 г. Дирекцията посочва два реда дюкяни (arasta) между джамиите Такваджълар (Takvacılar) и Саадеттин (Saadettin) като търговския център на града.
Старата правителствена сграда
Построена е през 1905 г. при управителя Фуат паша (Fuat Paşa); през 1907 г. фасадата ѝ е облицована с плочки от Кютахия — единствената така украсена сграда. Малка джамия вътре има облицовани с плочки стени. Реставрирана през 1999 г., днес тя е съдебната палата (Adalet Sarayı).
Медресе Рюстем паша
Рюстем паша (Rüstem Paşa), велик везир и зет на Сюлейман Великолепни, поръчва строежа през 1550 г. Медресето е съборено през 30-те години на XX век; портата и частите, които могат да бъдат проследени, са реставрирани, а медресето е възстановено като занаятчийски пазар, тъй като първоначалният план е неизвестен.
Евлия Челеби
Пътешественикът от XVII век пише, че дядо му Кара Ахмед бей (Kara Ahmed Bey) е погребан до семейната къща в квартал Зериен (Zeryen), днес Малтепе (Maltepe). До гробницата е възстановен дом за култура и изкуство, а на входа на града откъм Ескишехир има паметник (2002).
Хълмът Хъдърлък
Южно от Голямата джамия, с малка селджукска джамия от 1243–1244 г.: квадратно помещение под един купол. От хълма се вижда цяла Кютахия.
Дървените къщи
Кютахия принадлежи към района на дървените къщи в Западен Анадол, по линия от Балъкесир през Ушак до Анталия. Сред старите къщи в централните квартали са:
- Дефтердар конагъ (Defterdar Konağı), в квартал Султанбагъ.
- Къщата на Хаджъ Исмаил ефенди (Hacı İsmail Efendi), в Куршунлу, и къщата Бандъмзаде (Bandımzade) в Гази Кемал.
- Гермиян конагъ (Germiyan Konağı), в Пирлер. От 15.05.2018 г. „Гермиян бейлиги конагъ“ (Germiyan Beyliği Konağı) е дом за култура и изкуство на областното управление.
Къщата нямаше баня: хората ходеха в кварталния хамам. Как протича едно посещение: Ден в турска баня.
Дирекцията · проверено на 26.10.2026 · страница за къщите · страница за културата · частите на къщата са в инструмента в началото
Чини — занаятът на керамичните плочки
Чини означава ръчно рисувани плочки и керамични изделия, както и занаята, с който Кютахия е позната. По данни на дирекцията има близо 500 работилници (atölye). Синьо-бели плочки от XV век могат да се видят в джамията Хисарбей (Hisarbey), датирана от 1487 г.
С какво чини се различава от порцелана и къде са фабриките: Порцелан и чини от Кютахия.
Дирекцията · проверено на 26.10.2026 · страница за занаятите
Музеи: плочки, находки и къщата на Кошут
В стария град има три музея, два от които са до Голямата джамия. Министерството на културата и туризма включва и трите в музейния си сайт muze.gov.tr.
Музей на чини в Кютахия
В квартал Пашамсултан (Paşamsultan), до Улу джами, в комплекса, който Якуб II поръчва през 1411 г.: имарет (imaret, „обществена кухня, която храни бедните“), медресе, джамия, библиотека и хамам. Частта с имарета и гробницата е реставрирана като музей през 1999 г. Витрините показват плочки, надписи, вази, чинии и предмети от бита, изработени в Кютахия и Изник от XIV век до днес, а тук се намира и облицованият с плочки надгробен паметник на Якуб II. Могат да се прочетат текстовете на споразумение от 13 юли 1766 г. между майсторите и калфите, изработващи чаши, което дирекцията нарича първия колективен трудов договор в историята.
Музей на Кютахия
В медресето Ваджидие, отворен от 1965 г. Витрините обхващат времето от палеолита през фригийската, елинистическата, римската, византийската, селджукската и османската епоха. Сред находките е саркофагът с амазонките — каменен ковчег, открит при спасителни разкопки в Айзаной, с висок релеф на битки между гърци и амазонки. Открит е през 1960 г., а музеят го датира около 160 г. сл.н.е.
Къщата музей на Кошут
Двуетажна дървена къща със седем стаи в градина на улица Маджар, известна като Унгарската къща (Macar Evi). Дирекцията я нарича турска къща от XVIII век. Отворена като музей на 19 септември 1982 г., тя показва вещи на Кошут и етнографски предмети от класическа турска къща.
Дни, часове и такси
- Музей на чини
- Затворен в понеделник. 08:30–17:30 ч., касата затваря в 17:00 ч. Безплатно.
