Земеделие в Турция: култури, провинции и животн... Текущ раздел:
0% 16 мин оставащи

Земеделие в Турция: култури, провинции и животновъдство

Какво, къде и колко отглежда Турция: реколтата през 2025 г. по култури и провинции, животновъдството, водата и трудът в земеделието.

ОтAbdullah Habib
16 мин четене Обновено: 20.10.2026
Обобщи с:
Илюстрация: пшенична равнина в Централен Анадол по жътва, узрели класове на преден план, червен комбайн в далечината и планини на хоризонта
Илюстрация: пшенична равнина в Централен Анадол по жътва.

През 2025 г. Турция прибира 119,9 милиона тона земеделски култури — с 12,4 % по‑малко от 136,8 милиона тона през 2024 г. TEPGE, институтът за аграрна икономика към министерството, посочва сланата от 11 април 2025 г. като причина при кайсиите, а сушата — при пшеницата, ечемика и бобовите. Атласът по‑долу показва в кои провинции се отглежда всяка култура.

Накратко

Реколтата през 2025 г. намалява с 12,4 %
спадът е различен при отделните култури.

  • Реколта: 119,9 милиона тона през 2025 г. спрямо 136,8 милиона тона през 2024 г. (без фуражните култури). Бюлетини на Министерството на земеделието и горите на Турция, 3 юни 2026 г. и 30 декември 2025 г.
  • Най‑голям спад сред изброените култури: кайсии −73,9 %, череши −70,6 %, шам фъстък −61,5 %, ябълки −48,3 %.
  • Ръст: рапица +35,1 %, сух лук +9,8 %, дини +6,7 %, мандарини +5,8 %, царевица +4,9 %.
  • Животни, към края на 2025 г.: 17,7 милиона глави едър рогат добитък и биволи, 57,9 милиона глави овце и кози.
  • Труд в земеделието, 2025 г.: 3,9 милиона души, 12,4 % от заетите (Eurostat, възраст 15–⁠64 години). Земеделието създава 5,9 % от добавената стойност.

Аграрен атлас

Какво къде се отглежда

Изберете култура или животно. На картата се осветяват провинциите с най‑голям дял от производството през 2025 г. Докоснете провинция в списъка, за да я намерите на картата.

Най‑големи дялове от производството през 2025 г.: Пшеница

По‑малък дялПо‑голям дял

Зърнени култури

  • Пшеница

    202420,8 млн. т202517,95 млн. т−13,7 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Кония8,5 %
    2. Шанлъурфа8,0 %
    3. Анкара4,7 %
    4. Диарбекир4,1 %
    5. Мардин3,8 %
    6. Родосто3,7 %
    7. Сивас3,2 %
    8. Одрин2,8 %
    9. Йозгат2,8 %
    10. Ескишехир2,6 %

    Всички останали провинции общо: 55,8 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: сушата и температурните колебания през 2025 г. намаляват добивите от пшеница.

  • Ечемик

    20248,1 млн. т20256 млн. т−25,9 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Кония10,6 %
    2. Анкара6,3 %
    3. Афион­карахисар4,9 %
    4. Сивас4,6 %
    5. Карс4,4 %
    6. Аксарай4,4 %
    7. Кайсери4,3 %
    8. Чорум3,1 %
    9. Шанлъурфа3,0 %
    10. Ескишехир2,9 %

    Всички останали провинции общо: 51,5 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: спадът е свързан със сушата в основните райони, засети с ечемик.

  • Царевица

    20248,1 млн. т20258,5 млн. т+4,9 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Кония22,4 %
    2. Шанлъурфа13,0 %
    3. Адана12,1 %
    4. Ескишехир6,0 %
    5. Мардин5,9 %

    Всички останали провинции общо: 40,6 %

Бобови

  • Нахут

    2024575 000 т2025412 809 т−28,2 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Анкара13,4 %
    2. Йозгат10,0 %
    3. Кония7,7 %
    4. Караман7,4 %
    5. Кършехир7,3 %
    6. Адъяман6,2 %
    7. Чорум5,0 %
    8. Кайсери4,1 %
    9. Сивас3,8 %
    10. Къръккале3,0 %

    Всички останали провинции общо: 32,1 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: сушата и загубите на добиви заради климата намаляват реколтата от нахут през 2025 г.

