Реките в Турция: дължини, язовири и рафтинг Текущ раздел:
0% 20 мин оставащи
|

Реките в Турция: дължини, язовири и рафтинг

Основните реки в Турция: дължината им, къде се вливат в морето, големите язовири по тях и реките за рафтинг.

ОтHatice Kulali
20 мин четене Обновено: 23.10.2026
Обобщи с:
Къзълърмак при Аванос: широка, спокойна вода с малка оранжева лодка, пътен мост в далечината, върби на левия бряг и къщи на десния под синьо небе
Къзълърмак при Аванос. Снимка: Bernard Gagnon, 21.05.2014, Wikimedia Commons; CC BY-SA 3.0, страница на файла.

Турция има 25 речни басейна и 15 основни реки. Къзълърмак (Kızılırmak), дълга 1151 км, е най-дългата река, която извира и се влива в морето в страната. Ефрат изминава 1263 км в Турция, след което напуска страната, преди да достигне морето.

Накратко за реките в Турция

Пет неща, които да знаете.

  • Колко са: Държавната служба по водните съоръжения (DSİ) посочва 25 речни басейна, 15 основни реки, 861 действащи язовира и 320 естествени езера. Басейнът е територията, чиито води се оттичат в една река или едно море.
  • Най-дългата: Къзълърмак, 1151 км, извира и се влива в Черно море в Турция. Ефрат има по-дълго течение в страната — 1263 км, но напуска Турция, преди да достигне морето.
  • Три групи: осем реки извират и се вливат в морето в Турция; пет извират в Турция и се вливат в морето на брега на друга страна; две, Марица (Meriç) и Оронт (Asi), извират в друга страна и се вливат в морето на турския бряг.
  • Язовири: най-големите водохранилища са Ататюрк (817 км²) и Кебан (675 км²) на Ефрат и Илъсу (313 км²) на Тигър.
  • Рафтинг: по Кьопрючай (Köprüçay) в Националния парк „Кьопрюлю каньон“ има маршрут с водач от около 14 км, който отнема 3 до 4 часа.

Всичките 15 реки на една карта и дължината на всяка

Докоснете река на картата или лентата ѝ в списъка под нея. Писец очертава реката от извора до устието, а етикетът показва дължината ѝ и данни за нея. Докоснете втора река и таблицата сравнява двете. Всяка лента е съобразена с мащаба на картата, така че по-дългата лента означава по-дълга река. Всяка дължина обхваща участъка в Турция.

Таблица на реките

Докоснете река, вижте дължината ѝ

РекаДължина в ТурцияИзвор и устие
Ефрат1263 кмИзвира в Турция и се влива в морето на брега на друга страна
Къзълърмак1151 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Сакария824 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Голям Мендерес584 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Сейхан560 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Аракс548 кмИзвира в Турция и се влива в морето на брега на друга страна
Йешилърмак519 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Тигър512 кмИзвира в Турция и се влива в морето на брега на друга страна
Джейхан509 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Чорух354 кмИзвира в Турция и се влива в морето на брега на друга страна
Гедиз275 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Кура189 кмИзвира в Турция и се влива в морето на брега на друга страна
Марица187 кмИзвира в друга страна и се влива в морето на турския бряг
Малък Мендерес129 кмИзвира в Турция и се влива в морето на нейния бряг
Оронт88 кмИзвира в друга страна и се влива в морето на турския бряг

15-те реки в три групи къде извират и къде се вливат

Повечето реки в Турция извират в страната и се вливат в морето също в нея. Някои пресичат граница по пътя си. „Изворът“ е мястото, откъдето започва реката, а „устието“ — където се влива в морето. Според пътя си от извора до устието 15-те основни реки се делят на три групи. Всяка дължина по-долу обхваща участъка в Турция.

Извират и се вливат в морето в Турция (8)
Къзълърмак 1151 км, Сакария (Sakarya) 824 км, Голям Мендерес (Büyük Menderes) 584 км, Сейхан (Seyhan) 560 км, Йешилърмак (Yeşilırmak) 519 км, Джейхан (Ceyhan) 509 км, Гедиз (Gediz) 275 км, Малък Мендерес (Küçük Menderes) 129 км.
Извират в Турция, вливат се в морето на чужд бряг (5)
Ефрат 1263 км, Аракс (Aras) 548 км, Тигър 512 км, Чорух (Çoruh) 354 км, Кура (Kura) 189 км.
Извират в чужбина, вливат се в морето на турския бряг (2)
Марица 187 км, Оронт 88 км.

