Сабиха Гьокчен: Първата жена боен пилот и дъщеря на Ататюрк
Съдържание
Всеки, който каца днес в Истанбул, често стъпва на земя, носеща нейното име: Сабиха Гьокчен. За милиони пътници това е просто името на второто летище в мегаполиса. Но зад светещите букви се крие една от най завладяващите биографии в модерната история. Тя не беше само една от осемте осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, но и жена, която разби всички граници на своето време.
В епоха, в която жените в много части на света все още се бореха за основни права, тя седна в пилотската кабина и написа световна история. Тя стана първата жена боен пилот в света – постижение, което ѝ отрежда място в Книгата на рекордите на Гинес и на плакатите на ВВС на САЩ. Това е истинската история на едно сираче, превърнало се в легенда на небето. Ако планирате посещение до мегаполиса, вижте нашия гид за Истанбул: Как да се пазарите и да избегнете капаните.

САБИХА ГЬОКЧЕН
8000+
Летателни часа
32
Бойни мисии
1-ва
Жена боен пилот в света
`; this.init(); }init() { const starsContainer = this.shadowRoot.getElementById('stars'); const starCount = 60;for (let i = 0; i < starCount; i++) { const star = document.createElement('div'); star.className = 'star'; const size = Math.random() * 3; star.style.width = `${size}px`; star.style.height = `${size}px`; star.style.left = `${Math.random() * 100}%`; star.style.top = `${Math.random() * 100}%`; star.style.setProperty('--duration', `${2 + Math.random() * 4}s`); starsContainer.appendChild(star); }// Add intersection observer for reveal effect const cards = this.shadowRoot.querySelectorAll('.stat-card, .event'); const observer = new IntersectionObserver((entries) => { entries.forEach(entry => { if (entry.isIntersecting) { entry.target.classList.add('reveal'); } }); }, { threshold: 0.1 });cards.forEach(card => observer.observe(card)); } }if (!customElements.get('sabiha-legend-widget')) { customElements.define('sabiha-legend-widget', SabihaLegendWidget); }
От сираче до дъщеря на бащата на нацията
Сабиха се ражда на 22 март 1913 г. в Бурса. Детството ѝ е белязано от загуби; тя губи родителите си, Мустафа Изет Бей и Хайрие Ханъм, в ранна възраст и израства при по големия си брат Нешет. Животът ѝ се променя коренно през 1925 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на турската република, посещава Бурса.
Едва 12-годишната Сабиха събира смелост и се изправя пред президента. Нейното желание е колкото просто, толкова и силно: тя иска да учи. Ататюрк, трогнат от нейната смелост и трудните ѝ житейски обстоятелства, я осиновява със съгласието на брат ѝ и я отвежда в Анкара. Впоследствие тя посещава престижни училища като Американския девически колеж в Арнавуткьой и Американската академия в Юскюдар.
Интересен детайл: фамилията „Гьокчен“ тя получава от Ататюрк още на 19 декември 1934 г. – месеци преди изобщо да започне обучението си по летене. „Gök“ означава „небе“ на турски. Сякаш Ататюрк вече е предусещал нейното бъдеще.
Зовът на небето: Една пионерка излита
През май 1935 г. Ататюрк води Сабиха на откриването на летателното училище Türkkuşu (Турска птица). Докато наблюдава парашутистите и планеристите, в нея пламва страст към авиацията. Ататюрк забелязва ентусиазма ѝ и казва: „Небето ти отива“. Скоро след това тя започва своето обучение.
Нейният талант е неоспорим. Изпратена е със седем колеги мъже на по нататъшна квалификация в Крим (тогава в СССР), за да тренира висш пилотаж с планери. Въпреки че планира да посещава и тамошното училище за моторно летене, внезапната смърт на нейната осиновена сестра Зехра я принуждава да се завърне предсрочно в Турция.

Първата жена боен пилот в света
Ататюрк обаче има по големи планове за нея. Той иска да докаже, че турските жени могат да заемат всяка роля в обществото – включително и военната. Тъй като по това време жените все още не са били допускани до военните академии, Сабиха получава специално разрешение и собствена униформа. През 1936 г. тя постъпва във военното въздушно училище в Ескишехир.
В продължение на единадесет месеца тя е обучавана също толкова строго, колкото и нейните колеги мъже. На 25 февруари 1936 г. тя лети за първи път на моторен самолет. Нейното обучение кулминира в участието ѝ във военни маневри в Тракия и Егейско море. През 1937 г. тя пише история: като пилот участва във военната операция в Тунджели (Дерсим) и така официално става първата жена боен пилот в света.
Подобно на влиянието, което оказва съвременната Турска дизайнерска мода върху днешния стил, Сабиха Гьокчен се превръща в ултимативния символ на модерната турска жена, която се утвърждава в традиционно мъжки домейни.
Живот, изпълнен с отличия
Кариерата на Сабиха Гьокчен не приключва през 30-те години. Тя е прелетяла общо над 8000 часа и е изпълнила 32 бойни мисии. Името ѝ става международно известно и уважавано.
Сред най значимите ѝ отличия са:
- Златният медал на FAI (1991): Присъден от Международната авиационна федерация за изключителни постижения в авиацията.
- The Eagles (1996): На церемония във военновъздушната база Максуел в САЩ тя е почетена като един от „20-те авиатори, написали световната история“. Тя е единствената жена на плаката на тези легенди.
- Орден на Белия орел: Най високото военно отличие на Югославия.
Последния си полет тя извършва на 83-годишна възраст. През 1996 г., придружена от френския пилот Даниел Актон, тя се качва на Falcon 2000 и доказва за последен път, че страстта ѝ към летенето не познава възраст.
Наследството: Летище Сабиха Гьокчен

Сабиха Гьокчен умира на 22 март 2001 г., точно на 88-ия си рожден ден, в Анкара. Но малко преди смъртта ѝ е оказана чест, която прави името ѝ безсмъртно. През януари 2001 г. Истанбул открива второто си международно летище в азиатската част и го нарича на нейно име.
Днес Международно летище Сабиха Гьокчен (SAW) е един от най важните авиационни възли в региона. То не само свързва пътниците със света, но и напомня ежедневно за една жена, която доказа, че небето няма граници. Когато следващия път кацнете там, помислете за пионерката, проправила пътя за толкова много хора. Градът е достъпен за всички, както споменаваме в нашия гид за Истанбул без бариери.
Нейният живот остава вдъхновение и до днес, особено по време на национални празници, когато се честват постиженията на републиката.