  • Червена леща

    2024405 000 т2025249 905 т−38,3 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Шанлъурфа43,5 %
    2. Диарбекир28,2 %
    3. Сиирт12,2 %
    4. Батман8,0 %
    5. Мардин2,3 %
    6. Кония1,7 %
    7. Елязъг1,0 %
    8. Газиантеп0,8 %
    9. Кахраманмараш0,5 %
    10. Килис0,4 %

    Всички останали провинции общо: 1,4 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: производството на червена леща през 2025 г. е следствие от сушата и загубите на добиви заради климата.

  • Сух боб

    2024279 000 т2025247 170 т−11,4 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Нигде22,1 %
    2. Кония16,2 %
    3. Битлис14,4 %
    4. Невшехир9,2 %
    5. Караман8,9 %
    6. Кайсери5,4 %
    7. Аксарай4,4 %
    8. Гюмюшхане1,5 %
    9. Афион­карахисар1,3 %
    10. Балъкесир1,2 %

    Всички останали провинции общо: 15,4 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: оскъдните валежи, високите температури и сушата в много райони ограничават реколтата от сух боб през 2025 г.

Маслодайни култури

  • Слънчоглед

    20242,19 млн. т20251,94 млн. т−11,8 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Родосто13,6 %
    2. Кония13,3 %
    3. Одрин10,6 %
    4. Адана9,8 %
    5. Лозенград6,8 %
    6. Ескишехир4,4 %
    7. Чанаккале4,2 %
    8. Чорум3,9 %
    9. Токат3,8 %
    10. Балъкесир2,9 %

    Всички останали провинции общо: 26,7 %

  • Рапица

    2024101 200 т2025136 700 т+35,1 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Родосто31,6 %
    2. Одрин13,2 %
    3. Кония10,7 %
    4. Истанбул10,4 %
    5. Лозенград9,3 %

    Всички останали провинции общо: 24,8 %

  • Соя

    2024180 000 т2025148 750 т−17,4 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Адана56,7 %
    2. Мерсин8,2 %
    3. Кахраманмараш7,7 %
    4. Османие7,5 %
    5. Диарбекир6,8 %

    Всички останали провинции общо: 13,1 %

Технически култури

  • Памук

    20242,24 млн. т20251,94 млн. т−13,7 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Шанлъурфа41,7 %
    2. Диарбекир18,2 %
    3. Айдън11,6 %
    4. Хатай7,3 %
    5. Измир6,7 %
    6. Маниса3,4 %

    Всички останали провинции общо: 11,1 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: площите с памук през сезон 2025/26 намаляват с около 14 % до 402 хиляди хектара.

    Тоновете са за неомаганен памук.

  • Чай

    20241,45 млн. т20251,35 млн. т−6,9 %

    Дялове от реколтата през 2024 г.

    1. Ризе68 %
    2. Трабзон19 %
    3. Артвин11 %
    4. Гиресун2 %

    Дяловете са за 2024 г. (доклад на TEPGE за чая, 2025 г.). Тоновете са за пресни чаени листа.

Зеленчуци

  • Картофи

    20246,9 млн. т20256,4 млн. т−7,2 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Кайсери14,6 %
    2. Нигде13,8 %
    3. Кония13,1 %
    4. Афион­карахисар10,1 %
    5. Сивас7,4 %
    6. Измир5,3 %
    7. Невшехир4,6 %
    8. Адана4,4 %
    9. Битлис4,3 %
    10. Аксарай3,6 %

    Всички останали провинции общо: 18,8 %

  • Сух лук

    20242,63 млн. т20252,89 млн. т+9,8 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Анкара27,2 %
    2. Амасия15,1 %
    3. Чорум10,3 %
    4. Кония8,0 %
    5. Ескишехир6,9 %
    6. Адана6,6 %
    7. Хатай5,1 %
    8. Бурса4,9 %
    9. Токат3,8 %
    10. Газиантеп1,2 %

    Всички останали провинции общо: 10,9 %

Плодове и ядки

  • Кайсии

    20241,27 млн. т2025331 000 т−73,9 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Мерсин42,6 %
    2. Хатай17,3 %
    3. Ъгдър15,4 %
    4. Анталия7,9 %
    5. Адана2,8 %
    6. Карс1,6 %
    7. Чанаккале1,3 %
    8. Ъспарта1,3 %
    9. Измир1,2 %
    10. Айдън1,2 %
    11. Малатия0,8 %

    Всички останали провинции общо: 6,6 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: сланата от 11 април 2025 г. причинява почти пълна загуба в Малатия, дотогава водещата провинция; през 2025 г. начело е Мерсин със 141 хил. т.

