Производство на турски маслини: пълно ръководство

Малко хора го осъзнават, но голяма част от зехтина, който се продава по света като „средиземноморска смес“, всъщност идва от Турция. Страната е безспорен лидер при трапезните маслини и е сред най-големите производители на зехтин в света – дори когато климатът не е на нейна страна.

Тук няма да четете само цифри. Ще разберете защо турските производители говорят за „тиха сила“, къде се намират едни от най-старите маслинови дървета на планетата и кои региони дават масло, което местните купуват за себе си – не за износ.

Глобален гигант: Маслините в Турция днес

Турция разполага с около 200 милиона маслинови дървета – факт, потвърден и за сезон 2025/26. Това я поставя сред най-сериозните играчи в сектора, макар че добивите варират силно заради климатичните промени и т.нар. „off-year“ цикъл.

За сезон 2025/26 се очаква производство от приблизително 280 000 – 310 000 тона зехтин. Това е спад спрямо рекордни години, но въпреки това Турция остава сред водещите производители в света и често изпреварва традиционни имена като Италия и Тунис.

По-малко известен факт: значителна част от зехтина, който стига до рафтовете в Европа, първоначално е турски. Генетичното разнообразие е огромно – стотици местни сортове с високо съдържание на масло и ясно разпознаваем вкус.

Култура и традиция: Повече от храна

В Анатолия маслината е всекидневие. Няма истинска турска закуска без купичка маслини, малко хляб и няколко вида турски сирена. За местните това не е навик, а идентичност.

Зеленото злато в грижата за тялото

В Низип, близо до Газиантеп, зехтиненият сапун се прави по същия начин от поколения. Тежките зелени калъпи не са туристически трик – местните ги използват ежедневно. Ако купувате такъв сапун, търсете минимален състав: зехтин, вода и сол. И да, на пазарите винаги важи правилото да знаете как да се пазарите и да избегнете капаните.

Пехливански борби: Спорт за векове

Yağlı Güreş – борбите с масло – се практикуват повече от шест века. Турнирът „Къркпънар“ все още се провежда всяка година и събира хиляди зрители. Борците, облечени в кожени киспети и намазани със зехтин, разчитат не само на сила, но и на хитрост. Нищо случайно – това е било част от подготовката на еничарите.

Свидетелите на историята: Антични маслинови дървета

Турция е дом на някои от най-старите маслинови дървета, които все още дават плод.

• Къркаач (Маниса): Дърво на над 1650 години, официално защитено като природен паметник и все още плододаващо.
• Мут (Мерсин): Маслинов гигант на около 1300 години – символ на непрекъсната земеделска традиция.
• Теос (Сеферихисар): Около 1800-годишно дърво, чието масло се продава на търгове в бутилки от 0,5 л. През 2026 г. тези търгове продължават, като цените често достигат много високи нива и средствата се даряват за обществени каузи.

Най важните райони: Откъде идва най доброто масло?

Произходът има значение. Ако четете етикети, тези региони са добър ориентир.

Егейският регион: Сърцето на производството

Егейското крайбрежие е зоната с най-модерни мелници и най-висок дял на качествено екстра върджин масло. Айвалък е водещото име.

Днес в района на Айвалък има около 2,5 милиона маслинови дървета. Маслото е с ниска киселинност и свеж вкус – предпочитано за салати и студена кухня. Както при добрите турски съдове за готвене, и тук качеството си струва парите.

Хатай: Историческата люлка

В Хатай около 18% от земеделската земя е заета от маслинови насаждения. Маслото е по-плътно и ароматно. През последните години регионът инвестира сериозно в модерни съоръжения, за да изнася продукт с постоянен стандарт.

Износ и икономика: Кой купува турско масло?

Износът е ключов. Испания, въпреки че е най-големият производител в света, редовно внася турски зехтин в години със слаба европейска реколта. Италианските бутилиращи компании правят същото.

Сред основните пазари са още САЩ, Германия, Румъния и Ирак. Стратегията на Турция е ясна: по-малко наливен зехтин, повече бутилирани и брандирани продукти.

Извод: Ако търсите добро съотношение между цена и качество, турският зехтин е логичен избор. Не винаги е най-шумно рекламираният, но често е този, който професионалистите избират за собствената си кухня.