- Музей на Кютахия
- Отворен всеки ден, 08:30–17:30 ч., касата затваря в 17:00 ч. За понеделник проверете предварително: провинциалната дирекция го посочва като затворен в този ден. Турските граждани влизат с Мюзекарт; чуждестранните посетители плащат 3 евро.
- Къщата на Кошут
- Затворена в понеделник. 08:30–17:30 ч., касата затваря в 17:00 ч. Безплатно. На улица Маджар, квартал Бьорекчилер (Börekçiler).
Страниците на muze.gov.tr и списъкът с такси на министерството · проверено на 26.10.2026 · Çini · Kütahya · Kossuth · списък с такси · часовете и таксите се променят: проверете страницата преди посещение
Какво е Мюзекарт?
Мюзекарт е музейната карта на министерството. В Музея на Кютахия важи за турски граждани. Как работят картите и пропуските и колко струват: Цени на билетите за музеи в Турция.
Айзаной: римски град в Чавдархисар
Айзаной е древен град в центъра на окръг Чавдархисар. Забогатява от зърно и вълна, достига разцвет през II век сл.н.е. и е епископско седалище в ранновизантийската епоха. Следите от заселване около храма стигат до около 3000 г. пр.н.е., а в римския град се предполага, че са живели около 80 000 души.
Какво е запазено
- Храмът на Зевс
- Построен през 117–138 г. сл.н.е. върху подиум в двор с размери 130,5 × 112 м, със 120 йонийски и 4 коринтски колони. Дирекцията го нарича добре запазен йонийски храм в Анадола.
- Театър и стадион
- Театър за 15 000 души и свързан с него стадион с размери 220 × 50 м за 13 500 души.
- Пазарна сграда
- Кръгъл зърнен пазар от II век сл.н.е. По стените му има списъци с цени от едикта на император Диоклециан от 301 г. сл.н.е. срещу инфлацията.
- Още
- Бани, улица с колонада, две агори и пет моста над Коджачай (Kocaçay), два от които са запазени.
Дирекцията · проверено на 26.10.2026 · страница
- XIII векХрамовата платформа е превърната в крепост. Татарите чавдари (Çavdar) я използват за база, а мястото получава името Чавдархисар — „крепост на чавдарите“.
- 1824 г.Европейски пътешественици преоткриват руините; те са проучвани през 30-те и 40-те години на XIX век.
- 1926 г.Германският археологически институт провежда първите разкопки под ръководството на М. Шеде и Д. Кренкер.
- От 1970 г.Разкопки се провеждат всяка година.
Дирекцията · проверено на 26.10.2026
Не е обект на Световното наследство
Айзаной е вписан в Предварителния списък на Турция през 2012 г.: списъка с места, които страната може да предложи по-късно. Не е в Списъка на Световното наследство. Такси: турските граждани влизат с Мюзекарт, чуждестранните посетители плащат 3 евро.
Център за световно наследство на ЮНЕСКО, Турция · списък с такси
Думлупънар: бойното поле от 1922 г.
Голямото настъпление (Büyük Taarruz) на турската армия срещу гръцката армия в Западен Анадол започва на 26 август 1922 г. при Коджатепе (Kocatepe), близо до Афионкарахисар. Полевата му битка, Башкомутан мейдан мухаребеси (Başkomutan Meydan Muharebesi, „полевата битка на главнокомандващия“), завършва на 30 август по линията от Зафертепечалкьой (Zafertepeçalköy) до Думлупънар. Посочените тук места са в окръзите Алтънташ, Думлупънар и Емет.
- 26 августНастъплението започва при Коджатепе, Афионкарахисар.
- 29 август3-ти полк на 14-а кавалерийска дивизия атакува край Зафертепечалкьой; гробище там пази паметта на загиналите кавалеристи.
- 30 августБитката завършва по линията Зафертепечалкьой–Думлупънар. Кютахия е освободена в 18:00 ч.
- 31 августГлавнокомандващият Мустафа Кемал паша (Mustafa Kemal Paşa) обхожда бойното поле. Паметник от 2007 г. показва момента, в който той преценява обстановката с Исмет паша (İsmet Paşa) и Февзи паша (Fevzi Paşa) върху счупена каруца в разрушен двор в Чалкьой (Çalköy).
- 1 септемвриВ Думлупънар той дава на армиите следващата заповед: да настъпят към Средиземно море.
Дирекция по култура и туризъм Кютахия · проверено на 26.10.2026 · страница за паметниците
Паметник „Първа цел“ в Думлупънар
Намира се на мястото на щаба, където е дадена заповедта от 1 септември. Строежът започва през 1964 г.; открит е на 26 август 1972 г. Бронзова статуя на Ататюрк (Atatürk), висока 4 м, стои пред 12-метрова бетонна стена с изображения на светкавици и бронзов релеф на кавалерия.
