Съдържание
Стиховете на Назъм Хикмет са сред най влиятелните и емоционални произведения в модерната турска лирика. Наричан „романтичният комунист“ и революционен поет, Хикмет прекарва голяма част от живота си в затвора или в изгнание, но неговите стихове за любовта, свободата и човечността намират отзвук по целия свят.
Роден в заможно семейство, Назъм Хикмет е преследван заради политическите си убеждения. След години в турските затвори, през 1951 г. той успява да избяга в Съветския съюз. В резултат на това Турция му отнема гражданството – болезнен акт за патриота, който обезсмъртява родината си в своите стихове. Едва на 5 януари 2009 г., почти половин век след смъртта му, той получава посмъртно турското си гражданство обратно от тогавашното правителство.
Забележка: Следващите текстове са свободни поетични адаптации на български език, вдъхновени от оригиналите на Назъм Хикмет. Те имат за цел да направят настроението, образите и емоционалната нагласа на поета осезаеми за днешните читатели.
1. Синеокият великан (Mavi Gözlü Dev)
Това стихотворение отразява конфликта между революционната борба и копнежа по домашен уют.
Имало едно време един великан със сини очи,
той обичал една малка, крехка жена.
А жената мечтаела за малка къща,
за градина, в която ухаят орлови нокти.
Великанът обичал гигантски, както обичат великаните,
с ръце, създадени за големи дела,
а не за зидане на малко гнездо,
не за почукване на тиха порта.
Той не могъл да построи нейната мечта.
В сините му очи стояли сълзи като звезди.
Малката жена, уморена от мощните крачки,
накрая избрала джудже, богато на злато и покой.
Тя намерила своите цветя в мраморната градина.
А великанът разбрал – вече самотен в своя ръст –:
За един любещ великан няма къща с орлови нокти,
а само безкрайният път и споменът.
2. Ореховото дърво (Ceviz Ağacı)
Едно от най известните му произведения, станало безсмъртно и като песен. Действието се развива в историческия парк Гюлхане в Истанбул.
Главата ми се пени като облак над морето;
аз съм орехово дърво в парка Гюлхане.
Стар възел в гърлото, израснал и силен,
но нито ти, нито полицията знаете: Това съм аз.
В парка Гюлхане стоя, орехово дърво, голямо и тихо.
Листата ми, пърхащи като риби във водата, блестят в светлината.
Те ти махат, копринени и все пак пълни с печал –
откъсни едно, о, роза моя, и изсуши сълзите си с него.
Със стотици хиляди ръце листата ми докосват Истанбул,
със стотици хиляди очи се възхищавам на града.
Във всеки лист бие сърце, което живее и трепти.
В парка Гюлхане шумя своята собствена песен.
Нито ти, нито стражарят подозирате:
Аз съм дървото. Тук съм.
3. Поздрав към работническата класа
Мощен призив за солидарност и надежда, актуален и за тези, които днес търсят работа като инженер в Турция или в други сектори.
Поздрав от работническата класа на Турция!
Нека мирът пусне корени като старо дърво.
Във всяка нишка на труда да узрява бъдещето,
защото по светлите дни са във вашите ръце.
Дни на справедливост, в които силата има значение:
Никой да не бъде изтощен денем, нито гладен нощем.
Дни, пълни с хляб, рози и свобода –
за тези, които създават света.
Вие, които стоите по площадите,
с мечти за земя, просвета и добро дело –
вашият глас ще обърне съдбата.
Нашата класа се изправя срещу тъмнината –
срещу султаната на парите и страха.
Стойте горди! Нека свободата засияе.
Поздрав към вас, работнички и работници –
нека силата ви никога не се разклати,
за едно светло утре и едно достойно днес.
4. Мъченици (Kuvâyi Milliye)
Почит към загиналите в Турската война за независимост.
Мъченици, вие, гордите под земята –
време е да се изправите още веднъж:
От Сакария до Иньоню,
през равнините от Афьон до Думлупинар.
Паднахте оковани, но духът ви счупи веригите.
Корените ви пият кръвта на историята –
прекланяме се пред вашата жертва.
Там, където почивате, съдбата ни изпитва отново.
Елате, събудете ни от съня!
Не бива да забравяме какво дадохте.
Изпълнете обещанието за свобода,
изтръскайте малодушието от раменете ни.
