Тугра – всичко което трябва да знаете

Туграта не е просто красив надпис. Тя е официалният подпис на османския султан – юридически валиден знак, който е имал силата на закон и е решавал съдбата на хора, земи и цели градове.

В горната част на ръкописите и ферманите туграта се изписва с дебело перо, често със злато и наситени пигменти. В нея са вплетени името на султана, името на баща му и владетелските му титли. Без тугра документът не струва нищо.

Освен в книги и документи, туграта служи и като османски държавен знак – подпис, печат и императорска емблема, поставяна върху ферманите, монетите и официалните сгради.

Произход на думата „Тугра“

В своя труд от XI век Dīwān Luġāt at-Turk Махмуд ал-Кашгари споменава огузкия термин tughragh, използван за печат и подпис на владетел. Терминът обозначава знак, който удостоверява власт.

В османския език отпада гутуралното окончание gh, което обяснява формата tughra. Ал-Кашгари използва и глагола tughraghlanmak – „да бъде подпечатано с официален знак“.

Подобно значение се среща и в арабските източници – глаголът tagh-ghara означава „поставям тугра“. Всичко това сочи към тюркски произход на понятието, макар първоначалното му буквално значение да не е напълно изяснено.

Формата на османската Тугра

Класическата османска тугра оформя окончателния си вид през XVI век. Тя съчетава името на султана, името на баща му и утвърдени титли, заети от арабски, персийски и монголски традиции, изписани с арабска калиграфия.

От ранната и сравнително проста тугра на Орхан Гази до сложните композиции от времето на Сюлейман Великолепни, формата става все по-масивна и декоративна, особено след управлението на Баязид II.

Размерът също нараства – от около 7 см при най-ранните образци до приблизително 40 см при султанските тугри от златния период на империята. Това съответства на формата на документите и плочите, върху които са поставяни.

Общото между всички тугри е наслагването на думите една върху друга, при което четимостта отстъпва място на символиката и калиграфската дисциплина.

Кой е нарисувал Тугра

Отговорността за изписването на туграта е на висшия държавен служител Нишанджията. По закон, въведен от Мехмед II, той трябвало да бъде високообразован учен, често с преподавателски опит в медресе.

Тугрите се рисуват в канцеларията на Нишанджията или директно в Дивана. При спешни случаи се подготвят празни листове с предварително нанесена тугра.

Така упълномощен везир можел да издаде ферман на място, без да чака завръщането на султана в столицата.

Неразрешеното рисуване или фалшифициране на тугра се е наказвало със смърт.

Използване на османската Тугра

Османската тугра има широк спектър от приложения, далеч надхвърлящи ролята на обикновен подпис.

Удостоверяване на документи

Туграта служи като официален печат върху императорски писма, ферманите и вакфийските актове. Тя гарантира автентичността и придава законна сила на документа.

В зависимост от повода и адресата, туграта може да бъде семпло изписана или богато украсена със злато и цветове. Много от тези документи са оцелели в отлично състояние благодарение на съхранението им в копринени торбички и ковчежета.

За сгради и монети

Тугрите се използват като декоративен и символен елемент върху обществени сгради, особено през XVIII и XIX век. Те могат да се видят в Топкапъ сарай, над „Портата на блаженството“, както и върху джамии и обществени фонтани.

Туграта на Абдулхамид II присъства и върху Германския фонтан в Истанбул, където се редува с монограма на Вилхелм II.

От края на XIV век нататък туграта се появява и върху османските монети. По-късно тя става стандартен елемент, а дори когато липсва, лицевата страна на монетата продължава да се нарича „тура“ в съвременния турски език.

Забрана на османската Тугра

Със закон №1057, приет в ранния период на Република Турция, османските тугри и гербове са премахнати от държавните и обществените сгради. Запазените образци са преместени в музеи или покрити, когато демонтажът би ги повредил.

Днес туграта се разглежда като културно и художествено наследство. Тя е обект на академични изследвания, музейни експозиции и интерес от страна на колекционери и любители на ислямската калиграфия.