Османски Йерусалим: Моите исторически изследвания

В продължение на почти 400 години между 1517 и 1917 г., с кратко прекъсване през 30-те години на 19 век, Османската империя управлява Йерусалим, оформяйки града чрез архитектура, управленски политики и ежедневие.

Постарах се да направя изследването си възможно най-изчерпателно, обхващащо различни аспекти от живота под османско владичество.

Въведение

Като човек, очарован от историята , винаги съм бил заинтригуван от османския период в Йерусалим. Аз съм Абдула, ентусиаст по отношение на османската история. Наскоро реших да изследвам Йерусалим под османско владичество .

Чрез изучаване на много интересни книги и хроники открих, че османците са оставили невероятно наследство на Йерусалим по време на тяхното 400-годишно управление от 1516-1917 г. Позволете ми да споделя някои акценти от моите проучвания в османски Йерусалим.

Опитах се да отговоря на следните въпроси в моето изследване:

• Как беше ежедневието в османски Йерусалим?
• Какво построиха османците в Ерусалим?
• Как са били правата на немюсюлманите под османското владичество?
• Какъв е приносът на османските султани в Йерусалим ?

И накрая си представих живота на хората под Османската империя в Йерусалим.

Обществени услуги, демография и икономика в османски Йерусалим

Османската държава предприема мерки за модернизиране на Йерусалим през 19 век, като същевременно управлява нарастващото европейско влияние и промените в населението на града.

Общински служби

През 1863 г. е създадена община Йерусалим . Той се фокусира върху подобряването на инфраструктурата:

• Услуги по почистване, канализация, улично настилка и осветление
• Проекти за озеленяване като засаждане на дървета
• Откриване на Общинска болница през 1891г
• Създаването на полиция през 1886 г

Построени са и културни институции като Йерусалимския музей и турски, арабски и френски театър.

Промени в населението

Населението на Йерусалим нараства бързо през 1800 г. През 1849 г. има около 11 700 жители – 6 184 мюсюлмани, 3 744 християни и 1 790 евреи.

До 1870 г. общият брой достига 20 000 души. През 1890 г. той надхвърля 40 000 , като най-голямата група са евреите.

През 1900 г. оценките предполагат 55 000 жители – 10 000 мюсюлмани, 10 000 християни и 35 000 евреи.

Икономически условия

Йерусалим не е бил голям търговски център, липсват му земеделски земи и индустрия. Но посещенията на поклонение подкрепят търговията и занаятите.

• Индустриите включват текстил, кожарство, производство на сапун и металообработка.
• Износът отива в Египет, Родос и Дубровник. Вносът идва от Египет, Сирия, Истанбул , Ирак и Китай.
• Туризмът и поклонничеството генерират продажби и търсене на сувенири. До 1800 г. над 700 занаятчии работят на пазарите.
• „Допълнителните“ стипендии от Истанбул и Египет също бяха ключови източници на приходи.

Транспорт

Транспортните връзки се подобряват през 1800 г.

• Телеграфът стига до Йерусалим през 1865 г.
• Пътят Яфа-Йерусалим е открит през 1868 г.
• Железопътната линия Яфа-Йерусалим започва да функционира през 1892 г.

Това стимулира туризма, търговията и връзките с чужбина.

Образование и култура

• Училищата и медресетата западат, тъй като религиозните дарения „вакуфи“ отслабват след 1700 г.
• Суфийските ложи и завиите предоставят религиозно обучение заедно с медресетата.
• Както в империята като цяло,  модерните държавни и мисионерски училища се размножават след средата на 1800 г.

Османска карта за Йерусалим през 1861 г

В това изображение можете да видите османска карта на Йерусалим през 1861 г., показваща вътрешността на града и покрайнините на Йерусалим.

Османско владичество в Йерусалим: 1517-1917

Ерусалим, под османско владичество, преживя рядък период на мир и спокойствие, който продължи  повече от 400 години . През това време османците управляват и развиват града

1. Явуз Султан Селим (Селим I):

• 1517: Завладяване на Йерусалим от османците.
• Битката при Мерсидабък; анексиране на Дамаск.
• Посещение на Масджид ал Акса и обещание за икономически реформи.
• Споразумение с краля на Испания за разрешаване на християнски посещения в Йерусалим срещу заплащане.