Река, която пресича граница, има по-голяма обща дължина от тази на участъка ѝ в Турция.

Басейните на големите реки

Басейнът е цялата територия, чиито води се оттичат в една река. От 25-те басейна в Турция най-голям е басейнът на Ефрат–Тигър, а втори по големина е този на Къзълърмак. Таблицата по-долу показва площта на осем басейна.

БасейнПлощ (км²)
Голям Мендерес25 987
Джейхан26 875
Източночерноморски22 844
Ефрат–Тигър177 792
Къзълърмак78 180
Сакария58 160
Йешилърмак38 733
Чорух20 488

Реките към Черно море Къзълърмак, Йешилърмак, Сакария и изтокът

Къзълърмак

Къзълърмак („Червена река“) носи името на червената почва и скалите в басейна си, които оцветяват водите ѝ в червено.

1151 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Къзълдаг, в околия Имранлъ, област Сивас.
  2. Сивас
  3. Аванос
    Пясъчен нанос в Къзълърмак с редици глинени съдове, съхнещи на слънцето, и чайки между тях, а зад тях — реката
    Къзълърмак при Аванос с редици глинени съдове върху пясъчен нанос. Снимка: Dosseman, 22.09.2011, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  4. Къръккале
  5. Османджък Тук реката завива рязко на северозапад.
  6. Каргъ Южно от града реката завива рязко на изток.
  7. Дураган
  8. Бафра
  9. Черно море

Притоци. Делидже, Деврез и Гьокърмак са основните ѝ притоци.

Басейн. 78 180 км², втори по големина след басейна на Ефрат–Тигър. Разположен е в осемнадесет области, като най-голям дял има Сивас.

Йешилърмак

Йешилърмак означава „Зелена река“.

519 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Планината Кьосе, югозападно от Сушехри в област Сивас.
  2. Област Амасия Реката навлиза в нея от юг.
  3. Чекерек Тук се влива река от Йозгат, дълга 256 км.
  4. Амасия
    Река между каменни подпорни стени в град, с къщи по брега и зелени хълмове зад тях
    Йешилърмак в Амасия, между каменни подпорни стени. Снимка: Zeynel Cebeci, 18.06.2010, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  5. Терсакан
  6. Келкит Най-големият ѝ приток. Влива се на границата между околиите Ташова и Ербаа.
  7. Черно море При нос Джива, край Чаршамба в област Самсун.

Язовири. Сред язовирите по нея са Алмус (височина 80 м), Атакьой, Хасан Угурлу (175 м) и Суат Угурлу.

Басейн. 38 733 км², около 5 % от Турция, в 11 области: Токат, Самсун, Амасия, Чорум, Сивас, Йозгат, Гюмюшхане, Гиресун, Ерзинджан, Орду и Байбурт.

Сакария

824 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Изворите при Сакарябашъ, южно от Чифтелер в област Ескишехир.
  2. Завой на север Реката тече на югоизток, после завива на север и в един участък образува границата между областите Анкара и Ескишехир.
  3. Порсук Дълга 448 км.
  4. Анкара чайъ
  5. Язовир Саръяр Първият от три язовира един след друг по течението.
  6. Язовир Гьокчекая
  7. Язовир Йенидже
  8. Област Биледжик След язовирите реката тече на запад, после завива на север покрай границата ѝ.
  9. Сакария Реката минава източно от града.
  10. Черно море В околия Карасу.
    Широка река в дълъг, плавен завой сред равни зелени полета под бледо небе
    Сакария в широк завой край Карасу. Снимка: Acar54, 13.04.2014, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.

Басейн. 58 160 км², около 7 % от Турция. Разположен е в десет области: в Анкара са 28,2 % от него, а в Ескишехир — 21,7 %.

Форма. Басейнът прилича на правоъгълник с дълга страна от запад на изток, а средната му надморска височина е 508 м. Заобиколен е от планини: Болу (2499 м) на север, Улудаг (2543 м) на запад, Емир дагъ (2307 м) и Мурат дагъ (2309 м) на юг.

Източното Черноморие

В далечния североизток водеща роля има дъждът.

