Султан Абдулазиз се счита за един от най забележителните владетели на късната Османска империя. Той влиза в историята като първия султан, предприел дипломатически държавни посещения в Европа и Египет, с което прекъсва вековната традиция на османска изолация.

Животът му обаче завършва трагично: само няколко дни след неговото детрониране той е намерен мъртъв в двореца „Ферие“. Мистериозната му смърт предизвиква дългогодишни противоречия, които се разпростират до управлението на султан Абдулхамид II и до днес са обект на исторически дебати.

Султан Абдулазиз

Първият дипломат на Османския трон (1861–1876)

Свещена Династия

Син на Махмуд II

Внук на Абдулхамид I

Наследник на Сюлейман Великолепни

Родословие, което свързва епохата на Завоевателя с модерното време.

Право и Прогрес

Въвеждането на "Меджелле" – първата мащабна кодификация на ислямското гражданско право, полагаща основите на модерната съдебна система.

Европейски Хоризонти

Първият султан, прекратил вековната изолация чрез държавни посещения в Европа. Визионер, който търси място за империята в модерния свят.

Морска Мощ

Под негово управление Османският флот се превръща в третата най-голяма морска сила в света, веднага след Великобритания и Франция.

№3 В СВЕТОВЕН МАЩАБ

Просвещение

Основаването на Галатасарайския лицей (1868) – мост към западното образование, отворен за всички религии в империята.

Инфраструктура

Разширяване на железопътната мрежа, изграждане на гара Сиркеджи и въвеждане на първите османски пощенски марки.

Трагичният Финал

Намерен мъртъв в двореца „Ферие“ само дни след детронирането му. Неговата мистериозна смърт остава една от най-големите загадки в историята на късната Османска империя, обект на дебати и до днес.

`; } }if (!customElements.get('sultan-abdülaziz-legacy')) { customElements.define('sultan-abdülaziz-legacy', SultanAbdulazizLegacy); }

Произход и семейство на султан Абдулазиз

Султан Абдулазиз произхожда от престижната османска династия, чиито корени достигат до Осман Гази и неговия баща Ертугрул Гази. Ако искате да научите повече за самото начало на тази династия, вижте нашия Пътеводител за Сьогют: Градът на Ертугрул Гази. Директната му родова линия го свързва с най значимите владетели на империята:

Султан Абдулазиз е син на Махмуд II, внук на Абдулхамид I и проследява линията си през Ахмед III, Мехмед IV, Ибрахим I и Ахмед I чак до Сюлейман Великолепни и Мехмед Завоевателя.

Личният живот на султана е свързан с неговия харем. Според историческите записи султан Абдулазиз е имал пет главни съпруги (Kadın Efendiler) и няколко деца:

• Дюррюнев Кадън: Майка на шехзаде Юсуф Иззеддин и Салиха Султан.
• Едадил Кадън: Майка на шехзаде Махмуд Джелаледдин и Емине Султан (починала млада).
• Хайранидил Кадън: Майка на по късния халиф Абдулмеджид II и Назиме Султан.
• Нешерек (Несрин) Кадън: Майка на шехзаде Мехмед Шевкет и Емине Султан.
• Гевхери Кадън: Майка на Есма Султан.

Ранен живот

Султан Абдулазиз е роден на 8 февруари 1830 г. в Истанбул като син на султан Махмуд II и Пертевниял Султан. Той получава внимателно образование, което обхваща както традиционни, така и модерни ценности.

Освен религиозното си образование – казва се, че е рецитирал Корана всяка сутрин – султанът е бил и артистично надарен. Композирал е музикални произведения в западен и османски стил и е бил талантлив калиграф.

Управлението на султан Абдулазиз (1861–1876)

Абдулазиз се възкачва на трона в турбулентно време, наследявайки своя брат Абдулмеджид I. Османската империя е изправена пред многобройни вътрешни въстания, срещу които султанът се изправя решително. Сред най значимите конфликти са:

• Въстанието в Черна гора
• Безредиците в Сърбия
• Въстанието на остров Крит

Вътрешни реформи и модернизация

Въпреки политическите вълнения, султан Абдулазиз продължава модернизацията на империята. Неговите реформи засягат правната система, образованието и инфраструктурата.

„Меджелле“: Крайъгълен камък на ислямското право

Едно от най важните завещания на тази ера е началото на кодификацията на ислямското гражданско право в т. нар. Mecelle i Ahkam ı Adliye (накратко „Меджелле“). Под ръководството на Ахмед Джевдет паша от 1869 г. се създава законов кодекс, базиран на Ханафитската правна школа, но със съвременна структура.

„Меджелле“ регулира граждански въпроси като договори за покупко продажба, наем и поръчителство. По късно служи като основа за гражданското законодателство в много от държавите наследнички на Османската империя, включително Сирия, Йордания и Ирак.