2. Сюлейман Великолепни: 1520-1566

• Възстановяване и развитие на замъка и стените на Йерусалим.
• Възстановяване и модификации на Масджид ал-Акса.
• Отваряне на нови порти и обновяване на куполните плочки Silsila.
• Построяване на теке на името на съпругата му Хюрем Султан.
• Осигурете пътя между Йерусалим и Яфа, като го поверите на племето Ебигавш.

3. Султан Мурад IV: 1623-1640

• Период на атаки от френския генерал Наполеон и вътрешни сътресения от бунта на египетския хедив Мехмет паша.
• Изграждане на замък на пътя Ерусалим Ел-Халил за сигурност на града.
• Замъкът включва джамия и казарми, обслужвани от Диздар и 40 войници.

4. Султан Абдулмеджид: 1839-1861

• Поръчал и финансирал реставрацията на джамията Ал-Акса.
• Нарастване на населението и разширяване на селищата извън стените на Йерусалим, започващи през 1858 г.

5. Султан Абдулазиз: 1861-1876

• Значително развитие на Йерусалим, включително изграждане на пътища и базари.
• Покрити с мрамор пътищата на Йерусалим.
• Похарчи 30 000 османски аки за украсата и реставрацията на Масджид ал-Акса и изграждането на джамията Омари.
• 1867: Започва забележителна фаза на развитие.
• 1892: Изграждане на железопътна линия между Йерусалим и Яфа.
• 1909: Изграждане на голяма крепост близо до Хебронската порта и близкия фонтан.

6. Султан Абдулхамид II: 1876-1909

• Значително развитие на инфраструктурата на града.
• Развитие и поддръжка на градските пътища.
• Връзка на Йерусалим с Мека, Медина, Истанбул , Дамаск и други градове чрез жп гарата на Йерусалим.

Наблюдения

• Явуз Султан Селим пое контрола и започна дипломатически и икономически ангажименти, но почина, преди да осъществи напълно плановете си.
• Сюлейман Великолепни се фокусира върху архитектурното и инфраструктурното развитие, което му спечелва титлата „вторият архитект на Йерусалим“.
• Султан Мурад IV е изправен пред предизвикателства от външни и вътрешни заплахи, но успява да запази османския контрол над Йерусалим.
• Султан Абдулмеджид инициира проекти за възстановяване и по време на неговото управление населението на Йерусалим се разраства извън градските стени.
• Султан Абдулазиз насочва значителни средства към развитието и разкрасяването на града и неговите религиозни забележителности.
• Султан Абдулхамид II има забележителен принос за свързаността и инфраструктурата на града.

Трансформиране на градския пейзаж

Османците драматично оставят своя отпечатък върху пейзажа на Йерусалим, като предприемат мащабни строителни проекти.

Стени, укрепващи Светия град

Най-монументалната османска конструкция са емблематичните стени на Йерусалим. Сюлейман Великолепни нарежда 5-километровите укрепления да бъдат построени от 1536-1540 г., което изисква огромен труд и ресурси. Над 2,5 км обвиват Стария град, докато разширенията се простират на юг и запад.

Тридесет и четири наблюдателни кули и седем порти подчертават стените с пясъчен цвят, които достигат до 12 м височина и 3 м дебелина на места. Това укрепление е защитавало Йерусалим векове наред.

Архитектурен патронаж за Престиж

Последователните османски владетели са спонсорирали великолепни обществени, религиозни и благотворителни сгради, особено през първия век на Йерусалим под османско владичество.

Те се стремят да установят легитимност, като оставят своя отпечатък чрез архитектура и услуги. Включени знакови паметници:

• Фонтанът на султан Сюлейман (1527 г.) осигурява вода на жителите близо до Храмовия хълм.
• Külliye от 1551 г. на Хюрем Султан предлага джамия, медресе, хан, обществена кухня и много други.
• Множество по-малки фонтани, акведукти, резервоари и кладенци доставят вода в целия град.

Граждански структури за благоденствие

С разрастването на Йерусалим в късния османски период инфраструктурата и удобствата се увеличиха:

• Общинският съвет, основан през 1863 г., добавя пътища, услуги за озеленяване и почистване.
• Училища, болници , полиция и противопожарни станции предоставят обществени услуги от 1860 г. нататък.
• Пощата, телеграфът и телефонът свързват Йерусалим по целия свят след 1850 г.

Управление на свята мозайка

Османците трябваше да балансират между различни религии и поклонници, когато управляваха Йерусалим.

Права и привилегии

Османците организират малцинствените религии в полуавтономни милиети . Православните, арменските и еврейските общности избираха свои лидери и ръководеха делата на общността.