  • Лимони

    20241,73 млн. т20251,14 млн. т−34,4 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Мерсин51 %
    2. Адана32 %
    3. Хатай8 %
    4. Мугла5 %
    5. Анталия3 %

  • Портокали

    20241,61 млн. т20251,33 млн. т−17,5 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Анталия39 %
    2. Адана27 %
    3. Мерсин12 %
    4. Хатай10 %
    5. Мугла6 %
    6. Айдън5 %

  • Шам фъстък

    2024383 000 т2025147 269 т−61,5 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Шанлъурфа33,6 %
    2. Газиантеп29,9 %
    3. Сиирт21,1 %
    4. Адъяман4,1 %
    5. Мерсин1,8 %
    6. Диарбекир1,7 %
    7. Килис1,6 %
    8. Кахраманмараш1,3 %
    9. Батман1,3 %
    10. Мардин1,0 %

    Всички останали провинции общо: 2,6 %

  • Лешници

    2024717 000 т2025441 000 т−38,5 %

    Най‑големи дялове от производството през 2025 г.

    1. Самсун20,8 %
    2. Сакария15,2 %
    3. Гиресун15,0 %
    4. Орду14,6 %
    5. Дюздже12,2 %
    6. Трабзон7,7 %
    7. Зонгулдак6,2 %
    8. Коджаели2,4 %
    9. Бартън2,3 %
    10. Артвин1,0 %

    Всички останали провинции общо: 2,6 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: свързва спада с редуването на години с обилна и слаба реколта при лешниците (периодичност).

  • Маслини

    20243,75 млн. т20252,45 млн. т−34,7 %

    Най‑големи дялове от производството на маслодайни маслини през 2025 г.

    1. Измир20,0 %
    2. Айдън19,7 %
    3. Маниса10,1 %
    4. Хатай9,9 %
    5. Мугла8,7 %
    6. Мерсин7,3 %
    7. Балъкесир7,1 %
    8. Чанаккале4,7 %
    9. Анталия3,5 %
    10. Газиантеп2,4 %

    Всички останали провинции общо: 6,6 %

    Доклад на TEPGE, юли 2026 г.: през 2024 г. реколтата от маслини е рекордна — 3,75 милиона тона.

    Дяловете са за маслини, отглеждани за масло. Тоновете са за всички маслини.

Животни

  • Едър рогат добитък и биволи

    202416,99 млн. глави202517,71 млн. глави+4,3 %

    Най‑големи дялове от поголовието през 2025 г.

    1. Кония5,5 %
    2. Измир5,3 %
    3. Ерзурум4,4 %
    4. Анкара3,8 %
    5. Балъкесир3,5 %
    6. Карс3,4 %
    7. Диарбекир3,3 %
    8. Айдън2,9 %
    9. Кайсери2,6 %
    10. Афион­карахисар2,2 %

    Всички останали провинции общо: 63,1 %

    Едър рогат добитък и биволи, брой глави.

  • Овце и кози

    202454,9 млн. глави202557,87 млн. глави+5,4 %

    Най‑големи дялове от стадата през 2025 г.

    1. Ван6,0 %
    2. Кония5,7 %
    3. Шанлъурфа4,6 %
    4. Диарбекир4,1 %
    5. Анкара3,7 %
    6. Мерсин3,1 %
    7. Агръ2,8 %
    8. Сиирт2,7 %
    9. Балъкесир2,6 %
    10. Муш2,4 %

    Всички останали провинции общо: 62,3 %

    Овце и кози, брой глави.

  • Носачки

    2024109,1 млн. птици2025122,6 млн. птици+12,4 %

    Най‑големи дялове от носачките през 2025 г.

    1. Афион­карахисар11,7 %
    2. Маниса11,2 %
    3. Кония8,5 %
    4. Газиантеп6,4 %
    5. Анкара5,3 %
    6. Балъкесир4,9 %
    7. Бурса4,5 %
    8. Измир4,3 %
    9. Кайсери3,1 %
    10. Чорум3,0 %

    Всички останали провинции общо: 37,1 %

    Птици, отглеждани за яйца, брой глави.

  • Аквакултурна риба

    2024577 124 т2025626 591 т+8,6 %

    Най‑големи дялове от аквакултурната риба през 2025 г.

    1. Мугла25,8 %
    2. Измир18,5 %
    3. Айдън7,5 %
    4. Елязъг7,5 %
    5. Мерсин6,3 %
    6. Синоп5,0 %
    7. Трабзон3,2 %
    8. Артвин2,7 %

    Всички останали провинции общо: 23,5 %

    Тоновете са за производството на риба и черупчести в аквакултури.