Гробището в Думлупънар
Изградено от министерството на културата и туризма за загиналите на всички фронтове на Войната за независимост и открито на 30 август 1992 г., на 70-ата годишнина. Има 500 символични гроба и паметници на тримата командири, на опълчението (загинали цивилни), на баща и син и на Мехметчик (Mehmetçik, обикновения войник), с място за молитва и чешма.
Къщата щаб на Ататюрк
Къщата, използвана за щаб през войната, е възстановена вярно по оригинала и открита на 30 август 2003 г.
Паметник на победата в Зафертепечалкьой
На хълма, висок 1 181 м, откъдето е ръководена битката. Строежът започва през 1964 г., а откриването е през 1968 г. Наклонените му триъгълни блокове напомнят подпрени една в друга пушки или пламък. Тук се провеждат церемониите на 30 август.
Паметник на знаменосеца Мехметчик
Основният камък е положен на 30 август 1924 г.; паметникът на сегашното място е открит на 30 август 1979 г. Път с дължина 600 м се отклонява от шосето Зафертепечалкьой–Думлупънар на 2-рия му километър.
Аслъханлар и Джевиздере
Гробището Бююк Аслъханлар Юч тепелер (Büyük Aslıhanlar Üç Tepeler), открито през 1995 г., пази паметта на 42 войници, загинали там на 30 август 1922 г. Гробището Емет Джевиздере (Emet Cevizdere) в Гюнлюдже (Günlüce), открито през 1985 г., пази паметта на загиналите там на 3 септември 1922 г.
Как да стигнете: със самолет, влак, автобус или кола
В Кютахия се пресичат пътища и железници от вътрешността на Анадола към Егейско море, района на Мармара и Средиземно море. По шосе градът е на 311 км от Анкара, 360 км от Истанбул, 334 км от Измир и 364 км от Анталия.
Как пътувате?
- Летището
- Летище Зафер (Zafer) е в окръг Алтънташ, на 41 км от центъра на града.
- Полети
- Разписанията и цените са в сайтовете на самите авиокомпании.
- Гарата
- Железопътната гара е в центъра на града. До нея се движат градски автобуси и долмуши (dolmuş), тоест споделени микробуси, които потеглят, когато се напълнят.
- Линиите
- Линията минава на север и изток през Ескишехир, на запад през Балъкесир и на юг през Афионкарахисар и се свързва с линията Анкара–Измир при Думлупънар.
- Часове и цени
- Сайтът за билети на TCDD Taşımacılık, пътническата компания на държавните железници: tcddtasimacilik.gov.tr.
- Автогара
- Междуградските автобуси тръгват от автогарата (otogar) в Чинигар (Çinigar), а всеки окръг в провинцията има автобуси до центъра.
- Превозвачи
- Автобусни компании от провинцията и от съседни провинции, чиито автобуси минават през Кютахия.
- Пътищата
- Кютахия има пътни връзки с всяка провинция в Турция; разстоянията по-горе са на дирекцията.
- В града
- В града се движат градски автобуси и долмуши. За таксита вижте Такси в Турция.
Какво да хапнете: тесто, кисело мляко и диви сливи
Кухнята се основава на тесто и месо, кисело мляко и масло, оформена от дългите студени зими и кратката пролет, с диворастящи зеленолистни растения, събирани през сезона. Осем ястия:
Изображенията са илюстрации, нарисувани по описанията на дирекцията, а не снимки. Рецептите се различават от къща до къща.
- Супата тархана се приготвя през септември и октомври за цялата година. Яде се като първо ястие, на закуска и за обяд на полето, а Гедиз всяка година организира фестивал на тарханата.
- Чимджик е сред най-често приготвяните ястия в Кютахия. През горещите рамазани често е храненето преди изгрев (sahur).
- Куру кьофте се поднася при специални гостувания и в рамазанските менюта вместо сарми с месо (etli sarma).
Дирекция по култура и туризъм Кютахия · проверено на 26.10.2026 · страница за кухнята
Последното ястие
Празничното меню в Кютахия (takım yemeği), поднасяно на сватби, при изпращане на войници и при гости, завършва след десерта с етли япрак сармасъ (etli yaprak sarması) — лозови сарми с месо и ориз. Наричат го кара хабер (kara haber, „черна вест“), защото означава, че повече храна няма.
Дирекцията · страница · още ястия от османската традиция: Османска кухня в Турция
За въпрос към домакин или готвач: Yöresel yemekleriniz neler?Кои са местните ви ястия?