Привилегиите включват освобождаване от военна служба в замяна на данъци. Ограниченията ограничават строителството на църкви и звъна на църковните камбани.

Управление на многоконфесионалните отношения

От време на време възниква напрежение между религиите, но инцидентите са сведени до минимум чрез османската политика:

• Войници охраняваха маршрутите на поклонниците, за да гарантират безопасността.
• Различните християнски групи получиха отделни часове за богослужение в църквата на Божи гроб, за да намалят конфликтите.
• Властите посредничиха при спорове на светите места, както когато ферман от 18-и век регулира достъпа до гробницата на Дева Мария.

Балансиране на сили и влияния

Европейските консулства се отварят в Йерусалим от 1830 г., упражнявайки влияние върху своите религиозни протежета.

Мерките за османска централизация имаха за цел да спрат това чуждо влияние, като например директно управление на Йерусалим от Истанбул след 1872 г.

Ежедневен живот на османските йерусалимци

Според моето четене и проучване се опитах да си представя ежедневния живот на хората, живели под османско владичество в Йерусалим.

Тази част е чисто измислена и всякакви прилики между нея и реалността са просто съвпадение.

Ден на Юсуф (мюсюлмански):

Казвам се Юсуф. Събуждам се преди изгрев, точно когато мюезинът започва мелодичния призив за молитва от минарето на джамията Ал-Акса. След като изпълних намаз и разговях със семейството си, си проправям път през Стария град, докато събратята мюсюлмани се отправят към джамията за молитва Фаджр.

Докато вървя към магазина си, минавам покрай османски страж, който патрулира по улиците. Неговото присъствие възпира нарушителите, позволявайки на всеки да си върши работата спокойно.

В моя текстилен магазин на оживения базар развивам цветна персийска коприна и египетски памук. Първите ми клиенти пристигат скоро след това – главно местни жени, търсещи платове за шиене на нови дрехи, и търговци от други градове в Палестина, идващи да купуват инвентар.

По-късно сутринта моят приятел и колега търговец Салех се отбива при нас и пием кафе, внесено от Йемен , обсъждайки търговски и други новини.

По обяд затварям магазина си и се отправям към Ал-Акса, за да се моля Зухр. След следобедната молитва Аср отворих отново магазина си. Докато се справям с натоварения пешеходен трафик, се натъквам на моя християнски приятел Елиас. Той е каменоделец, който работи по ремонта на храма на Божи гроб. Въпреки различните ни религии, ние сме обединени в идентичност като османски поданици .

Вечерта се прибирам вечер. Разминавам се с моята възрастна съседка еврейка Ребека, докато тя бърза да се срещне със семейството си за Шабат – ние учтиво се поздравяваме по пътя към нашите молитвени домове – двама османски поданици, живеещи в хармония. След като се прибера, се наслаждавам на времето със семейството преди вечерта за конституция.

Ден на Илия (християнски):

Аз съм Елиас, османски гръцки православен християнин. След закуска със семейството ми отивам до църквата на Божи гроб, за да започна работа. Докато ремонтираме Христовия гроб, моите колеги майстори и аз си бърборим безгрижно на нашия роден гръцки.

По обяд разчупвам хляб с другите християнски занаятчии. Напомняме си взаимно да запазим търпението и отдадеността, които нашата работа на това свято място изисква. След хранене се връщаме към нашия труд – дълбаене, теглене на камъни и почистване на векове дим от свещи от стените.

Най-накрая вечерта се връщам по оживените улици до моя квартал. Чувам камбаните на джамиите, църквите и синагогите да звънят хармонично по залез слънце, докато различните религии отбелязват края на деня . Това ми напомня за разнообразието, което може да процъфтява, когато толерантността се поддържа, както беше по време на османското владичество.

Ден на Ребека (евреин):

Аз съм Ребека, майка еврейка, живееща в Османската империя. След като изпека хляб хала за Шабат, водя децата си в микве за ритуално къпане, без да се страхувам от дискриминация, на която са подложени евреите на други места. Разменяме поздрави с мюсюлмански и християнски съседи, еднакво османски поданици според закона .

След като се върнах вкъщи, приготвям вечерята ни за Шабат. Докато готвя, използвам подправки, закупени от османски гръцки търговец , който успя да прехвърли бизнеса си от Истанбул в Йерусалим без проблеми. Когато паля свещите за съботата, казвам допълнителна молитва за здравето на султана, който е разширил защитата на евреите в своите владения.