Още култури, данни за страната

Тонове през 2025 г. и промяна спрямо 2024 г.

  1. Захарно цвекло20,8 млн. т−7,2 %
  2. Домати13,5 млн. т−7,6 %
  3. Дини3,41 млн. т+6,7 %
  4. Грозде2,52 млн. т−27,5 %
  5. Ябълки2,29 млн. т−48,3 %
  6. Мандарини2,1 млн. т+5,8 %
  7. Краставици1,71 млн. т−2,0 %
  8. Пъпеши1,43 млн. т−3,4 %
  9. Ориз (шалтък)998 098 т−2,1 %
  10. Банани864 160 т−1,2 %
  11. Нарове631 500 т−10,2 %
  12. Ягоди595 000 т−1,9 %
  13. Праскови443 000 т−46,1 %
  14. Смокини367 720 т−1,9 %
  15. Орехи263 430 т−38,2 %
  16. Череши213 300 т−70,6 %
  17. Бадеми126 372 т−36,8 %

Култури: бюлетини на Министерството на земеделието и горите на Турция — данните за 2024 г. са от бюлетина от 30 декември 2025 г., а за 2025 г. — с корекцията в бюлетина от 3 юни 2026 г. Животни: бюлетин за животновъдството от 13 февруари 2026 г. Аквакултурна риба: бюлетин от 9 юни 2026 г. Дялове по провинции: доклади на TEPGE, юли 2026 г., както са изписани на картите им (чай: доклад на TEPGE за чая, 2025 г.). „Всички останали провинции общо“ е 100 % минус изброените дялове. Промяната е за 2025 г. спрямо 2024 г., изчислена от двете стойности. Проверено на 20.10.2026.

Какво се случи през 2025 г. с реколтата

Бюлетинът на Министерството на земеделието и горите на Турция от 3 юни 2026 г. отчита реколта от 119,9 милиона тона през 2025 г. спрямо 136,8 милиона тона през 2024 г. Най‑тежък е спадът при плодовете, културите за напитки и подправките — от 28,4 на 19,6 милиона тона. Зеленчуците запазват нивото си.

Група култури20242025Промяна
Зърнени и други полски култури74,88 млн. т66,97 млн. т−10,6 %
Плодове, култури за напитки и подправки28,39 млн. т19,62 млн. т−30,9 %
Зеленчуци33,57 млн. т33,30 млн. т−0,8 %
Всички култури136,84 млн. т119,89 млн. т−12,4 %

Стойността за 2025 г. е коригирана в бюлетина на Министерството на земеделието и горите на Турция от 3 юни 2026 г. В бюлетина от 30 декември 2025 г. тя е 121,0 милиона тона; при корекцията захарното цвекло се променя от 21,98 на 20,80 милиона тона.

Пшеницата намалява с 13,7 % до 17,95 милиона тона, а ечемикът — с 25,9 % до 6 милиона тона; TEPGE посочва сушата като причина и за двете. Кайсиите намаляват със 73,9 % до 331 хиляди тона след сланата от 11 април 2025 г. Други плодове също отбелязват силен спад: череши −70,6 %, ябълки −48,3 % и праскови −46,1 %.

При някои култури има ръст. Царевицата достига 8,5 милиона тона (+4,9 %), а сухият лук — 2,89 милиона тона (+9,8 %); рапицата (+35,1 %), дините (+6,7 %) и мандарините (+5,8 %) също нарастват.

Шест култури, шест пейзажа

Заглавната илюстрация показва пшеничната равнина. Изберете една от още шест култури, за да видите пейзажа ѝ, водещите провинции и реколтата през 2025 г. — всички данни са от атласа по‑горе.

