Производство на мляко в Турция: тенденции, статистика и анализ

В Турция млякото не е просто суровина – то е навик. Йогуртът е на масата сутрин, на обяд и вечер, айрянът се пие като вода, а сиренето има десетки регионални лица. Малко хора обаче осъзнават мащаба зад тази привидна ежедневност: страната е сред водещите производители на сурово мляко в света и безспорен фактор на европейския пазар.

По актуални данни от турската статистика и международни аграрни организации, Турция е сред първите десет производители на мляко в света и стабилно заема трето място в Европа след Германия и Франция. Зад тези числа стоят както индустриални гиганти с модерни мандри, така и стотици хиляди семейни ферми, които буквално държат сектора „на крака“. Именно тази смес от мащаб и традиция прави турската млечна индустрия толкова интересна – и толкова уязвима.

Главните играчи в турската млечна индустрия

Пазарът на млечни продукти в Турция е силно концентриран. Няколко големи компании диктуват условията по веригата – от изкупуването на сурово мляко до цените в супермаркетите.

• AK Gıda: Един от най-големите преработватели в страната, с дневен капацитет около 5 000 тона сурово мляко. Компанията работи с хиляди фермери и е ключов доставчик за масовия пазар.
• Sütaş: Турска класика. Известна с интегрирания си модел – от фуража до крайния продукт. Sütaş често е сочена за пример за по-добри практики спрямо фермерите.
• Pınar Süt: Пионер при UHT млякото в Турция и до днес силен играч в сегмента на айряна, киселото мляко и сирената.
• SEK (Tat Gıda): Историческа марка с важно присъствие в националната мрежа за изкупуване и преработка на мляко.
• Danone: Международен играч, фокусиран основно върху йогурти и функционални продукти с добавена стойност.

Националният съвет по млякото Ulusal Süt Konseyi поддържа списък с десетки други активни компании – от регионални мандри до специализирани производители на сирена.

Малките играчи: семейните ферми

Колкото и да са мощни индустриалните компании, реалността е проста: по-голямата част от суровото мляко в Турция идва от малки и средни семейни стопанства. Често става дума за ферми с под 20–30 крави, където работи цялото семейство.

Проблемът? Разходите растат по-бързо от изкупните цени. Фуражът, електричеството, ветеринарните услуги – всичко поскъпва, докато цената на суровото мляко се коригира бавно и често със закъснение.

• Фуражът е ключовият разход: При много ферми над 60% от себестойността на литър мляко идва именно от храненето на животните.
• Слаба позиция при договаряне: Малките фермери рядко могат да преговарят директно с големите мандри.
• Риск от отказ: Все повече стопанства намаляват броя на животните или напускат сектора.

Тенденции в производството на мляко

По последни налични обобщени данни, годишното производство на сурово мляко в Турция се движи около 21–22 милиона тона. Кравето мляко е категорично доминиращо, докато овчето, козето и биволското остават нишови, но важни за традиционни продукти.

• Краве мляко: около 93% от общото производство
• Овче мляко: приблизително 4%
• Козе мляко: около 2–3%
• Биволско мляко: под 1%, но ценно за каймак и специалитети

При преработката ясно се вижда промяна в потребителските навици. Производството на кисело мляко и айрян расте по-бързо от това на питейното мляко. Сиренето остава стабилно, особено в сегмента на бялото саламурено сирене и регионалните специалитети.

Основни предизвикателства пред сектора

• Климатичен натиск: Засушаванията и недостигът на вода влияят директно върху добивите и цените на фуражите.
• Ценови дисбаланс: Разминаване между себестойност и изкупни цени.
• Натиск върху малките ферми: Консолидация на пазара и риск от обезлюдяване на селските райони.
• Държавна намеса: Минимални изкупни цени и субсидии, които често закъсняват.

Практичен съвет за фермери и инвеститори: онези, които успяват да оцелеят, обикновено залагат на коопериране, директни продажби или продукти с добавена стойност – сирена, биомляко, местни марки.