Риба в Турция: Видове, имена и сезонен календар (2025)
Съдържание
Представете си следното: седите в малко ресторантче край Босфора, слънцето бавно залязва, а сервитьорът ви поднася не просто „риба“, а една истинска културна институция. В Турция рибата е нещо повече от храна – тя е ритуал. Тази традиция е дълбоко вкоренена в турската идентичност.
Но за пътешествениците менюто често остава загадка. Каква е разликата между Levrek и Çipura? Защо Lüfer е толкова скъп? И коя риба е по добре да избягвате през лятото?
В този гид ще преминем от теорията към практиката: ето най важните видове турски риби, техните български съответствия и – най важното – кога е техният сезон.
Класиките: Винаги сигурен избор
Ципура (Çipura)
Ако не знаете какво да поръчате, изберете Çipura. Ципурата е „Фолксвагенът“ на турските риби: надеждна, вкусна и достъпна почти навсякъде. Нейното стегнато бяло месо и малкото количество кости я правят идеална за всеки, който не обича да се „бори“ с чистенето на рибата.
Професионален съвет: Повечето екземпляри Çipura днес идват от аквакултури в Егейско море и са достъпни целогодишно. Дивата ципура е по рядка и по скъпа. По малката, дива ципура (под 180 г) често се нарича Lidaki.
Съвет за приготвяне: Най вкусна е на скара (Izgara) със свежа салата от рукола.
Лаврак (Levrek)
Вечният съперник на ципурата е Levrek. Особено през горещите летни месеци лавракът е отличен избор, тъй като е лек и не е мазен. Среща се както в Средиземно, така и в Черно и Егейско море.
Месото му е още по деликатно от това на ципурата и буквално се топи в устата. Както и при ципурата, повечето екземпляри в ресторантите са от развъдници, което гарантира постоянно качество.
Искате да приготвите риба сами по време на престоя си? За да поддържате връзка и да намирате лесно най близките пазари, разгледайте предложенията на Vodafone Турция 2025.
Специалитетите: За ценители
Скорпид (İskorpit)
Не се плашете от външния му вид. İskorpit изглежда опасно със своя червен цвят и бодли – и това е така. Бодлите са отровни, затова никога не трябва да почиствате тази риба сами, освен ако не сте професионалист.
Защо да го опитвате? Той е кралят на рибената чорба (Balık Çorbası). Месото му е стегнато и по вкус напомня на омар. Ако го видите в менюто, опитайте го като задушено или супа.
Барбун (Barbunya)
Тук често настъпва объркване: турското име за червен барбун е Barbunya (или Tekir). Ще го познаете веднага по характерния му розов до червен цвят и жълтеникавите перки.
Рибата е малка (обикновено 17–20 см), но е истинска „вкусова бомба“. За разлика от меките риби от развъдници, барбунът има интензивен, богат на йод вкус. Обикновено се пържи цял и се сервира с лимон – перфектно като топло предястие (Ara Sıcak).
Когато пазарувате на местните рибни пазари, е добре да знаете, че цените варират. Понякога рибата може да е скъпа почти колкото iPhone 15 в Турция, затова винаги проверявайте преснотата и сезона.
Лефер (Lüfer) – „Кралицата“ на Босфора
За жителите на Истанбул Lüfer не е просто риба, а истинска мания. Смята се за една от най вкусните риби в турските води. Сезонът му започва през есента (септември/октомври). Известен е с агресивния си нрав – има зъби, които могат да прережат рибарска корда.
Бюджетен съвет: Обърнете внимание на имената според размера. Малкият лефер се нарича Çinekop (най евтин), средният е Sarıkanat, а само големият, напълно израснал екземпляр, може да се нарече Lüfer (и струва съответно по скъпо).
Улична храна и ежедневна кухня
Скумрия (Kolyoz & Uskumru)
Внимавайте да не ги объркате: в Турция се прави стриктна разлика между Uskumru (обикновена скумрия) и Kolyoz (колюз/средиземноморска скумрия).
Kolyoz често се суши (като Çiroz) или се пържи, тъй като е по малко мазен от братовчед си. Най доброто време за тези риби е зимата (ноември до февруари). Любителите рибари по Босфора често улавят и сафрид (İstavrit), който обикновено се продава на кофи директно на брега.
Ако планирате посещение на рибните пазари и имате нужда от пари в брой, вижте нашето ръководство за Western Union Турция.
Меджид (Mezgit)
Mezgit е любимата риба на турските домакини и деца. Защо? Месото му е изключително нежно, бяло и почти няма „рибна“ миризма. Често го наричат „морското пиле“.
С дължина от 20–40 см, той почти винаги се сервира паниран (често в царевично брашно) и изпържен. Среща се в изобилие в Черно и Мраморно море и обикновено е на много достъпна цена.
Независимо дали се пазарите на шумен пазар или седите в луксозен ресторант, с тези познания вече няма да поръчвате като турист, а като местен. Afiyet olsun! (Добър апетит!)