Басейн

22 844 км²

Разположен е в единадесет области, сред които Ризе, Трабзон, Артвин и Гиресун

Валежи

1198 мм

средно за година

Отток

566 м³

средно за секунда

Върхове край брега

1198 ммвалежи годишно

Къси реки с голям наклон

Черно море

  • Почти всички реки в този басейн извират от върховете на планините по крайбрежието. Те са къси и се спускат стръмно.
  • Подхранват ги снегът и обилните дъждове, затова коритата им никога не пресъхват.
  • Харшит. Дълга 160 км, основната река в басейна. Влива се в морето в област Гиресун.
  • Фъртъна. В област Ризе, една от многото къси реки.
Обрасъл с мъх каменен сводест мост над бързи, разпенени води между гористи склонове, с няколко малки човешки фигури на моста
Каменен сводест мост над река Фъртъна в Чамлъхемшин, Ризе. Снимка: Hamdigumus, 07.08.2014, Wikimedia Commons; CC0, страница на файла.

Коритата с голям наклон отнасят много пясък и чакъл към морето, а след порой реките заливат ниви, пътища и мостове.

Реките към Егейско и Средиземно море Мендерес, Гедиз, Сейхан и Джейхан

Голям Мендерес

Голям Мендерес означава „Голям меандър“.

584 км, най-дългата река в Егейския регион. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Извори в платата между Сандъклъ и Динар, в област Афьонкарахисар, и край Чиврил и Хоназ.
  2. Равнината Баклан Реката тече на запад покрай северния ѝ край.
  3. Чал Завива на север към Чал, после отново на запад.
  4. Язовир Адъгюзел Реката пълни водохранилището му.
  5. Баназ, Дандалаз, Акчай, Чине Баназ от Ушак, Дандалаз и Акчай от Денизли и Чине от Мугла.
  6. Егейско море

Басейн. 25 987 км²; в него попадат Афьонкарахисар, Ушак, Денизли, Мугла и Айдън.

Малък Мендерес. „Малкият меандър“ е много по-къс — 129 км, и също се влива в Егейско море.

Гедиз

275 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Склоновете на планината Мурат, край село Чукурвиран, на около 26 км източно от град Гедиз.
  2. Кютахия
  3. Ушак
  4. Алашехир Река, която се влива североизточно от Салихли.
  5. Гедизка равнина
  6. Измирски залив В делтата ѝ е Измирският резерват за птици, където се срещат фламинги.

Сейхан

560 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Гьоксу Извира край Сандък дере тепеси (2610 м).
  2. Замантъ Започва от извори по склоновете на Караджа тепе (2079 м).
  3. Ергенушагъ Тук двата притока се сливат и образуват Сейхан.
  4. Водохранилище Чаталан
  5. Водохранилище Сейхан
  6. Бент Сейхан
  7. Адана
    Широка, спокойна река със стар каменен мост с много сводове, джамия и висок жилищен блок на брега
    Сейхан при Адана със стария каменен мост. Снимка: Özgür Esen, 20.11.2022, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  8. Средиземно море

Джейхан

509 км от извора до устието. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Пънарбашъ, на 3 км югоизточно от Елбистан.
  2. Област Кахраманмараш Реката тече през дълбоки долини.
  3. Язовир Мензелет Един от многото язовири в долините ѝ.
  4. Каньон Късък Започва там, където свършва водохранилището Мензелет, и е запазил естествения си облик.
  5. Равнината Чукурова Тук реката образува широка делта.
  6. Искендерунски залив

Басейн. 26 875 км², простиращ се от Искендерунския залив навътре в Анадола. Кахраманмараш и Османие попадат почти изцяло в него, както и части от Кайсери, Сивас, Адъяман, Газиантеп, Малатия, Адана и Хатай.

Ефрат и Тигър две реки, един голям басейн

И двете реки извират в Турция и я напускат, преди да достигнат морето на брега на друга страна.

Ефрат (Fırat)

1263 км

в Турция — най-дългият участък от река в списъка

Тигър (Dicle)

512 км

в Турция

Общ басейн

177 792 км²

22,69 % от Турция, в 22 области

Ефрат

На Ефрат има три големи язовира: Кебан и Каракая нагоре по течението и язовир Ататюрк след тях.