Отношения с Египет и Тунис

Във външната политика Абдулазиз се стреми към стабилизиране на отношенията с полуавтономните провинции. Той дава на египетския управител Исмаил паша титлата „Хедив“ и значително разширява правомощията му. В замяна империята получава по високи трибути.

В Тунис султанът също укрепва връзките с местния бей, за да ограничи нарастващото френско влияние в Северна Африка. Чрез потвърждаване на автономията на Тунис той се опитва да запази територията формално като част от Османската империя.

Икономика и образование

При Абдулазиз техническият прогрес навлиза в Истанбул. Железопътната мрежа се разширява, а прочутата гара Сиркеджи започва да придобива своя облик. Освен това империята въвежда първите пощенски марки с туграта на султана през 1863 г.

В областта на образованието основаването на Галатасарайския лицей (Mekteb i Sultani) през 1868 г. е значителна стъпка. Училището предлага обучение по западен модел на френски и турски език и е отворено за ученици от всички религии.

Османският флот: Третата морска сила в света

Султан Абдулазиз има голяма страст към флота. Той инвестира масирано в модернизацията на морските сили. Чрез закупуване на модерни броненосни кораби от Европа и разширяване на местните корабостроителници, той успява да превърне османския флот в третия по големина в света – веднага след Великобритания и Франция.

Финансова криза и държавен банкрут

Обратната страна на амбициозната модернизация и високите военни разходи е катастрофалното задлъжняване. За финансиране на войни, флот и дворци, империята взема все нови и нови заеми от европейски банки. Недоверието на кредиторите е толкова голямо, че държавата често получава реално само около 57% от номиналната стойност на облигациите, докато високите лихви и такси се удържат незабавно.

През 1875 г. положението се изостря: над половината от държавните приходи отиват само за обслужване на дълга. Държавата в крайна сметка е принудена да обяви фактически банкрут (Рамазански декрет) и да намали наполовина лихвените плащания, което окончателно срива доверието на европейските пазари.

Историческите пътувания в чужбина

Посещението в Египет (1863)

Султан Абдулазиз е първият османски владетел, който напуска столицата си с мирни цели. По покана на Исмаил паша той пътува до Египет през 1863 г. За целта използва кралската яхта Sultaniye.

В Египет той остава впечатлен от модерното развитие, особено от железопътната мрежа там, която по онова време е била по напреднала от тази в Истанбул. Султанът посещава Александрия и Кайро и разглежда исторически обекти като пирамидите в Гиза.

Европейското пътешествие (1867)

Още по значимо е пътуването му до Европа през лятото на 1867 г. По покана на император Наполеон III той посещава Световното изложение в Париж. Придружен е от племенниците си – престолонаследника Мурад (по късно Мурад V) и Абдулхамид.

Маршрутът на пътуването е истински дипломатически триумф:

• Франция: Пристигане в Тулон, прием в Париж от Наполеон III.
• Великобритания: Пътуване до Лондон, където е приет от кралица Виктория в Бъкингамския дворец.
• Белгия и Прусия: Срещи с крал Леополд II в Брюксел и крал Вилхелм I в Кобленц.
• Австро Унгария: Прием от император Франц Йосиф във Виена.

Падението на султана

През 1876 г. недоволството в империята ескалира. Студенти по религия (софти) демонстрират в Истанбул с искане за оставка на великия везир Махмуд Недим паша. Зад кулисите водещи реформатори, сред които Мидхат паша и военният министър Хюсеин Авни паша, планират държавен преврат.

В нощта срещу 30 май 1876 г. дворецът Долмабахче е обграден. Султан Абдулазиз е обявен за свален от власт и заменен от своя племенник Мурад V. Абдулазиз е преместен първо в двореца Топкапъ, а по късно, по негово желание, в двореца Ферие.

Мистериозната смърт: Самоубийство или убийство?

На 4 юни 1876 г., само няколко дни след детронирането му, бившият султан е намерен мъртъв в стаята си. Китките му били прерязани и той бил починал от кръвозагуба.

Спешно свикана следствена комисия под надзора на Хюсеин Авни паша официално обявява смъртта за самоубийство. Твърди се, че султанът е отнел живота си от отчаяние с ножица, която е поискал, за да подреже брадата си.

Тази версия обаче скоро бива подложена на съмнение. Мнозина вярват в политическо убийство, инсценирано от организаторите на преврата, които са се опасявали от завръщането на султана. Години по късно, при управлението на султан Абдулхамид II, случаят е възобновен в т. нар. „Процес Йълдъз“ (1881). Съдът осъжда Мидхат паша и други заговорници за убийството на Абдулазиз, макар историците и до днес да спорят дали тази присъда е отговаряла на истината или е била политическа маневра на Абдулхамид за отстраняване на противниците му.