Турско килимарство: История, символика и древни тайни

Замисляли ли сте се някога защо ориенталският килим е толкова значим статусен символ в западния свят? Това не е случайност. За номадските народи на Централна Азия килимът е бил много повече от обикновена мебел. Той е бил „преносима градина“ в суровата степ, подвижен дворцов под и същевременно духовно пространство. Тези изтъкани произведения на изкуството са културната памет на една цяла цивилизация.

Историята на турското килимарство е пътешествие, започнало преди повече от две хилядолетия, което промени завинаги света на изкуството – от азиатските юрти до катедралите и дворците на Европа. Който разбира тези килими, разбира душата на Турция, точно както в стиховете на Назъм Хикмет се усеща пулса на народа.

Произходът: Килимът Пазирик и „турският възел“

Дълго време произходът на тъкания килим е бил загадка, докато през 1949 г. една археологическа находка не пренаписва историческите книги. В ледовете на планината Алтай изследователи откриват в могилата Пазирик най стария запазен килим в света. Той датира от IV III в. пр. н. е. и е в поразително добро състояние.

Защо тази находка променя всичко:

• Майсторска техника: Килимът Пазирик е изтъкан изключително фино – с невероятните 3600 възела на квадратен дециметър (около 36 възела на см²). Това доказва, че килимарството още тогава е било на изключително високо ниво.
• Възелът Гьордес: Решаваща е техниката. Килимът е изработен със симетричен двоен възел, известен днес като „турски възел“ или възел Гьордес. Това е силно доказателство за връзката с ранните степни народи и е предшественик на турската традиция.
• Дизайн: Със своите изображения на конници и елени, той отразява живота на евразийските номади, въпреки че в научните среди все още се дебатира за точната му етническа принадлежност (скитска или хуно тюркска).

Селджуците: Геометрия и безкрайност

Когато тюркските племена започват да се заселват в Анатолия от XI век нататък, те носят със себе си своето изкуство на тъкане. Под управлението на Селджуците стилът се развива драматично. Килимите от тази ера (XIII XIV в.) са строго геометрични.

Тези шарки не са били просто декорация. Те се основават на ислямския принцип за единството и безкрайността (Таухид). Геометричните форми, често осмоъгълници и ромбове, са подредени така, че теоретично биха могли да продължат безкрайно извън границите на килима. Това е опит да се изобрази непостижимото и божественото в ограничена форма.

Къде са тези съкровища днес?
Най важните образци от тази епоха са открити на свещени места:

• Джамията Аладин в Кония: Тук са открити осем от най значимите ранни килими.
• Джамията Ешрефоолу в Бейшехир: Още три шедьовъра произхождат от тази историческа дървена джамия.

Възходът на животинските мотиви: „Минг“ килимът

През XIV и XV век визуалният език се променя. Изведнъж се появяват стилизирани животински фигури. Известен пример е така нареченият „Минг“ килим (в професионалните среди често наричан килимът „Дракон и Феникс“). Той е открит в църква в Централна Италия и изобразява борбата между дракон и феникс – мотив, който доказва влиянието на китайското изкуство (през монголите) върху Анатолия.

Османците и Европа: Статусен символ на Ренесанса

Знаете ли, че много турски мотиви на килими днес са кръстени на европейски художници? От XV век нататък Османската империя изнася килими в огромни количества за Европа. Те са били толкова ценни, че в картините на Ханс Холбайн Млади или Лоренцо Лото са изобразявани като покривки за маси (!), а не като подови настилки.

Тези килими са били част от блясъка на двора, където по късно фигури като Султан Мурад V са оставяли своята следа в историята. Тъкани в регионите около Ушак и Бергама, те се делят на няколко групи:

• Килими тип „Холбайн“: Характеризират се с геометрични мотиви „Гюл“ (осмоъгълници) и безкрайни повторения. Те са символ на класическата османска елегантност.
• Килими тип „Лото“: Разпознават се по жълтата мрежа от арабески върху червен фон.

Дворцовите килими: Върхът на лукса

Докато в Анатолия геометричната традиция продължава да живее, османските дворцови ателиета (организацията Ehl i Hiref) развиват съвсем нов стил. Тук се работи с коприна и златни нишки. Вдъхновени от персийското изкуство, шарките стават по плавни, флорални и натуралистични. Вместо строга геометрия, вече се виждат лалета, карамфили и зюмбюли – класическите цветя на османския стил.

Заключение: Живо наследство

Турският килим никога не е просто предмет. Той е исторически документ, който се простира от номадските лагери в Централна Азия през селджукските джамии до европейските кралски дворове. Когато днес се разхождате из някой базар и упражнявате изкуството на договарянето, вие не купувате просто вълна и багрила – вие придобивате частица от безкрайността.

Ако планирате пазаруване в Одрин, непременно потърсете тези тъкани съкровища. Много съвременни турски марки за домашен текстил и производители на мебели все още се вдъхновяват от тези вековни мотиви, съчетавайки историята с модерния комфорт на дома.