1263 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Карасу и Мурат се сливат северно от околия Кебан и образуват Ефрат.
  2. Язовир Кебан Водохранилище от 675 км². Задържа наноси, които иначе биха запълнили водохранилището Ататюрк.
  3. Язовир Каракая Водохранилище от 268 км². Също задържа наноси.
  4. Язовир Ататюрк Третият голям язовир.
    1. 1983 Започва строителството на язовира.
    2. 13.01.1990 Водохранилището започва да се пълни.
    3. 25.07.1992 Язовирът е открит.
    4. 10.09.1994 Заработва последната турбина.
    5. 1995 Започва напояването. Към 2024 г. то обхваща около 450 000 хектара от планираните 800 000.
    Дълга земнонасипна язовирна стена през широка долина, с бетонен преливник в средата и река, изтичаща под нея
    Язовир Ататюрк на Ефрат. Снимка: Bernard Gagnon, 24.05.2014, Wikimedia Commons; CC BY-SA 3.0, страница на файла.
  5. Водохранилище Ататюрк Заема 817 км² и е третото по големина езеро в Турция след Ван и Туз.
    • Съдържа 48,7 млрд. м³ вода, около 26 % от общия обем на водохранилищата в страната.
    • Централата има 8 турбини и мощност 2400 МВт; може да произвежда 8,9 млрд. кВт·ч годишно.
    • Във водохранилището се отглежда риба, а пристаните обслужват превоза на пътници и товари.
    Изглед от космоса към голямо водохранилище с множество дълги ръкави сред кафяви хълмове и язовирна стена в единия край
    Водохранилището Ататюрк с многобройните му ръкави, видяно от Международната космическа станция. Снимка: NASA Johnson Space Center, 19.05.2026, Wikimedia Commons; обществено достояние, страница на файла.
  6. Халфети
    Река между високи скални стени, с малък град на десния бряг и няколко лодки по водата
    Ефрат при Халфети, между високи скални стени. Снимка: Mtbey, 22.04.2023, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  7. Граница Ефрат напуска Турция, преди да достигне морето.
  8. Сирия Реката продължава през Сирия. Морето, в което се влива, е на брега на друга страна.

Тигър

Тигър има най-големия хидроенергиен потенциал в Турция след Ефрат.

512 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор
  2. Хасанкейф
    Каменни къщи и минаре върху скала над широка река
    Хасанкейф над Тигър, заснет през 2010 г. Снимка: Dosseman, 17.06.2010, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  3. Язовир Илъсу Водохранилище от 313 км². Първата електроенергия е произведена на 19.05.2020.
    • Каменнонасипна язовирна стена с бетонен екран, висока 135 м от основата.
    • Короната на стената е дълга 2327 м, с 24 млн. м³ насип.
    • Водохранилището побира 10,6 млрд. м³ — трето по обем в страната след Ататюрк и Кебан.
    • За четири години централата е произвела 9,7 млрд. кВт·ч.
  4. Граница Тигър напуска Турция, преди да достигне морето.
  5. Ирак Реката продължава през Ирак. Морето, в което се влива, е на брега на друга страна.

Водните ресурси на Турция валежи, потребление и различия между регионите

Климатът на Турция е полусух, а валежите са неравномерни. В източната част на Черноморието падат от 1200 до 2500 мм годишно. Около езерото Туз валежите са от 250 до 300 мм. Средно за цялата страна те са 574 мм, около 450 млрд. м³ вода годишно.

Валежи

574 мм

средно годишно за Турция

Използваеми

112 млрд. м³

94 млрд. от реки и езера, 18 млрд. от подземни води

Използвани

57 млрд. м³

44 млрд. за напояване, 13 млрд. за питейни нужди и промишленост

На човек

1346 м³

използваема вода през 2020 г., спрямо 1652 м³ през 2000 г.

Според количеството вода, с което разполага всеки жител, Турция е сред страните с воден стрес. Земеделските земи обхващат 24 млн. хектара. Наличната вода би позволила напояването на около 8,5 млн. хектара, а до края на 2019 г. за напояване са били подготвени 6,65 млн. хектара.

Язовири и езера за какво се използват реките

Реките в Турция имат корита с голям наклон. Затова са подходящи за производство на водна енергия, тъй като бързата вода върти турбините, но са неудобни за плаване. В страната има 861 действащи язовира.

  • Езерото Ван3713 км²
  • Туз1300 км²
  • Ататюрк817 км²
  • Кебан675 км²
  • Бейшехир656 км²
  • Егирдир482 км²
  • Илъсу313 км²
  • Каракая268 км²
  • Хирфанлъ263 км²
Площта на всеки квадрат съответства на площта на езерото, което представя. Синьо: естествени езера. Кафяво: водохранилища зад язовирни стени.

