Съдържание
Султан Абдулмеджид I влиза в историята като великия обновител на Османската империя. Неговото управление (1839–1861 г.) бележи началото на модерна Турция: той инициира мащабните реформи на Танзимата, отваря империята културно към Запада и оставя след себе си монументално наследство като двореца Долмабахче. Неговата ера обаче е белязана и от тежки кризи – от конфликта за Египет до изтощителната Кримска война.
Произход и семейство
Абдулмеджид е роден на 25 април 1823 г. в Константинопол (днес Истанбул). Той е син на султана реформатор Махмуд II и неговата съпруга Безмиалем Валиде Султан. Образованието му е революционно за османски принц: той получава прозападно обучение и е първият султан, който владее свободно френски език – езика на тогавашната дипломация.
Неговият харем и семейство са многобройни. Сред най важните му съпруги (Kadın Efendi) са:
- Серветсеза Кадън (главна съпруга/Başkadin)
- Шевкефза Кадън (майка на султан Мурад V)
- Тиримюжган Кадън (майка на султан Абдулхамид II)
- Гюлджемал Кадън (майка на султан Мехмед V Решад)
- Гюлисту Кадън (майка на султан Мехмед VI Вахдетин)
- Рахиме Пересту Кадън (осиновителка на Абдулхамид II и по късно Валиде Султан)
Възкачване на престола в бурни времена
Когато Абдулмеджид се възкачва на трона на 2 юли 1839 г. – малко след смъртта на баща си – той е едва на 16 години. Империята се намира в екзистенциална криза: османската армия току що е загубила битката при Низип срещу египетския наместник Мухамед Али паша, а адмирал Ахмед Февзи паша е предал целия флот на египтяните.
Само чрез намесата на европейските велики сили (Великобритания, Русия, Австрия и Прусия) разпадането е предотвратено. Лондонската конвенция от 1840 г. урежда мира: Мухамед Али получава наследствено управление над Египет, но трябва да върне Сирия, Крит и османския флот. Този епизод ясно показва колко много оцеляването на империята вече зависи от европейската дипломация.
Легендата за помощта за Ирландия (1847 г.)
Една вълнуваща и до днес глава от неговото управление е османската помощ по време на Големия глад в Ирландия. Исторически е потвърдено, че султан Абдулмеджид дарява 1000 паунда стерлинги (значителна сума за онова време). Благодарствено писмо от ирландски благородници до султана се съхранява и до днес в османските архиви.
Упорито се разказва и преданието, че султанът първоначално е искал да дари 10 000 паунда, но е бил спрян от британски дипломати, за да не засрами кралица Виктория (която дарила 2000 паунда). Историята за три османски кораба, които въпреки британската блокада тайно разтоварили храна в пристанището на Дрохеда, е неразделна част от местния фолклор в Ирландия. Факт е, че гербът на град Дрохеда (звезда и полумесец) е съществувал векове преди глада, но днес жителите често го интерпретират с гордост като символ на това историческо приятелство.
Ерата на реформите Танзимат
Най важното политическо наследство на Абдулмеджид е последователната модернизация на държавата. С Гюлханския хатишериф (3 ноември 1839 г.) и по късния Хатихумаюн (1856 г.) той гарантира на всички поданици – независимо от тяхната религия – защитата на живота, честта и собствеността.
Ето преглед на неговите най важни реформи:
- Финанси: Въвеждане на първите османски банкноти (Kaime) през 1840 г.
- Символи: Стандартизиране на турското знаме (полумесец и звезда на червен фон) през 1844 г. и въвеждане на национален химн (Mecidiye Marşı).
- Армия: Въвеждане на всеобща военна повинност (1843/44 г.) на мястото на произволните набори.
- Право и администрация: Създаване на модерни съдилища по френски образец и изграждане на централизирана бюрокрация.
- Образование: Основаване на Министерство на образованието (1857 г.) и планиране на първия университет (Darülfünun).
- Човешки права: Забрана на търговията с роби (закриване на пазара за роби в Истанбул през 1847 г.).
Кримската война и капанът на дълговете
Кримската война (1853–1856 г.), в която Османската империя се бие на страната на Великобритания и Франция срещу Русия, носи военна победа, но на висока цена. За да финансира войната, султанът е принуден през 1854 г. да вземе първите външни заеми. Това е началото на спирала от задлъжнялост, която през следващите десетилетия поставя империята във финансова зависимост от Европа.
Дворецът Долмабахче: Блясък на Босфора
Султан Абдулмеджид искал да докаже, че Османската империя е модерна европейска държава. Затова той напуска традиционния дворец Топкапъ и между 1843 и 1856 г. изгражда двореца Долмабахче. Строежът поглъща огромни суми: разходите възлизат на пет милиона османски златни лири, което се равнява на около 35 тона злато.
По актуални цени на златото (към декември 2025 г.) тази стойност би надхвърлила астрономическата сума от 3 милиарда щатски долара. Само за декорацията на таваните са използвани до 14 тона златен варак. Интериорът също е от световна класа: огромни кристални полилеи и скъпоценни килими красят залите. И до днес запазените там турски килими свидетелстват за майсторската изработка на онова време.
Смърт и наследство
Султан Абдулмеджид I умира на 25 юни 1861 г. на млада възраст (38 години) от туберкулоза. Той е погребан близо до джамията Явуз Селим в Истанбул. Негов наследник става полубрат му султан Абдулазиз, който първоначално продължава политиката на реформи, но също трябва да се бори с огромното бреме на дълговете.