Кога да отидете: какво носи всеки сезон
Климатът е преходен между сухия континентален климат на вътрешен Анадол и по-мекия климат на Егейско море и Мармара. В източната част на провинцията летата са горещи и сухи, а зимите — студени и влажни; западната има по-мек морски климат. Средната температура е 0,5 °C през януари и 21,3 °C през юли.
- ЗимаЗимите са дълги и студени. В окръг Гедиз се намира термалният ски център Муратдагъ (Muratdağı); за горещите извори вижте Термални извори в Турция.
- ПролетПролетта е кратка. Събират се връхчета от коприва за шипит.
- 30 августЦеремониите за победата от 1922 г. се провеждат при Паметника на победата в Зафертепечалкьой.
- Първата неделя на септемвриВъзпоменанието за Хайме ана (Hayme Ana) и празникът на номадското преселване (Göç Şenlikleri) се провеждат всяка година в село Чаршамба (Çarşamba), окръг Доманич, при гробницата на Хайме ана, която дирекцията нарича майка на Ертугрул Гази (Ertuğrul Gazi).
- Септември и октомвриПриготвя се тархана за годината, а през есента се берат диви сливи за пестил.
- ПразнициДатите за годината са в Празници в Турция 2026 и 2027.
Дирекцията и Културният портал · проверено на 26.10.2026 · страница за климата · страница за културата · страница за кухнята
Кратки отговори в няколко реда
Къде е Кютахия?
Във вътрешната западна част на Анадола, на 311 км от Анкара, 360 км от Истанбул и 334 км от Измир по шосе. Името обозначава както провинция с 13 окръга, така и главния ѝ град.
Какво е Гермиян?
Тюркменска династия, Гермияногулларъ, управлявала малка държава (бейлик) от Кютахия от около 1300 до 1429 г., когато тя преминава към османците.
Безплатен ли е Музеят на чини?
Да. Безплатен е и е затворен в понеделник. Проверете страницата преди посещение.
Айзаной в Световното наследство на ЮНЕСКО ли е?
Не. Вписан е в Предварителния списък на Турция през 2012 г. — списъка с места, които страната може да предложи по-късно.
Какво се случи на 30 август 1922 г.?
Башкомутан мейдан мухаребеси завършва по линията Зафертепечалкьой–Думлупънар, а Кютахия е освободена в 18:00 ч. Церемониите се провеждат при Паметника на победата всеки 30 август.
Как да стигна?
С автобус от автогара Чинигар, с влак до гарата в центъра, по шосе или със самолет до летище Зафер в Алтънташ, на 41 км от центъра.
Какво е чимджик?
Малки тестени панделки, сварени и поднесени с чесново кисело мляко и масло или с разтопен пестил от диви сливи и лимон. Според дирекцията четиридесет трябва да се поберат в лъжица.
Мога ли да вляза в стара дървена къща?
Да, къщата музей на Кошут, която е в списъците на министерството: безплатна, затворена в понеделник.
Източници и ограничения
Покажи проверените страници
- Genel Bilgiler — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Sivil Mimari Örnekleri – Konaklar — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Kültür Turizmi — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Çini Müzesi — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Arkeoloji Müzesi — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Kossuth Müzesi — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Aizanoi Antik Kenti (Ören Yeri) — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Şehitlik ve Anıtlar — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Kütahya Mutfak Kültürü — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Geleneksel Sanatlar – Zanaatlar — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Ulaşım — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- İklimi — Провинциална дирекция по култура и туризъм на Кютахия, проверено на 26.10.2026
- Kütahya · Genel Bilgiler — Културен портал на Турция, Министерство на културата и туризма, проверено на 26.10.2026
- Kütahya — TDV İslâm Ansiklopedisi, проверено на 26.10.2026
- Kütahya Çini Müzesi — Министерство на културата и туризма, muze.gov.tr, проверено на 26.10.2026
- Kütahya Müzesi — Министерство на културата и туризма, muze.gov.tr, проверено на 26.10.2026
- Kossuth Evi Müzesi — Министерство на културата и туризма, muze.gov.tr, проверено на 26.10.2026
- Müze ve Ören Yeri Ücretleri — Министерство на културата и туризма, проверено на 26.10.2026
- Türkiye — Център за световно наследство на ЮНЕСКО, държави страни, проверено на 26.10.2026
Снимките са от Wikimedia Commons, всяка с автор, дата, лиценз и страница на файла в надписа; осемте изображения на ястия са илюстрации. Работното време е от музейните страници на министерството.
Работното време, таксите и разписанията се променят. Прочетете страниците на музеите и за билетите преди посещение.