Мъченици, име на нашето достойнство –
сега е моментът на пробуждането.
5. Твоите очи (Gözlerin)
Назъм Хикмет пише едни от най нежните любовни стихотворения в световната литература, често от разстоянието на затвора.
Твоите очи – о, твоите очи – сияят,
било в тъмница или в болнична стая, винаги слънце.
Те светят свободно като края на май
на брега на Анталия.
Твоите очи са плакали, стояли са голи на вятъра,
дълбоки и чисти като погледа на дете,
и все пак никога без светлината на надеждата.
Твоите очи – знаещи и все пак пълни с живот –
виждат страданието и въпреки това даряват яснота.
Като кестените от Бурса в есенен дъжд,
като нежния летен вятър над хълмовете.
В твоите очи, роза моя,
виждам обещанието за един свят,
в който хората вървят като братя.
Ако посетите този регион, не пропускайте да разгледате най добрите ресторанти в Бурса.
6. Копнеж (Hasret)
Век измина, откакто видях лицето ти.
Прегърни ме – не оставяй място между нас!
Времето не спира в твое отсъствие.
Сто години градът чака моето завръщане.
На същия клон танцуваха нашите съдби,
от същия клон тръгнахме на път.
Сто години ни делят –
и все пак тичам в здрача,
през дългите години,
обратно там, където принадлежа: при теб.
Подобно на Халиде Едип Адъвар в нейните романи, Хикмет преработва тук болката от раздялата и любовта към родината.
7. Моя любима
Любима, ако лъжа докосне устните ми,
нека езикът ми се счупи,
за да не кажа никога „Обичам те“ в лъжа.
Защото истината е земята, на която стоим.
Ако бих написал измама с ръката си,
нека тя изсъхне,
защото само истината в прегръдката лекува.
И ако очите ми те погледнат и излъжат,
нека загубят блясъка си.
Защото честният поглед е най чистият цвят на любовта.
8. Родоотстъпник (Vatan Haini)
Горчива сатира в отговор на обвиненията на тогавашната преса и политика.
Заглавията крещят: „Предателството на Хикмет!“
Един адмирал се усмихва на снимката,
до него американски долари, големи колкото страната ни.
Наричат ме предател, защото не служа на вашите интереси.
Но Хикмет отговаря:
„Да, аз съм родоотстъпник –
ако родина означава да пълня вашите каси.
Ако ‚отечество’ означава да пиете кръвта ни във фабриките,
ако означава да продавате земята на чужди бази,
тогава нося своето предателство като знаме.“
Нима родината е само печалба, чекова книжка и полиция?
Нима цената на патриотизма е гладът на народа?
Ако родина означава да трепериш от студ и да страдаш от треска през лятото,
тогава аз съм предателят.
Напишете го в три колони, черно на бяло:
Назъм Хикмет е и остава родоотстъпник.
Тази критична позиция напомня за промените, съпътствали създаването на републиката под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк, макар че по късно Хикмет влиза в конфликт с държавата.
9. Ако беше облак (Bulut Mu Olsam)
Над морето свети облак,
върху вълните се люлее кораб със сребърно огледало.
В него риба от злато,
почиваща в тъмносиния мъх.
На брега стои мъж и мисли:
Дали не бих предпочел да бъда облакът?
Или корабът, който пътува?
Дали бих бил рибата, свободна във водата?
Или мъхът, който диша в морето?
Не, нито едно от тях само.
Искам да бъда морето, сине мой –
с неговите облаци, кораби и риби,
неразделен, огромен и обхващащ всичко.
10. Синьото пристанище (Mavi Liman)
Прощално стихотворение, изпълнено с меланхолия.
Изтощен съм, капитане мой – спри.
Нека друг води корабния дневник.
Виждам купола, виждам синята порта –
но не ме връщай на това място,
защото повече не мога да сляза на брега.
Заключение: Назъм Хикмет съчетава нежни любовни образи с остър социален поглед и безстрашен копнеж за свобода. Неговите стихове носят бремето на изгнанието, но в същото време отварят широки, светли хоризонти. Независимо дали пише за природата, за гостоприемството и традиционните турски сирена, или за човешкото страдание – гласът му остава незабравен.
Допълнително четиво
- Чаената култура в Турция
- Ататюрк: Цитати и живот
- Орхан Памук: Книги и награди
