Съдържание
„Аз съм туркиня, която обича страната си и която е страдала за нея.“ Тези думи, произнесени от Халиде Едип Адивар, олицетворяват духа на жена, която не само е била свидетел, но и е активно оформила бурното пътуване на Турция от залеза на Османската империя до зората на модерната република.
Родена през 1882 г. в сърцето на Османската империя, Истанбул, Халиде Едип Адивар е живяла сред значимите социално-политически събития от епохата си. Преминавайки през нейния живот, получаваме уникална гледна точка за трансформациите, които Турция преживява, от последните години на Османската империя до издигането на модерната Турска република.
Халиде Едип Адъвар: Литературни и политически начинания
Начало на журналистическата кариера
Халиде Едип започва своя писателски път във вестник „Танин“, използвайки псевдонима „Халиде Салих“. Това бележи началото на нейната влиятелна кариера в журналистиката и литературата.
Завръщане и преподаване
След кратко изгнание в Египет поради политически вълнения, Халиде Едип се завръща в Турция и възобновява литературните си занимания. Започва да преподава в Дарюлмуалимат, допринасяйки за образованието успоредно с писателската си кариера.
Значими литературни произведения
През този период Халиде Едип публикува няколко значими творби. „Хандан“ (1912) и „Нов Туран“ (1912) показват нейния развиващ се литературен стил и ангажираност със социални и политически теми. „Последното произведение“ (1913) затвърждава статута ѝ като изявен автор на своето време.
Военновременна литература
Литературното творчество на Халиде Едип по време на Първата световна война отразява бурните времена. „Обещаната присъда“ изследва теми за справедливостта и обществените промени. Първата ѝ пиеса, „Овчарите на Кенан“, бележи навлизането ѝ в драматургията.
Политически активизъм
След гръцката окупация на Измир, Халиде Едип изнася пламенни речи, особено в Султанахмет. Тези речи мобилизират общественото мнение и утвърждават ролята ѝ като водещ глас в националното движение. Ораторските ѝ умения изиграват решаваща роля в мобилизирането на подкрепа за турската независимост.
Анадолска агенция
Халиде Едип играе ключова роля в създаването на Анадолската агенция (АА), националната информационна агенция на Турция. Тази инициатива, подкрепена от Мустафа Кемал Ататюрк, е от решаващо значение за разпространението на точна информация за борбата за независимост.
Изгнание и международно признание
Поради политически разногласия, Халиде Едип и съпругът ѝ напускат Турция през 1924 г. По време на 15-годишното си изгнание тя се утвърждава като неофициален посланик на Турция. Изнася лекции и пише статии, особено в Англия, насърчавайки разбирането на турската култура и политика.
Ранен живот на Халиде Едип Адивар
Халиде Едип Адивар е дъщеря на главния секретар на Императорския Османски дворец, Мехмед Едип бей от Солун, и Бедрифам ханым. Ранната смърт на майка й хвърля сянка върху детството й, което я кара да прекара голяма част от него под грижовната закрила на баба си.
Обкръжението, в което е израснала, е гарантирало, че тя не е обикновено момиче. След като се връща в дома на баща си след повторния му брак, тя посещава Американския колеж. Това е допълнено от уроци от уважавани личности: Риза Тефвик я запознава с турската литература и философия, Салих Зеки я въвежда в математиката, а Шюкри Ефенди е неин ръководител в арабския език.
Професионални начала и личен живот
Брак: През 1901 г., веднага след дипломирането си от колежа, тя се омъжва за своя учител Салих Зеки. Този брак ражда двама сина. Те имат двама сина: Аятъллах и Хикметуллах Того, последният е кръстен в чест на победата на японския флот над Русия. След повторния брак на първия й съпруг, те се разделят през 1911 г. След това тя приема фамилията „Едип“ в своите творби. По-късно, през 1917 г., докато е в Сирия, тя се омъжва за д-р Аднан Адивар, когото познава от училищните си години.
Литературни начинания: Окуражена от своя учител по английски език, тя превежда „Майка“ на Джон Абот. Тази творба, публикувана като „Мадер“, й носи наградата „Шефкат Нишани“ от султан Абдулхамид. Обявяването на Втората конституционна ера през 1908 г. бележи началото на нейното литературно пътуване.
Изгнание: Поради нейните писания и политически позиции, следствията от 31 мартския инцидент я принуждават да избяга в Египет, а по-късно се премества в Англия. Въпреки това, стабилизирането на ситуацията я връща в Турция през 1909 г., където Халиде Едип Адивар се заема с педагогика в Дârülmuallimât.
Литературни и политически начинания
Журналистика: Използвайки псевдонима „Халиде Салих“, тя започва писателската си кариера с вестник „Танин“, под ръководството на Тефвик Фикрет. Въпреки заплахите, тя е упорита, допринасяйки за множество издания.
Активизъм: Пламенната натура на Халиде Едип Адивар се проявява по време на 31 мартския инцидент, политически бунт. Страхувайки се от убийство, тя бяга в Египет, за да се върне през 1909 г. и да продължи литературните си занимания.