Дори най-големите водохранилища са малки спрямо езерата Ван, 3713 км², и Туз, 1300 км². Ататюрк, Кебан, Илъсу и Каракая са на Ефрат и Тигър, а Хирфанлъ е петото по площ водохранилище — 263 км². Естествените езера са 320; след Ван и Туз по големина се нареждат Бейшехир (656 км²) и Егирдир (482 км²).

Къде се практикува рафтинг маршрут с водач и река с бързо течение

Кьопрючай

Кьопрючай тече през каньона Кьопрюлю в област Анталия. Каньонът е известен със скалните си образувания, растенията и животните.

Рафтинг

около 14 км

маршрутът на спусканията с водач по Кьопрючай

Време

3 до 4 часа

за целия маршрут

Национален парк

от 1973 г.

Каньонът Кьопрюлю

Чорух

По Чорух се практикува рафтинг. Това е реката с най-бързо течение в Турция.

354 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Извор Планината Месджит в област Ерзурум.
  2. Байбурт
  3. Ерзурум
  4. Рафтинг
    Два рафта и каяк в разпенените води на река между стръмни склонове
    Рафтове и каяк по Чорух през 2007 г. Снимка: Ahmet Bektas, 10.07.2007, Wikimedia Commons; CC BY 3.0, страница на файла.
  5. Област Артвин
  6. Язовир Юсуфели Висок 275 м, открит на 22.11.2022. Водохранилището му побира 2,3 млрд. м³ вода.
  7. Граница Тук Чорух напуска Турция на около 50 м надморска височина.
  8. Грузия Влива се в Черно море при Батуми.

Реката не е една и съща през цялата година

Скоростта, водното количество и наносите на реките в Турция се променят през годината, защото валежите се различават по региони и месеци, а коритата имат различен наклон. Река, която е спокойна през един месец, може да тече съвсем различно през друг.

Реки, които навлизат, и реки, които напускат Марица, Оронт, Аракс, Кура и Чорух

Марица и Ергене

Две реки от списъка извират в друга страна и се вливат в морето на турския бряг.

187 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. България
  2. Граница
  3. Одрин
    Каменен мост към малък горист остров в река, с втори мост зад него
    Мостове над Тунджа и Марица в Одрин. Снимка: Dosseman, 20.03.2017, Wikimedia Commons; CC BY-SA 4.0, страница на файла.
  4. Ергене Дълга 283 км. Извира в Странджа.
  5. Саросийски залив Марица и Ергене се вливат в морето заедно.

Басейнът на Ергене (Ergene). Обхваща по-голямата част от Текирдаг, Лозенград (Къркларели) и Одрин, а средните годишни валежи са 623 мм.

Оронт

Оронт е най-късата река в списъка — 88 км в Турция. На картата е отбелязано само устието ѝ.

453 км общо. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Долината Бекаа Оронт извира в Ливан. Около 40 км от реката са в Ливан.
  2. Сирия 325 км от реката са в Сирия.
  3. Хомс
  4. Хама
  5. Граница В един участък реката образува границата между Сирия и Турция.
  6. Турция Реката навлиза в Турция край Ешрефие. 88 км от нея са в Турция.
  7. Равнината Амик Слива се с Кючюк Аси.
  8. Средиземно море На 6 км югозападно от Самандаг.

Аракс и Кура

Още две реки извират в Турция и я напускат, подобно на Ефрат, Тигър и Чорух. Те се вливат в морето на брега на друга страна.

548 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Аракс
  2. Граница Тук реката напуска Турция.
  3. Армения, Азербайджан и Иран

189 км в Турция. Всяко деление на линията е 100 км.

  1. Кура
  2. Граница Тук реката напуска Турция.
  3. Грузия

Често задавани въпроси кратки отговори

Коя е най-дългата река в Турция?

Има два верни отговора. Къзълърмак, 1151 км, е най-дългата река, която извира и се влива в морето в Турция. Ефрат изминава 1263 км в страната, но напуска Турция, преди да достигне морето.

Колко реки има в Турция?

Страната е разделена на 25 речни басейна, а списъкът на основните реки съдържа 15 имена: осем се вливат в морето в Турция, пет я напускат, а две навлизат от друга страна.

Защо два текста дават различни дължини за една река?