Илюстрация: стръмни чаени тераси над Черно море с чаен филиз с пъпка и две листа на преден план
Чай се отглежда по източното Черноморие: Ризе 68 %, Трабзон 19 %, Артвин 11 % и Гиресун 2 % от реколтата през 2024 г. Пресни листа: 1,35 милиона тона през 2025 г.
Илюстрация: стара маслинова горичка на егейския бряг с клон със зелени и черни маслини на преден план и морето отзад
Зехтинът идва главно от Измир (20,0 %), Айдън (19,7 %), Маниса (10,1 %). Всички маслини: 2,45 милиона тона през 2025 г. след 3,75 милиона тона през 2024 г.
Илюстрация: редове от портокалови и лимонови дървета по средиземноморския бряг, с тунелни оранжерии и заснежени планини отзад
В Мерсин се отглеждат 51 % от лимоните, а в Адана — 32 %. В Анталия се отглеждат 39 % от портокалите, а в Адана — 27 %.
Илюстрация: памуково поле в югоизточната част с отворени бели кутийки на преден план и напоителен канал
В Шанлъурфа се отглеждат 41,7 % от неомаганения памук, а в Диарбекир — 18,2 %. Реколта през 2025 г.: 1,94 милиона тона, с 13,7 % по‑малко от 2024 г.
Илюстрация: склон с лешници над Черно море, с ядки в зелени обвивки на клон на преден план
Водят Самсун (20,8 %), Сакария (15,2 %), Гиресун (15,0 %) и Орду (14,6 %). Реколта през 2025 г.: 441 хил. т, с 38,5 % по‑малко от 2024 г.
Илюстрация: стадо овце и две кози на зелено високопланинско пасище с каменна кошара, поток и заснежени планини
Във Ван (6,0 %) и Кония (5,7 %) има най‑много овце и кози. Брой в края на 2025 г.: 57,87 милиона глави, с 5,4 % повече от 2024 г.

Животни и риба

Бюлетинът за животновъдството на Министерството на земеделието и горите на Турция от 13 февруари 2026 г. отчита отглежданите през 2025 г. животни. Изберете вид в атласа, за да видите къде се отглежда.

Едър рогат добитък и биволи
16,99 милиона глави през 2024 г., 17,71 милиона глави през 2025 г. (+4,3 %). Най‑големи дялове: Кония 5,5 %, Измир 5,3 %, Ерзурум 4,4 %.
Овце и кози
54,9 милиона глави през 2024 г., 57,87 милиона глави през 2025 г. (+5,4 %). Най‑големи дялове: Ван 6,0 %, Кония 5,7 %, Шанлъурфа 4,6 %.
Носачки
109,1 милиона птици през 2024 г., 122,6 милиона птици през 2025 г. (+12,4 %). Най‑големи дялове: Афионкарахисар 11,7 %, Маниса 11,2 %, Кония 8,5 %.
Аквакултурна риба
577 124 т през 2024 г., 626 591 т през 2025 г. (+8,6 %). Най‑големи дялове: Мугла 25,8 %, Измир 18,5 %, Айдън 7,5 %.
Общо риба и морски дарове
933 118 т през 2024 г., 1,04 милиона тона през 2025 г. (+11,1 %), общо улов и отглеждане. Бюлетин от 9 юни 2026 г.

Вода, машини и биологични площи

Напояването определя кои култури ще оцелеят в суха година. Това са данните на министерството за водата, машините и биологичното земеделие.

Напоявани площи, 2024 г.
4 913 822 хектара с напояване от DSİ и около 2,29 милиона хектара с друго напояване. В площите на DSİ царевицата заема 20 %, зърнените култури — 15 %, плодовете и зеленчуците — 12,9 %, а памукът — 12,4 %. Бюлетин от 11 декември 2025 г.
Трактори и комбайни, 2025 г.
1 610 133 трактора (+0,7 %) и 21 116 комбайна (+1,6 %). Бюлетин от 5 март 2026 г.
Биоземеделие, 2025 г.
165 781 хектара биологични площи (−6,3 % спрямо 2024 г.) плюс 68 902 хектара в преход, стопанисвани от около 37 хиляди земеделци. Бюлетин от 1 юни 2026 г.

Кой обработва земята и колко е тя

Данните за труда в земеделието и земеделските земи са от Eurostat и World Bank.

Заетост, 2025 г.
В земеделието работят 3,9 милиона души, 12,4 % от всички заети (възраст 15–⁠64 години), спрямо 4,11 милиона и 13,1 % през 2024 г. Eurostat, таблица lfsa_egan2.
Дял от добавената стойност
Земеделието, горското стопанство и рибарството съставляват 5,9 % от брутната добавена стойност през 2025 г. спрямо 6,5 % през 2024 г., 7,2 % през 2023 г. и 7,5 % през 2022 г. Eurostat, таблица nama_10_a10.
Земед. земи, 2024
50,2 % от сухоземната територия са земеделски земи, а 26,3 % са обработваеми земи. Данни на FAO чрез World Bank.

Какво получават производителите на пшеница

TEPGE посочва подпомагането за пшеница на декар в доклада си от юли 2026 г. Един декар е 1000 квадратни метра.