Принос: Като учителка и инспекторка на девически училища, тя наблюдава тесните улички на Истанбул, които вдъхновяват известния й роман „Мухатарят с мухите“ (Sinekli Bakkal). По време на Балканската война тя основава първата женска асоциация, Teali-i Nisvan Cemiyeti.
Епохата на Първата световна война: Сред размириците от Първата световна война писането на Халиде Едип Адивар е обхванато от пламенен национализъм, очевиден в нейния роман от 1917 г. „Обещаната присъда“ (Mev’ud Hüküm) и пиесата „Пастирите на Кенан“ (Kenan Çobanları). След войната, тя се застъпва за организирана съпротива срещу окупацията, съосновавайки влиятелното общество „Уилсънови принципи“ (Wilson Principles Society). Гръцката окупация на Измир през 1919 г. допълнително разпалва нейния активизъм. Нейните силни речи, особено в Султанахмет, затвърждават нейното лидерство в националното движение. Този период е и свидетел на раждането на Анадолската агенция (АА), информационна агенция, която тя замисля с Юнус Нади, за да подкрепи борбата за независимост, която, с подкрепата на Ататюрк, е официално основана през 1920 г.
Съпротива срещу окупацията: След окупацията на Измир през 1919 г., Халиде Едип Адивар категорично изразява своето несъгласие на различни събрания, като оставя трайно впечатление с речта си в Султанахмет.
Политика: След Националното движение, поради политически разногласия, Халиде Едип и нейният съпруг напускат Турция през 1924 г. По време на нейното изгнание до 1939 г. (с изключение на кратко посещение през 1935 г.), тя се появява като неофициален посланик на Турция, четейки лекции и пишейки статии, особено в Англия.
Анадолската агенция (АА): Разговорите с Юнус Нади водят до идеята за създаване на информационна агенция. Името „Анадолска агенция“ се ражда от тяхното взаимно разбиране, че Анадола ще играе ключова роля за спасяването на нацията. Подкрепата на Мустафа Кемал паша затвърждава концепцията, а Анадолската агенция е официално основана на 6 април 1920 г. С течение на годините АА се е превърнала в основен световен източник на новини, предоставяйки новини на множество езици, включително 13 различни езика.
Права на жените и образование: В началото на кариерата си тя е поставила силен акцент върху образованието на жените и децата. Халиде Едип Адивар е ключова фигура в създаването на Teâli-i Nisvân Society, насърчавайки активно участие на жените в обществения живот.
Роля в Балканската война: През този бурен период тя е доброволец в болници, създадени от Teâli-i Nisvân Society.
Асоциация с Мустафа Кемал Ататюрк: Окупацията на Измир през 1919 г. е свидетел на Халиде Едип Адивар, която изнася пламенни речи и мобилизира подкрепа за Националното движение. Нейната силна връзка с Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, започва около този период. Техните професионални отношения се характеризират с взаимно уважение и интензивни интелектуални обмени.
Творби на Халиде Едип Адивар
- Heyula (1908) – Призрак
- Raik’in Annesi (1909) – Майката на Раик
- Seviye Talip (1910) – Севие Талип
- Handan (1912) – Хандан (Същото, тъй като това е лично име)
- Yeni Turan (1912) – Нов Туран
- Son Eseri (1913) – Последната творба
- Mev’ud Hüküm (1918) – Обещаната присъда
- Ateşten Gömlek (1923) – Ризата от огън
- Vurun Kahpeye (1923) – Удар по курвата
- Kalp Ağrısı (1924) – Сърдечна болка
- Zeyno’nun Oğlu (1928) – Синът на Зейно
- Sinekli Bakkal (1936) – Мухатарят с мухите
- Yolpalas Cinayeti (1937) – Убийството на Yolpalas
- Tatarcık (1939) – Малкият татарин
- Sonsuz Panayır (1946) – Вечният панаир
- Döner Ayna (1954) – Въртящо се огледало
- Akile Hanım Sokağı (1958) – Улицата на Акиле Ханым
- Kerim Ustanın Oğlu (1958) – Синът на майстора Керим
- Sevda Sokağı Komedyası (1959) – Комедията на улицата на любовта
- Çaresaz (1961) – Отчаяни
- Hayat Parçaları (1963) – Парчета от живота
Разкази:
- İzmir’den Bursa’ya (with Yakup Kadri, Falih Rıfkı, and Mehmet Asım Us, 1922) – От Измир до Бурса
- Harap Mabetler (1911) – Разрушени храмове
- Dağa Çıkan Kurt (1922) – Вълкът, който изкачи планината
Театър:
- Kenan Çobanları (1916) – Пастирите на Кенан
- Maske ve Ruh (1945) – Маска и душа
Спомени:
- Türkün Ateşle İmtihanı (1962) – Изпитанието на турчина с огън
- Mor Salkımlı Ev (1963) – Къщата с лилавите глицинии
Кратко резюме
Халиде Едип Адивар, родена в Истанбул през 1882 г., е емблематична фигура в турската история, известна със своите литературни творби, политически активизъм и значителен принос по време на трансформационните години на Турция. Нейната връзка с лидери като Мустафа Кемал Ататюрк, нейните усилия в образованието и правата на жените, както и нейното представителство на Турция в чужбина по време на изгнанието й, я превръщат в незабравима фигура в турската култура и история.
