Тугра … всичко което трябва да знаете

Тугра е един от важните шрифтове, при който в горната част на буквите на османския султан се изписва надпис, някои от тях в злато, други в красиви ярки цветове, които се изписват в горната част на книгите над басмалъка с дебело перо, а съдържанието му е името на османския султан, за когото е издадена книгата, неговите епитети или титли.

Туграта се използва и като османски кралски знак, подпис, печат или кралска емблема и понякога се рисува върху кралски патенти и фиркани.

Произход на думата “ Тугра“

В своя труд от XI в. y Dīwān Luġāt at-Turk („Сборник с диалекти на тюрките“) , Mahmūd al-Kāschgharī споменава огузкия термин tughragh за печата (bi) и подписа (taw) на огузкия владетел (malik).

Отпадането на гутуралното огузко окончание gh, което е често срещано в османския език, обяснява формата tughra. Махмуд ал-Кшгар разбира и глагола tughraghlanmak (въз основа на документ означава Tughraghto получавам). Това съответства на арабското tagh-ghara („поставям тугра върху него“), засвидетелствано от Мохамед ал-Макризи през 1270 г.

Може да се предположи, че тугра е от турски произход, въпреки че основното значение е неизвестно.

Формата на османската Тугра

Османската тугра, в класическия си вид от XVI в., съчетава името на османския владетел и това на неговия баща с титли, заимствани от персийски и монголски, както и от арабски думи, и използва арабски шрифт. Произходът му може да се проследи до османската и арабската калиграфия.

От първата запазена проста тугра на Орхан Гази до туграта на Сюлейман Великолепни, тугрите стават все по-тежки и сложни, особено след Баязид II.

Едновременно с това нараства и размерът им – от около 7 см за Орхан Гази до около 40 см за Сюлейман Великолепни, което съответства на ширината на плочите, в които са използвани.

Общото между тях е, че думите в текста са написани една върху друга и една в друга, като се използват калиграфски критерии.

Кой е нарисувал Тугра

Съответният Нишанчи отговаря за прилагането на тугрите, които след издигането на Нишанчи начело на императорската канцелария и участник в Диван трябва да бъдат учен, по възможност професор в медресе, съгласно закон на Мехмед II.

Нишанчи обикновено рисуваха туграта в кабинета си или в Диван или ги накарваха там.

По настояване на султана обаче Нишанчи успял да добави тугри към празните листове за писане, така че декретите, които се налагало да бъдат изпратени бързо извън столицата, да могат да бъдат изпратени незабавно.

След това представител на султана, например един от везирите , получава правомощието да изготви декрет директно на място и да го напише под сглобяемата тугра.

Същото се правело и когато султанът не бил в Истанбул и се налагало да се издават укази.

Неразрешеното писане или боядисване на тухра може да бъде наказано със смърт.

Използване на османската Тугра

Имаше много приложения за османската тугра като:

Удостоверяване на документи

Използването на османската тугра е добре документирано в много запазени документи, за разлика от използването на нейните възможни образци – огузките и селджукските тугри и печати (дамга), които са споменати само в няколко.

Османската тугра е предимно стилизиран ръчен празник на османските султани (официалното, първоначално ръкописно име).

Той служи като печат за императорски писма, като им дава легитимност и ги удостоверява.

В зависимост от предпочитанията на султана и времето, както и от важността на случая и адресата, туграта върху него е била просто изпълнена или написана със скъпи цветове, или изрисувана и великолепно осветена.

Фактът, че много от документите в туграта са били предимно навити на руло, а понякога и сгънати, и са били съхранявани в копринени торбички или ковчежета, обуславя доброто им състояние на запазеност.

Някои от най-богато илюстрованите учредителни актове (вакфие) са запазени като сборници от страници или подвързани с твърди корици.

Учредявания, назначения, повишения, дипломатически посолства, заверки, прехвърляне на недвижима собственост, арбитраж на спорове и т.н. са поводи за императорски писма.

За сгради и монети

Сигурното е, че тугрите са били използвани като символи и декорации върху и в сгради, особено през 18 век. Султан Махмудс II. Tughra, for example, was attached as a sculpture alongside a seal of Suleiman the Magnificent in a prominent location, namely above the Mirb of the Yaschar Mehmed Pasha Mosque in Pristina, which was built in 1834.

Тугрите се използват върху и в сградите като бижута и като императорски символ в по-късните етапи на строителството на серадж Топкапъ в Истанбул. Добър пример е туграта вдясно от входа на „Портата на блаженството“ (Bab-ı Saadet), която е преработена в стил рококо през 18 век.

Абдулхамид II . Тугра се намира в Германския фонтан в Истанбул, построен през 1900 г. от германския император Вилхелм II. Медалиони, изобразяващи туграта на Абдулхамид II и монограма на Вилхелм II, се редуват и украсяват вътрешността на купола над осемте края на колоните като мозайки.

Най-ранните известни османски монети с тугра са от Мурад I и емир Сюлейман, който е провъзгласен в Одрин за султан и 1410 г. е удушен от името на брат си Муса по време на междуцарствието (1402-1413 г.).

След него и други султани редовно секат монети с техните тугри, като се започне от Мехмед II и се увеличи честотата им със Сюлейман II.

Около 1700 г. един вид османски златен дукат дори е наричан „Тухрали“.

Дори ако на монета вече не се носи тугра, лицевата страна (главата) се нарича „тура“ в съвременния турски език.

През вековете туграта на съответния управляващ султан е била снабдена с множество официални, полуофициални и частни предмети, като надгробни плочи, медали, знамена, пощенски марки, оръжия, седла и съдове от домакинството на султана.

Забрана на османската Тугра

Закон № 1057, влязъл в сила в средата на 1927 г., разпорежда премахването на тугрите, както и на османските гербове и надписи от държавните и обществените сгради в Република Турция.

Тугра от държавни и общински структури трябваше да бъдат настанени в музеи. Ако художествената стойност на тугрите е застрашена по време на демонтажа, тугрите трябва да бъдат покрити на място. Министерството на културата е компетентно да взема решения относно съответната процедура. Този закон има за цел да премахне от общественото пространство тугрите, които преди това са били поставени, за да представят османското владичество.

• 

• 

•