ПодкрепаКоефициент 2025Коефициент 2026TL на декар 2025TL на декар 2026
Основно подпомагане (Temel destek)1,301,30317,2403,0
Подпомагане за планирано производство (Planlı Üretim Desteği)1,301,30317,2403,0
Подпомагане при ограничено ползване на подземни води (Yeraltı Su Kısıtı Desteği)1,401,40341,6434,0
Подпомагане за използване на сертифицирани семена (Sertifikalı Tohum Kullanım Desteği)0,500,56122,0173,6

Първите три реда се отнасят за земя от категория 2. TEPGE добавя, че това са общи мерки за подпомагане и че производителите могат да заявят и подпомагане за биологично земеделие и за добри земеделски практики.

Кратки отговори

Колко реколта прибира Турция?

119,9 милиона тона земеделски култури през 2025 г., с 12,4 % по‑малко от 2024 г. Фуражните култури не са включени. Бюлетини на Министерството на земеделието и горите на Турция, 3 юни 2026 г. и 30 декември 2025 г.

Коя провинция отглежда най‑много пшеница?

Кония с 8,5 % от реколтата през 2025 г., следвана от Шанлъурфа (8,0 %) и Анкара (4,7 %). Доклад на TEPGE, юли 2026 г.

Къде се отглеждат лешници?

По Черноморието: Самсун 20,8 %, Сакария 15,2 %, Гиресун 15,0 %, Орду 14,6 % от реколтата през 2025 г. Доклад на TEPGE, юли 2026 г.

Откъде идва турският чай?

От източното Черноморие: Ризе 68 %, Трабзон 19 %, Артвин 11 %, Гиресун 2 % от реколтата през 2024 г. Доклад на TEPGE за чая, 2025 г. Вижте също турската чаена култура и турските марки чай.

Защо реколтата през 2025 г. намалява?

TEPGE посочва сушата като причина при пшеницата, ечемика, нахута, лещата и сухия боб, а сланата от 11 април 2025 г. — при кайсиите. Доклади на TEPGE, юли 2026 г.

Източници

Списък с източници
  1. Статистика на растениевъдството 2025 (Bitkisel Üretim İstatistikleri), таблица 1 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 30.12.2025, проверено на 20.10.2026
  2. Първа оценка на растениевъдството 2026 (Bitkisel Üretim 1. Tahmini), таблица 1, колона 2025 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 03.06.2026, проверено на 20.10.2026
  3. Статистика на броя на животните 2025 (Hayvan Varlığı İstatistikleri), таблици 1 и 2 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 13.02.2026, проверено на 20.10.2026
  4. Статистика на аквакултурите 2025 (Su Ürünleri İstatistikleri), таблица 1 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 09.06.2026, проверено на 20.10.2026
  5. Статистика на водните ресурси и напояването в земеделието 2024 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 11.12.2025, проверено на 20.10.2026
  6. Статистика на земеделската техника 2025 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 05.03.2026, проверено на 20.10.2026
  7. Биологично земеделие 2025 — бюлетин на Министерството на земеделието и горите, публикуван на 01.06.2026, проверено на 20.10.2026
  8. Tarım Ürünleri Piyasaları, доклади по продукти: пшеница, ечемик, царевица, нахут, червена леща, сух боб, слънчоглед, рапица, соя, памук, картофи, сух лук, кайсии, лимони, портокали, шам фъстък, лешници, зехтин, говеждо месо, дребни преживни животни, яйца, аквакултури — доклади на TEPGE, юли 2026 г., проверено на 20.10.2026
  9. Çay Ürün Raporu 2025 (доклад за чая) — доклад на TEPGE, 2025, проверено на 20.10.2026
  10. Заетост по икономически дейности, таблица lfsa_egan2 — Eurostat, обновено на 10.09.2026, проверено на 20.10.2026
  11. Брутна добавена стойност по отрасли, таблица nama_10_a10 — Eurostat, обновено на 19.10.2026, проверено на 20.10.2026
  12. Земеделски и обработваеми земи, % от сухоземната територия (данни на FAO) — World Bank, обновено на 08.10.2026, проверено на 20.10.2026
  13. Admin 1, щати и провинции: опростени очертания на 81 провинции — Natural Earth, обществено достояние, проверено на 20.10.2026

Информация за статията

Автор: Abdullah Habib
Публикувано: 14.07.2021
Категория: Икономика

Подобни статии