Азиз Санджар: От Савур до Нобеловата награда
0% 1 мин оставащи
Aziz Sancar 1

Азиз Санджар: От Савур до Нобеловата награда

1 мин четене Обновено: декември 25, 2025

Повечето хора биха се пенсионирали веднага след спечелването на Нобелова награда. Но не и Азиз Санджар. Дори през декември 2025 г., на 79-годишна възраст, „бащата на ДНК поправката“ все още е в лабораторията на Университета на Северна Каролина (UNC). Той преподава, изследва нови методи за лечение на глиобластоми и показва на света, че истинското научно любопитство няма срок на годност.

Неговата история не е приказка, а доказателство за желязна дисциплина. От селския Савур, където израства без електричество, до световния връх на молекулярната биология – Азиз Санджар въплъщава по неповторим начин съчетанието от брилянтна наука и дълбока привързаност към родината.

Aziz Sancar 1 3

Невероятният възход от Савур

На 8 септември 1946 г. Азиз Санджар се ражда като седмото от осем деца в бедно фермерско семейство в Савур, Мардин. Родителите му са неграмотни, но инстинктивно разбират стойността на знанието. Те възпитават у децата си непоклатима работна етика. Резултатът? И осемте братя и сестри изграждат успешни кариери – от генерали до специалисти, включително в сферата на работата като инженер в Турция.

Това сътремеж към съвършенство преминава през цялата фамилия. Неговият втори братовчед, Митхат Санджар, също е видна фигура и към декември 2025 г. служи като депутат от партията DEM в турския парламент, където активно участва в политически делегации.

От вратар до водещ изследовател: Трудният път

Мнозина не знаят, че науката за малко не е загубила един от най великите си умове заради футбола. В младостта си Санджар е бил талантлив вратар и е мечтаел за националния отбор. Но той рано осъзнава, че истинската му сила е в интелекта. Заменя вратарските ръкавици с микроскопа.

През 1963 г. започва следването си по медицина в Истанбулския университет. Завършва като първенец на випуска, но първоначално се завръща в родния си град, за да работи като лекар. Тази служба в полза на общността го белязва дълбоко, подобно на стандартите за грижа, които днес откриваме в модерна институция като Университетска болница Бируни Истанбул.

Пробивът в САЩ

Азиз Санджар по време на работа в лабораторията

Пътят на Санджар в САЩ е трънлив. Първоначално е в университета „Джонс Хопкинс“, а по късно се премества в Тексаския университет в Далас. Там, под ръководството на Клод С. Рупърт, той защитава докторат през 1977 г. Успехът обаче не идва лесно. Първоначално той често е отхвърлян поради липса на публикации. Налага му се да работи като лабораторен техник, преди да успее да се установи в Йейлския университет.

От 1982 г. работи в Медицинския факултет на UNC. Днес той заема престижната професорска катедра по биохимия и биофизика на името на Сара Греъм Кенан. Съпругата му Гвен Боулс Санджар, с която се запознава в Далас, вече е почетен професор и се е посветила изцяло на общата им фондация.

Науката: Какво всъщност изследва Санджар?

Защо неговите изследвания са толкова важни? Казано просто: Азиз Санджар е картографирал как нашите клетки поправят повредената ДНК. Без тези механизми за възстановяване веднага бихме се разболели от рак поради UV радиация и други влияния.

Aziz Sancar 2

Актуални изследвания 2025: Борбата срещу мозъчния тумор

Който вярва, че Нобеловата награда през 2015 г. е била връхната точка, греши. Лабораторията на Санджар продължава да публикува революционни изследвания. В края на 2025 г. работата му върху лечението на глиобластоми (агресивна форма на мозъчен тумор) предизвика сензация. Той изследва как определени лекарства (темозоломид) в комбинация с други вещества могат да действат по ефективно. Освен това той проучва „вътрешния часовник“ (циркадния ритъм) и неговото влияние върху химиотерапията – подход, който може да революционизира терапиите за рак в световен мащаб.

Нобеловата награда принадлежи на Ататюрк

Най емоционалният момент в кариерата му не е церемонията в Стокхолм, а това, което се случва след нея. Азиз Санджар посвети своята Нобелова награда на Република Турция и нейния основател Мустафа Кемал Ататюрк.

„Дължа тази награда на образователната революция на Ататюрк. Истинският собственик е музеят „Анит Кабир“.

Азиз Санджар

Той спази обещанието си. Предаде златния си медал и грамотата на музея „Анит Кабир“ в Анкара. Там те могат да бъдат видени и днес, в края на 2025 г., в специална експозиция – място за поклонение за младите турски учени.

Наследството: Фондация „Азиз и Гвен Санджар“

Санджар не само изгражда молекули, той гради мостове. Заедно със съпругата си той основава Sancar Turkish Cultural and Community Center в Чапъл Хил, Северна Каролина. Този център е много повече от културно дружество – той е академичен център.

Актуално състояние 2025: Фондацията е в разгара на своята „Втора фаза“. Изграждането на Sancar Scholars Residence напредва. Това общежитие има за цел да предложи на гостуващи турски учени достъпно настаняване, за да улесни старта им в САЩ – пречка, която самият Санджар познава много добре.

Отличия и влияние в тюркския свят

Влиянието на Санджар се простира далеч отвъд Турция. Той се счита за символ на целия тюркскоговорящ свят. През януари 2025 г. той бе обявен от организацията ТЮРКСОЙ за „Посланик на културата на тюркския свят“. През май 2025 г. последва присъждането на престижната награда „Алишер Навои“ (златен медал) за заслугите му към единството на тюркските държави.

TEKNOFEST и младежта

Въпреки че Санджар не присъства лично на събитията TEKNOFEST през 2024 и 2025 г., неговият дух беше там. Ученици от наречения на негово име „Център за наука и изкуство Проф. д р Азиз Санджар“ (BİLSEM) от Мардин спечелиха две първи награди през 2025 г. в категориите „Интелигентен транспорт“ и „Технологии за човечеството“. Посланието на Санджар към младите остава непроменено:

„Бъдете упорити. Никога не приемайте поражението. Когато говоря за нашата страна, имам предвид Турция и Азербайджан. Изисква се тежка работа, за да издигнем страната си на върха, но вие трябва да го направите.“

Заключение: Какво можем да научим от Азиз Санджар

Животът на Азиз Санджар ни учи, че произходът не е съдба. Той ни учи, че науката не е самотна кула от слонова кост, а инструмент в служба на човечеството. Докато наближава своята 80-годишнина, лабораторията му в UNC все още свети ярко – фар за всички, които вярват в силата на образованието.

  • Упоритостта побеждава таланта: Санджар често е бил отхвърлян, но никога не се е предавал.
  • Родината в сърцето: Въпреки десетилетията в САЩ, неговата лоялност към Турция и Анит Кабир остава непоколебима.
  • Активна научна дейност: Дори през 2025/2026 г. той не е „музеен експонат“, а активно публикува в областта на изследванията на рака.

Подобни статии