Дължината зависи от това какво се измерва: участъкът в Турция, цялата река или реката с притоците ѝ. Таблицата използва един списък за всички реки, така че дължините им са съпоставими. В други текстове са посочени следните стойности:

  • Ефрат, Тигър, Аракс, Чорух и Кура: тези реки продължават отвъд Турция, затова всяка дължина тук обхваща само участъка в страната.
  • Чорух: 354 км в списъка; в резюмето на плана за управление на наводненията — 466 км за цялата река, от които 24 км в Грузия.
  • Къзълърмак: 1151 км в списъка и в брошурата за басейна и 1263 км за главното течение в резюмето на плана за управление на наводненията. И двата текста я определят като най-дългата река в Турция; резюмето не обяснява защо стойността му е различна. Брошурата посочва площ на басейна от 78 180 км², а резюмето — 82 221 км².
  • Сакария: 824 км в списъка. Брошурата за басейна посочва 720 км, като изключва вече пресъхнали извори в началото ѝ; резюмето на плана за управление на наводненията дава 687 км само за главната река.
  • Гедиз: 275 км в списъка и 327,7 км за главния ръкав в резюмето на плана за управление на наводненията.
  • Оронт: 88 км в Турция според списъка. Цялата река е дълга 453 км: около 40 км в Ливан, 325 км в Сирия и 88 км в Турция.
Какво е речен басейн?

Територията, от която всички дъждовни води и потоци се оттичат в една река или едно море. Турция има 25 басейна.

Плавателни ли са реките в Турция?

В ограничена степен. Коритата им са с голям наклон, затова реките са по-подходящи за електроцентрали, отколкото за транспорт. Голямото водохранилище е изключение: при Ататюрк пристаните обслужват превоза на пътници и товари.

Колко вода използва Турция и за какво?

Страната може да използва около 112 млрд. м³ годишно и използва 57 млрд. м³: 44 млрд. за напояване и 13 млрд. за питейни нужди и промишленост.

Източници

Дължините и броят се променят при актуализиране на списъците.

Отворете източниците
  1. Toprak ve Su Kaynakları (земни и водни ресурси: басейни, реки, езера, язовири, валежи, потребление на вода) — Държавна служба по водните съоръжения (DSİ), проверено на 23.10.2026
  2. Atatürk Barajı (новина от 25.07.2024) — Държавна служба по водните съоръжения (DSİ), проверено на 23.10.2026
  3. Ilısu Barajı ve HES (новина от 20.05.2024) — Държавна служба по водните съоръжения (DSİ), проверено на 23.10.2026
  4. Kızılırmak Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  5. Sakarya Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  6. Yeşilırmak Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  7. Büyük Menderes Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  8. Ceyhan Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  9. Fırat-Dicle Havzası (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  10. İlimiz Hakkında (област Елязъг: реките и езерата ѝ) — Министерство на околната среда, урбанизацията и изменението на климата, Областна дирекция Елязъг, проверено на 23.10.2026
  11. Çoruh Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  12. Çoruh Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  13. Yusufeli Barajı ve HES hizmete alındı (новина от 22.11.2022) — Държавна служба по водните съоръжения (DSİ), проверено на 23.10.2026
  14. Doğu Karadeniz Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  15. Meriç-Ergene Havzası Tanıtım (брошура за басейна) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  16. Taşkın Yönetim Planları (страницата с връзки към резюметата на плановете за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  17. Yeşilırmak Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  18. Ceyhan Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  19. Sakarya Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  20. Kızılırmak Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  21. Gediz Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  22. Büyük Menderes Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  23. Asi Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  24. Seyhan Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  25. Doğu Karadeniz Havzası Taşkın Yönetim Planı, Yönetici Özeti (резюме на плана за управление на наводненията) — Министерство на земеделието и горите, Главна дирекция по управление на водите, проверено на 23.10.2026
  26. Турските крайбрежия предлагат разнообразни увлекателни занимания на открито (каньонът Кьопрюлю, делтата на Гедиз) — Агенция за насърчаване и развитие на туризма в Турция, проверено на 23.10.2026
  27. Natural Earth 1:10m — реки, осеви линии на езера и държавни граници (обществено достояние); картата е опростено изображение на тези линии — Natural Earth, проверено на 23.10.2026

Информация за статията

Автор: Hatice Kulali
Публикувано: 05.04.2023
Категория: Икономика

Подобни статии